— Майка ти би искала да се ожениш за Маргарита Брабантска…
— Не, искам да се оженя за английско момиче — прекъсна го синът му.
— Едуард, ти трябва да се ожениш за момиче от кралско потекло. А в Англия няма кандидатка, която да е подходяща за принц като теб — изтъкна Филипа.
— Джоан Кент ни е роднина — твърдо рече принцът.
Подозренията на краля се потвърждаваха.
— Вие сте братовчеди — отвърна Филипа и остро изгледа сина си.
— Папата ще ни даде разрешение за брак — махна с ръка Едуард.
— Баща ти се ожени за мен, за да заздрави съюза си с Фландрия. — Раздразнението на кралицата се усилваше. — Синовете на краля трябва да последват примера на баща си.
— Моят брат Джон е сгоден с Бланш Ланкастър — възрази Едуард.
— Бланш е наследничка на огромното богатство на рода Ланкастър. Братът на Джоан, граф Кент, е наследник на титлата и земите на рода Кент. Джоан няма почти нищо — рязко каза кралят.
Принц Едуард не беше толкова глупав, за да твърди, че богатството е без значение.
— Бедността на Джоан не е единствената причина за възражението ми — намеси се майка му. — Нейният баща беше обезглавен за предателство към краля.
— Знам достатъчно добре тази история и съм убеден, че той е бил невинен — твърдо отвърна принцът. — Мортимър го е екзекутирал, за да спаси собствената си глава.
В кралското семейство никога не се говореше за майката на краля, кралица Изабел, и нейния любовник, който бе убил крал Едуард II.
— Родът Кент е опетнен от скандал. Не вярвам, че Парламентът ще приеме Джоан Кент да бъде следващата кралица на Англия — заключи Филипа.
Принц Едуард предпочете да замълчи. Разбра, че е по-добре да не говори повече за своята малка Жанет.
— Кралският съвет ще даде съгласието си за брака ти с Маргарита Брабантска. Можем да победим Франция само ако имаме добри съюзници. Едуард, ако нямаш повече възражения, ще започна преговорите с баща й — заяви кралят.
Едуард беше достатъчно умен, за да не възрази. Преди години баща му възнамеряваше да го ожени за дъщерята на Филип Валоа. Ала този брак се осуети заради претенциите на Едуард III към френския престол. След това бе започнал преговори за брачен съюз с дъщерята на графа на Фландрия, но Едуард Плантагенет бе известен със своята арогантност, а и освен това често престъпваше сключените споразумения. Принцът се съмняваше, че преговорите с Брабант ще доведат до конкретни резултати. По-разумно бе сега да не противоречи на краля и кралицата и да изчака развоя на събитията.
— Постъпи както сметнеш за добре, татко — кимна той и смени темата на разговора: — Колко кораба имаме в западните пристанища?
— Уолтър Мани, който е близък приятел на майка ти, ни предостави седемдесет кораба, всички по сто тона. Назначих го за адмирал на северния флот.
— Благодаря ти, Едуард.
Сър Уолтър Мани бе дошъл с Филипа от Фландрия преди осемнадесет години.
— Хайде да вървим. Не искам да изморявам майка ти с безкрайните разговори за войната. Ще обсъдим военните въпроси насаме.
Кралят придружи сина си до апартаментите му. Принцът освободи слугите и предложи на баща си чаша вино.
— Съжалявам за Джоан. Тя настоява ли да се ожениш за нея?
— Разбира се, че не — остро отвърна принцът.
— Принцовете не могат да се женят за любовниците си — съчувствено въздъхна кралят.
— Тя не ми е любовница! Аз я намирам за очарователна, ти едва ли ще ме разбереш — сдържано отвърна Едуард.
— Мислиш, че не мога да разбера желанията на плътта? Едуард, сигурно се шегуваш. Позволи ми да ти разкажа една история. Миналата година, когато шотландците ни нападнаха и аз успях да ги отблъсна, като взех в плен граф Мъри, получих след това съобщение, че замъкът в Уорк е обсаден. Уилям де Монтегю се биеше във Франция, а графинята бе останала сама в замъка си само с неколцина верни рицари. Мой дълг беше да помогна на съпругата на приятеля си. Успяхме да победим шотландците и да ги изтласкаме от земите на Уорк. Графиня Солсбъри излезе да посрещне своя крал, който току-що бе спасил живота й. Никога преди това не бях виждал Катерин де Монтегю. Красотата й бе зашеметяваща и ме порази като гръм. Тя бе облечена в прелестна рокля, подчертаваща тънката й талия. Спомням си дългите ръкави на роклята й, но това, което никога няма да забравя, бе великолепната й коса, която се стелеше на златни вълни. Когато погледите ни се срещнаха за пръв път, и двамата бяхме обхванати от изгарящо желание, но аз не можех да изневеря на майка ти. Тялото ми копнееше за нейното, но тя бе съпруга на най-добрия ми приятел и не можех да потъпча честта му. Трябваше да постъпя като благороден и галантен рицар.
За пръв път принцът виждаше баща си като обикновен мъж, не като крал.
— Ти успя да запазиш доброто име на Катерин. Никога не е имало слухове за вас двамата. — Погледна баща си в очите. — Ала независимо от това ти лъжеш.
Кралят отпи от виното си и кимна.
— Винаги когато я докосна, кръвта се разпалва във вените ми. За мен тя е богиня. Страстта заглушава чувството за вина, ала никога няма да позволя да засегне моята искрена и дълбока любов към майка ти. — Той стисна силно рамото на сина си. — Джоан е възхитителна малка палавница. Вземи я и й се наслаждавай, но се погрижи да не опетниш доброто й име.
Докато пътуваше от Дувър към Уиндзор, Кристиан Хоуксблъд с любопитство изучаваше новата си родина. Независимо че страната доста бе пострадала от непрекъснатите войни с Франция, все пак се виждаше, че Англия процъфтява. Обширните земи бяха засети, из тучните зелени ниви пасяха крави, по хълмовете се виждаха многобройни стада овце и агнета, а реките гъмжаха от риба. Селяните, които се виждаха из полетата, бяха засмени и доволни, а децата щастливи и с розови бузки. Във всеки град или село имаше работилници, които произвеждаха лъкове и стрели, ковачите ковяха мечове, а седларите изработваха седла за бойните коне. В Англия имаше много работа за дърводелците и майсторите на палатки. Виждаше се, че хората живеят добре и са щастливи.
Когато пристигна в Уиндзор и видя разкошния начин на живот на краля и неговия двор, Хоуксблъд беше поразен. Той реши, че няма смисъл да изчаква удобен момент, за да се срещне насаме с граф Уорик. Изпрати му бележка, в която молеше графа да го приеме, и се подписа Кристиан Хоуксблъд. След като се освежи от дългото пътуване, той се упъти към крилото, в което бяха настанени рицарите на краля.
Бе мразил Уорик от дълги години. Като дете често си представяше как се изправя срещу него и го съсича на две с големия си меч. Когато порасна, плановете му за отмъщение станаха много по-изтънчени. По-късно се научи да контролира желанията си и да погребва дълбоко в себе си проблемите, които не можеше веднага да реши. Самоконтролът му помагаше да овладява чувствата си и да не се поддава на емоциите.
Младият воин не знаеше колко ли време ще му бъде необходимо, за да разбере дали Ги де Бошан е наистина негов баща. Кристиан бе решил да бъде търпелив и да чака дори ако това му отнеме дълги години.
Когато видя Уорик, Кристиан веднага разбра това, което искаше да узнае.
Уорик също разбра кой бе мъжът, застанал срещу него.
Отсреща го гледаха неговите аквамаринови очи.
Графът измери с поглед едрия и силен млад мъж, който бе негов син.
Хоуксблъд се настани в едно голямо кресло до камината.
Уорик седна от другата страна. Двамата мъже мълчаха. Въздухът в стаята бе натежал от напрежение.
Значи това беше норманският воин, който го бе създал! Лицето му бе набраздено от многобройни белези, очите му гледаха сурово, тялото и духът му бяха като от желязо. Явно не бе наследил от баща си само високия ръст.
