е успял да я дочака с няколко дни!
Хоуксблъд се вцепени.
— Но аз преди малко бях при него. Изглеждаше съвсем здрав!
— Ангелът на смъртта не искаше да се отдели от леглото му още от деня, в който се завърнаха победителите от Поатие — намеси се Глинис.
— Бриана и Глинис бдяха над него денем и нощем до пълното му оздравяване — обади се Джоан.
Кристиан не намираше думи, с които да изрази благодарността си.
— Благодаря ти, скъпа, от все сърце, за тази безкористна саможертва!
— Върна се точно навреме, за да присъстваш на грандиозния прием, който баща ми и майка ми дават довечера в двореца — рече принц Едуард. — След няколко дни нашите знатни пленници ще отпътуват за Англия.
— О, Едуард, трябва да се преместим в друга стая. Бриана и Кристиан навярно ще искат тази вечер да спят в тяхната спалня.
— О, не, такава мисъл въобще не ми е идвала наум — благородно заяви Кристиан и веселата компания избухна в смях — никога не бяха чували по-нахална лъжа!
Преди кралския прием принц Дракар заведе Бриана да се запознае с майка му. Младата жена бе много нервна и три пъти се преоблича преди да реши коя рокля й стои най-добре. Най-накрая избра една, чиято пола бе украсена с черна и златиста дантела, и рубиновочервен жакет, който подчертаваше великолепието на златистата й коса. Кристиан настоя да не забулва косата си с воал, а само да я завърже със златна панделка.
Когато пристигнаха в дома на баща му, графът им обясни, че принцеса Шарон е прекалено стеснителна и не желае да присъства на приема в двореца, затова двамата ще останат в къщата на Уорик. Кристиан им завидя. Принцеса Шарон пожела да поговори насаме със снаха си. Бриана плахо пристъпи в съседната стая.
Майката на Кристиан беше най-красивата и най-мургавата жена, която Бриана бе виждала. Имаше царствени черти и горда осанка, но в същото време бе нежна и женствена. Бриана веднага разбра, защо Уорик е бил омагьосан от нейния чар. Тя сигурно е събудила гореща страст у младия нормански рицар, която все още тлееше в очите на стария воин.
Двете жени боязливо пристъпиха една към друга. Тъй като по-възрастната бе принцеса по рождение, Бриана изчака тя да заговори първа.
— Обичате ли сина ми? — най-сетне попита принцесата. Гласът й прозвуча със странен екзотичен акцент.
— С цялото си сърце — увери я Бриана.
— Тогава ще можем да се разберем. Когато един ден имате свое дете, ще разберете какво е означавало за мен да се разделя със сина си.
— Любовта към децата е над всичко.
— Тогава ще бъдете прекрасна майка, лейди де Бошан.
— Колко мило прозвуча — щастливо се усмихна Бриана. — Никой не ме е наричал така от деня на сватбата ми.
— Тогава надявам се, че ще ми върнете жеста, като се обръщате към мен с името на съпруга ми.
Бриана се усмихна.
— Добре дошли в Бордо, лейди де Бошан.
— Чувала съм, че е много красив град, но много бих искала да видя Англия.
— Аз също отдавна копнея да се върна у дома — призна Бриана.
— Позволете ми да ви благодаря за това, че сте спасили живота на съпруга ми. — Тя взе едно изящно златно ковчеже и го подаде на снаха си. — Моля ви, приемете го като израз на моята благодарност… и на моята любов.
Бриана повдигна капака и ахна. Ковчежето беше пълно с рубини.
— О, аз не мога да приема…
— Глупости. Кристиан — извика тя, — ела да сложиш тези рубини на красивата си съпруга.
Уорик и Кристиан влязоха в стаята. Хоуксблъд взе ковчежето и пристъпи към Бриана. Постави рубинените обици на ушите й и закопча огърлицата на врата й.
—
Уорик намигна на сина си.
— Вече мислих за това, но ние не искаме да живеем в Уиндзор. Възнамерявам да се приберем в моя замък в графство Уорик.
— Тогава ще бъдем съседи, татко, защото ние с Бриана ще живеем в нейния замък в Бедфорд.
Когато вечерята приключи и голямата зала бе разчистена за танците, красивият млад гасконски благородник сър Бернар де Брока се приближи до принц Едуард и прошепна в ухото му:
— Ваше Височество, искам да ви помоля за една услуга. Ще ви бъда вечно задължен, ако ме представите на вашата очарователна братовчедка, херцогинята на Кент.
Едуард гневно го изгледа. Буйният нрав на Плантагенетите всеки миг щеше да се прояви. Ала Черния принц се овладя. Прекоси огромната зала и се спря пред Джоан. Поклони се, подаде й ръка, прегърна я и след миг двамата се понесоха по блестящия под. Принцът я поведе към подиума, на който седяха краля и кралицата. Когато стигнаха до подиума, двамата спряха и Едуард вдигна ръка. Смеховете и разговорите в залата спряха. Всички погледи се насочиха към Уелския принц.
— Ваши Величества, дами и господа, искам да направя едно съобщение, преди да се върнем в Англия. Джоан, херцогинята на Кент, и аз ще се оженим в Уестминстър. Всички сте поканени!
Кралят и кралицата се спогледаха изумени, ала когато чуха радостните възгласи на присъстващите, решиха, че е по-разумно да приемат решението на сина си.
Кристиан се наведе над Бриана.
— Щом Едуард има достатъчно смелост най-после да направи това, което желае, то и аз ще го сторя.
— И какво желаете да сторите, милорд?
— Искам веднага да те заведа вкъщи, в нашето легло! — Кристиан я грабна със силните си ръце и я понесе към вратата пред смаяните погледи на придворните дами. Бриана обви ръце около врата му и се притисна към гърдите му. Група царедворци възмутени ги изгледаха.
— Това е стар арабски обичай — надменно заяви Кристиан.
Когато се върнаха, в къщата нямаше никого, тъй като всички бяха на приема в двореца. Можеха дори да се съблекат голи и да се потопят в ароматните води на фонтана, но сега така страстно жадуваха един за друг, че не можеха да пожертват нито минута за къпане.
Кристиан отново я взе на ръце и я понесе по стъпалата към горния етаж. Щом я отпусна на пода, веднага притисна устни към нейните. Целувките му слизаха все по-надолу по тялото й, а ръцете му трескаво я разсъбличаха. Това приличаше на някаква магия — той успя да я съблече докрай, без нито веднъж да откъсне устни от тялото й.
Бриана последва примера му. Това се оказа най-вълнуващата и най-възбуждащата игра, в която бяха участвали. За пръв път той я разсъбличаше изцяло без помощта й, със затворени очи, с устни, които плътно се притискаха към нежните извивки на тялото й, тъй възпламеняващи, че й се искаше да закрещи.
Когато остана напълно гола, ръцете му не я изоставиха, а продължиха да я галят, ласкаят, милват, докосват, притискат, опипват, да се плъзгат, да я гъделичкат, а след това езикът му проникна в устата й, горещ и страстен. Бриана се повдигна на пръсти, обви раменете му с две ръце и се притисна към него. В този миг твърдата му мъжественост проникна в нея.
Докато Кристиан бавно се изкачваше по стълбите, членът му се движеше в кадифената й мекота. Знаеше, че тя ще му позволи всяка интимност. Най-после помежду им нямаше никакви прегради. Бриана му вярваше напълно и знаеше, че той ще я доведе до екстаз.
Тази нощ страстта й към него нямаше граници. Тялото й вибрираше от вълните на насладата, тя се
