близката й приятелка Джоан.
Най-после принц Едуард получи съобщение от Хоуксблъд — Кристиан предал молбата в папския дворец в Авиньон, но ще отсъства за известно време от Бордо, докато уреди някакви свои лични дела, които не търпели отлагане. Едуард веднага сподели новината с Джоан, но тя не посмя да предаде тази обезкуражаваща вест на Бриана. Защото какво би било по-важно за рицаря Кристиан де Бошан от грижата как по-скоро да се върне в къщата си в Бордо, при любимата си съпруга?
Но Бриана също получи писмо от него, в което Кристиан потвърждаваше, че ще пътува още няколко седмици, преди да се завърне при нея. Нямаше повече обяснения, ала въпреки това тя запази спокойствие, защото видя страстното му послание, съдържащо се в кратките, но многозначителни думи на края на писмото:
Най-после мирният договор бе подписан. Крал Едуард III се отказа от претенциите си към френския престол и върна на французите обширни територии, завоювани от англичаните в северна Франция, но в замяна получи Ангумоа, Бигор, Гаскон, Гийен, Гюин, Димузен, Пуату, Понтийо, Руерж и Сентонж — тези южни области Плантагенетите наричаха с обобщеното название Аквитания. Разбира се, дори не бе необходимо да се споменава, че кралят на Англия оставаше владетел и на Кале. Освен това френската корона се задължаваше да заплати три милиона златни крони в продължение на шест години като откуп за френския крал, за дофина29 и за знатните благородници.
Кралят на Англия реши да предаде управлението на Аквитания на сина си, принц Едуард, заедно с пълномощията за останалите английски владения на френска земя. Принцът съобщи тази радостна вест на Джоан и лицето й грейна от щастие. Но и тя имаше с какво да го изненада. Беше прекарала сутринта в дома на Бриана, далеч от любопитните очи на придворните дами в кралския дворец. Сега Джоан едва издържаше да настъпи най-приятният миг от деня — когато легне до любимия си принц, за да сподели своята тайна с него.
Целувките му ставаха все по-настойчиви. Тя притисна ръката му към голите си гърди и после бавно я спусна към корема. Долепи устни към ухото му нежно прошепна:
— Скъпи, струва ми се, че отново ще ставаш баща. Но този път ще бъде момче.
Едуард извика и скочи от леглото. Джоан уплашено притисна пръсти към устните си — този път нейният любим принц не изглеждаше много радостен.
— Облечи се — промърмори Едуард.
— Да не би да си ми сърдит? — колебливо попита тя.
— Аз? Да съм ти сърдит? Защо?
— Изглеждаш ми някак особен… — продължи Джоан.
— Моя малка Жанет, изнерви ме само това, че избра неподходящ момент, за да ми го съобщиш. Вече бях доста възбуден, а сега не мога да продължа.
— Защо? — тихо попита тя.
— Защото изведнъж се замислих какво означава да спим заедно, преди да сме се венчали пред олтара.
— Но нали още не е пристигнало разрешението от папата…
— По дяволите това разрешение!
— Едуард, сигурен ли си, че ме обичаш?
Той я грабна със силните си ръце и я изправи на леглото, за да се изравни с него.
— Сърце мое, никога в живота си не съм бил по-сигурен. Ако наистина носиш моя син под сърцето си, той ще царува един ден само ако бъде законнороден и признат за престолонаследник. Затова искам всичко да се уреди с църквата и с Кралския съвет, както е по закон. Когато получим проклетото папско одобрение, повторно ще се венчаем в Уестминстърското абатство — това ще бъде официалното ни бракосъчетание. Много държа всичко да бъде както е според традициите! Ще присъства цялото кралско семейство, цветът на английската аристокрация, а ти ще бъдеш принцесата на Уелс. Обаче можем да се оженим още тази нощ, само ние двамата!
— Но какво да облека? — стреснато попита Джоан, все още зашеметена от неочакваното му предложение.
Едуард се засмя.
— Сега минава полунощ и ще те види само старият свещеник. Така че какво значение има каква рокля ще сложиш?
— Как така да няма значение? Много държа да съм безупречна на моята истинска сватба!
Едуард я целуна по ухото.
— Сложи нещо, което лесно да се съблича, скъпа. Даже съм съгласен да се загърнеш така, както си сега, без никакви дрехи, в едно от моите наметала, защото веднага след церемонията ще те доведа обратно в леглото! Трябва да продължим това, което не успяхме да довършим. — Той притисна подутия си член към гладкото й бедро, но въображението на Джоан вече бе обсебено от други грижи.
— Може ли да облека роклята от пурпурно кадифе със златните леопарди на гърба?
Принцът отново въздъхна отчаян.
— Да, сигурно ще може. Но това означава да се върна в двореца, за да ти я донеса.
— Бедният Едуард! Ще ми простиш ли, че така те измъчвам?
Той целуна прелестното й носле. Явно не беше способен да й откаже каквото и да му поискаше тя.
— Ти си моята обожавана любима, а аз съм твоят предан рицар.
— Ще се постарая да те възнаградя, Едуард Плантагенет.
Кралят на Франция, четиримата му синове и всички знатни благородници, пленени от англичаните, се ползваха от гостоприемството на краля и кралицата в двореца им в Бордо. Всички се надяваха по-дълго да останат в Южна Франция — докато бъде изплатен откупът, — но Плантагенетите бяха достатъчно практични и разбираха, че тук, в Бордо, много по-голяма бе вероятността французите да организират бягство.
Към края на октомври бяха готови корабите за превозването на знатните заложници в Англия. В изблик на кралска щедрост Едуард III предложи на Жан Валоа след пристигането в Лондон да се настани в новопостроения дворец на Темза, наречен „Савой“ в чест на победите във Франция. Преди отпътуването към Дувър най-изтъкнатите благородници от двете кралства щяха участвуват във внушителен лов на елени, сърни и друг дивеч, след който щяха да се съберат на грандиозно пиршество.
Бриана и Джоан очакваха с нетърпение деня, определен за кралския ловен излет. В Южна Франция есента беше прекрасна. Отминаха задушните летни месеци, въздухът беше кристално чист и прохладен, освежаван от морския бриз.
Бриана ставаше от леглото, когато й прилоша за пръв път. Надяваше се, че ще й мине, ала след като се изкъпа, от острата миризма от кухнята отново й прилоша. Почувства се много зле и я обзе самосъжаление. Разбра, че няма да може да отиде на лов, и каза на приятелката си да тръгне без нея. Джоан искреше от щастие и беше очарователна в новия си костюм за езда от кремаво кадифе.
Бриана се отправи към спалнята. Гаденето вече бе преминало. За да се разсее, реши да облече най- хубавата си синьозелена копринена рокля. Излезе на балкона, за да подиша чист въздух и да изсуши косите си на слънце.
Видя, че от кралския дворец потегли внушителна кавалкада от знатни благородници и придворни дами, облечени в ловни костюми. От тях струеше веселие и жизнерадостност. Гледката бе много живописна — красиви коне, пъстроцветни тоалети, ловни соколи и кучета от различни породи.
Очите й внезапно се разшириха от изненада. Сред дамите Бриана съзря баронеса Лизет Сен Ло, която дръзко флиртуваше с краля на Франция. Обзе я силен гняв и забрави за сутрешното си прилошаване. Предполагаше се, че баронесата е само една затворничка, но ето че тя беше сред най-знатните благородници от двете кралства, ухажвана от двама крале. Каза си, че това е върхът на несправедливостта. Влезе в стаята си и легна на леглото. Струваше й се, че целият свят е против нея.
Кристиан Хоуксблъд и Али слязоха от кораба, който току-що бе акостирал в пристанището на Бордо. И двамата бяха облечени в арабски роби, с чалми на главите, а между тях вървеше забулена жена. Двамата мъже й помогнаха да се качи на великолепен арабски жребец и тримата се отправиха покрай Гарона към абатство Сен Андре.
