— Принц Лайънъл е толкова груб — смутено промърмори девойката.
— Аз съм в свитата му, лейди Бедфорд. Той е много великодушен към мен. Надявам се да стана управител на двореца му.
— Лоялността е похвално качество, Ваше Благородие. — Бриана бе ядосана на себе си, че си бе позволила да критикува сина на краля.
— Лейди… искам да кажа, Бриана, надявам се, че не ми се сърдиш, задето казах, че скоро ще бъдем сгодени, макар че все още не съм те помолил за това?
— Не, не съм сърдита — увери го тя.
— Тогава мога ли да уредя всичко необходимо за годежа?
— Да, Ваше Благородие… Робер… ако желаеш.
Бошан се наведе, целуна почтително ръката й и я остави с Адел.
— Той ще започне с уреждането на годежа ни — възбудено каза Бриана на леля си.
— Само след един танц? — Сигурно здравата си му завъртяла главата!
Джоан се разхождаше из галерията под ръка с брат си Едмънд. От другия край се зададоха принцеса Изабел и принц Едуард.
— Тази среща не е случайна — обвинително я изгледа Едмънд. — Признай си, че е нагласена!
Джоан тъкмо се канеше страстно да отрече, когато внезапно разбра за какво я обвинява брат й.
— Принцеса Изабел те е накарала да ме доведеш тук, нали, малко дяволче!
— Ако не искаш да останеш насаме с нея, заведи я обратно в балната зала. — Джоан прехапа долната си устна, за да не се засмее.
— Радвам се, че го намираш толкова забавно. И сега как, по дяволите, ще се измъкна от принцеса Изабел? Имам уговорена среща с една дама в десет часа.
— Няма да прахосаш времето си напразно с дамата, нали? — подразни го сестра му.
— Едмънд, търсех те навсякъде! — радостно извика принцеса Изабел.
— Аз също ви търсех, Ваше Височество. Обещахте ми да запазите един танц за мен.
— И кога съм ви обещала, сър? — превзето се усмихна Изабел.
— Когато двамата бяхме сами в конюшнята в Бъркхемстед — възмутено отвърна Едмънд.
— Едмънд, вие сте много опасен мъж. — Тя се освободи от брат си и хвана ръката на Едмънд.
Принцът на Уелс намигна на граф Кент.
— Почакай за миг, Бела. Струва ми се, че не мога да те пусна с този необуздан мъж.
Изабел се нацупи.
— Едуард, моля те, само за един танц.
Граф Кент сложи ръка на сърцето си:
— Само един танц, Ваше Височество, кълна се в честта си.
Принцеса Изабел и Едмънд се отправиха към балната зала, а принц Едуард сграбчи ръката на Джоан и я поведе към вратата в дъното на галерията. Те се изкачиха на втория етаж и влязоха в голямата гостна, която в този час бе пуста. Тя се използваше през деня, но сега тънеше в полумрак. Свещите не бяха запалени и стаята се осветяваше само от лунната светлина. Лунните лъчи струяха по сребристорусата коса на Джоан и я правеха да изглежда още по-ефирна.
— Ти си неземно хубава — прошепна Едуард и прокара пръст по белите хермелинови кожи на рамото й.
Джоан сложи ръце на широките му гърди и почувства потрепването на мускулите му. Топлината на тялото му сякаш опари пръстите й и тя усети силните удари на сърцето му.
Едуард изохка. Погали косата й, а сетне нежно обхвана с длани лицето й, сякаш държеше кристална чаша. Бавно го повдигна и се наведе над устните й.
— От три часа мечтая да направя това. — Устните му се впиха в нейните, той ги раздели и езикът му проникна в кадифената сладост на устата й.
Джоан простена и по тялото й премина сладостна тръпка.
Силните му ръце се плъзнаха по тялото й и я притиснаха към неговото. Бедрата му бяха стройни и силни и тя почувства набъбналата му мъжественост, която грубо се притискаше към нежното й тяло.
Девойката се изви и обви ръце около шията му. Ръцете му се плъзнаха надолу и тя извика от удоволствие.
— Сладка, сладка моя… — прошепна Едуард. — Жанет, тази нощ не мога да те оставя да си отидеш. Искам да се любим до зори.
— Не, Едуард, не можем. Аз трябва да остана девствена, иначе няма да имам никаква стойност в очите на краля.
Той я пусна.
— Сгодена ли си за някой друг?
— Кралят ще ми избере годеник и аз не мога да направя нищо, трябва да се примиря с това!
Кралят убеждаваше Катерин де Монтегю да танцува с него. Графиня Солсбъри се страхуваше, че това може да породи клюки. Той се опитваше да привлече графиня Пембрук на своя страна.
— Уилям ме помоли да се грижа за съпругата му, лейди Пембрук. Хайде, ела да танцуваш с мен, Катерин, имам новини, които ще те зарадват.
— Едуард, ти нямаш срам — прошепна Катерин.
— Когато се отнася до теб, наистина нямам срам. — Той стисна скришом ръката й. — А освен това наистина ти нося новини. Твоят съпруг е в Париж. Ще бъде гост на краля, докато пристигне откупът.
— Той не е гост на краля, Едуард, а е затворник в Париж.
— Предоставени са му всички удобства и вероятно в този миг се забавлява с някоя френска проститутка.
Катерин се засмя.
— Е, така е по-добре. Не плачи, любима. Животът е твърде кратък. Когато танцът свърши, искам да дойдеш с мен в гостната на горния етаж. Преди да отида при кралицата, искам да ти кажа лека нощ насаме.
Принц Едуард и Джоан отскочиха един от друг, когато внезапно вратата се отвори. На светлината, идваща от коридора, те видяха кралят и графиня Солсбъри.
— Татко! — изненадан възкликна принцът.
— Едуард? — Какво правиш тук? — Кралят откачи една от лампите в коридора и освети стаята. Двамата Плантагенети мълчаливо се изгледаха. В красивите им сини очи не се виждаше и най-малък намек за вина.
ШЕСТА ГЛАВА
— Трябва да поговорим — рече кралят. — Майка ги каза ли ти за нашите планове?
— Не. Все още не съм се виждал с нея.
— Добре, ще отидем заедно. — Едуард III се обърна към Катерин де Монтегю. — Искам да спреш да се тревожиш за Уилям. Давам ти кралската си дума, че ще се върне жив и здрав в Англия.
Красивата графиня направи дълбок реверанс.
— Лека нощ, Ваше Величество.
Пъргавият ум на Джоан трескаво търсеше някакво обяснение за присъствието й.
— Търсех брат си. Лека нощ, сир.
Двамата високи руси мъже излязоха заедно от гостната и се упътиха към апартаментите на кралицата. Вървяха мълчаливо, тъй като всеки от тях бе потънал в собствените мисли.
Филипа радостно ги поздрави и отпрати придворните си дами. Съпругът й и най-големият й син се наведоха и нежно я целунаха.
Пръв заговори принц Едуард.
— Обмислих възможностите за моята женитба. Последния път, когато стана дума за това, нямах подобни намерения, но промених решението си.
