Арабският принц

извиваше и го възбуждаше до лудост. Кристиан се опита да удължи мига на удоволствието, но Бриана започна да се движи толкова пламенно, че той разбра, че тя всеки миг ще достигне кулминацията. Чувстваше с тялото и с душата си, че тя му се отдава напълно, и той щеше я поведе към върха на насладата.

Започна да се движи в нея с твърди, но бавни тласъци. Тя се опияняваше от мъжката му сила, той й даваше всичко, за което тялото й жадуваше. Кристиан знаеше, че бавните движения ще й доставят много по-голямо удоволствие.

Тази нощ искаше да я накара да изпита блаженството на пълното отдаване, затова напрегна всички сили, за да подчини тялото й на бавния си, безкраен и влудяващ ритъм. Бриана му се покори напълно. Никога не бе изпитвала по-пълна наслада. Сякаш във вените й течеше разтопено злато, разтваряше се в костите й и във всяка фибра на тялото й. Телата им бяха като едно цяло, безкрайно отдаващо и безкрайно приемащо. Двамата забравиха за целия свят, за всичко, което бе извън взаимната им страст и желание.

Най-после сякаш всичко в нея изригна, тялото й се разтърси от силните конвулсии на върховната наслада. Кристиан остана притиснат към нея.

В този миг тя прочете мислите му, както и той нейните. „Остани винаги с мен, вярвай в моята любов“. Нима той бе заговорил на глас? Може би. Това сега нямаше значение, защото тя му вярваше и винаги щеше да му вярва, в този живот и във всички следващи.

Тази нощ удоволствието й бе толкова пълно, че тя не се сдържа и заби зъби в гладката мургава кожа. „Ще има поне един белег“ — помисли си тя и в този миг всичко в нея експлодира, тя сякаш се пръсна на милиони парченца.

Кристиан отново започна диво да се движи в нея, преди да са заглъхнали последните й конвулсии, но сега не се опитваше да се сдържа и накрая я изпълни със своята любов, със своя живот. Топлото му семе се изля в нея и тялото й се изви в блажена отмала.

Бриана лежеше изтощена и задъхана. Беше напълно задоволена. Любовта му я обгръщаше като безкрайно море от ласки и нежност.

Много по-късно, когато и двамата се съвзеха, Кристиан се отдръпна от нея и прошепна:

— Имам подарък за теб.

Тя внезапно си спомни за книгата си.

— И аз имам подарък за теб.

И двамата си размениха по една книга. Той отвори своята и видя заглавието „Арабският принц“. Бриана бе разказала неговата история. Всяка страница беше украсена с рисунки, които го изобразяваха по време на лов със сокол, кацнал на ръкавицата му, като победител в турнир, размахващ тежък меч на бойното поле, как кралят го посвещава в рицарски сан и го удостоява с Ордена на жартиерата. Кристиан бе очарован от прекрасната книга, в която тя бе вложила цялата си любов.

Бриана с любопитство отвори своята. Очите й се разшириха от учудване, а той се засмя:

— Това е книга за любовта. В източните страни всеки младоженец поднася такава книга на своята съпруга и двамата заедно я разглеждат в леглото и се учат от нея на любовни пози.

— Кристиан! В името на Аллаха, това е най-безсрамното нещо, което съм виждала! Толкова е неприлично и похотливо!

Той побърза да затвори книгата.

— Съжалявам, скъпа. Не исках да те шокирам. Мислех, че това ще те забавлява. А твоята книга ме трогна до дъното на душата ми. Винаги ще я пазя. — Обърна последната страница на която тя ги бе нарисувала с три малки деца, а отдолу пишеше: „И после заживяха щастливо.“

— Откъде знаеш, че ще имаме три деца?

— Съзрях ги в едно от моите видения. Двама силни синове и една малка прекрасна дъщеричка.

Той протегна ръка и погали златистата й коса.

— Ти си истинско чудо!

— Знам — дяволито отвърна тя и отвори своята книга. — Все пак ми се струва, че бих искала да опитаме със страница двадесет и четвърта.

Кристиан остана с отворена уста, а Бриана се засмя и се спусна към леглото. Той я последва. Двамата се скриха под завивките и се чуха викове и смях. Тя го повали по гръб и потърка с бузата си белега от вътрешната страна на бедрото му. После прокара език по извивката на ятагана.

Кристиан се отпусна и от устните му се изтръгна вик на удоволствие.

— Косата ти ще ме умори от гъдел!

Завивките паднаха на пода, а след малко и те ги последваха.

— Представяш ли си сцената от двадесет и четвърта страница върху мраморния под!

— Ти си една малка безсрамница. Това, което искаш от мен, е по-дръзко дори и от позите в книгата. По този начин не мога да ти дам моето семе и не можем да започнем с децата.

Бриана отново го бутна по гръб, но в следващия миг спря да се смее и стана напълно сериозна.

— Аз вече нося твоя син под сърцето си.

— Скъпа моя, обичам те с цялото си сърце! — Кристиан я целуна нежно, а тя въздъхна, изпълнена с щастие. Внезапно той я сграбчи за раменете. — Ах, ти, малка глупачке. Скочила си от покрива, знаейки, че си бременна!

Бриана докосна с пръст мъжествеността му, която приличаше на заспал звяр, всеки миг готов да се събуди.

— Накажи ме — подкани го тя. — Използвай силния си жезъл, за да ме накажеш, мой чудесни арабски принце!

,

Информация за текста

© 1995 Вирджиния Хенли

© 1995 Диана Христова, превод от английски

© 1995 Стамен Стойчев, превод от английски

Virginia Henley

Desired, 1995

Сканиране: ???

Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2009

Издание:

Вирджиния Хенли. Арабският принц

Редактор: София Бранц

ИК „Бард“, 1995

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13610]

Последна редакция: 2010-01-06 23:24:57

,

1

Титла на благородник, непосветен още в рицарско звание. По-нисшата титла е паж — Б.пр.

2

Алиенора Аквитанска е най-прочутата владетелка от XII век. През 1152 г. анжуйският крал Хенрих се оженва за Алиенора и става английски крал под името Хенрих II Плантагенет през 1154 г. Обширни земи във Франция — Анжу, Мен, Нормандия, Турен, Поату и Аквитания преминават под зависимостта на английската