седмото небе от радост. Принц Едуард беше неговият идол.
Стаите, в които принц Едуард го настани, бяха много по-удобни и хубави, отколкото Хоуксблъд бе очаквал в замък, пълен с повече от хиляда благородници, бойци, духовници и слуги. Заповяда на оръженосците си да разопаковат багажа му, а двамата с принц Едуард се присъединиха към краля и Уорик.
— Решихме да съберем корабите в пристанището на Ипсуич. Изпратих да уведомят адмирал Морли и Уолтър Мани, че граф Уорик ще ръководи тази операция. Всички кораби имат собствен екипаж. Колко хора ще ви трябват?
— Да кажем, по петдесет изпитани моряка на всеки кораб — реши Уорик.
— Не забравяйте и моите уелски стрелци — намеси се принц Едуард — Те ще се справят с всички генуезци.
Мъжете погледнаха към Хоуксблъд. Той се засмя и поклати глава.
— Не мисля, че генуезците ще имат някакъв шанс.
— Най-добре да се закълнеш във вярност пред мен, ако искаш да участваш в този поход — настоя кралят.
Принц Едуард се засмя.
— Той се закле във вярност към мен, татко. Вече е един от моите рицари, но нямам нищо против да се закълне и на теб.
За втори път през последния час Кристиан положи клетва пред Плантагенет. Използва името на баща си по-скоро, отколкото бе очаквал.
— Аз, Кристиан Хоуксблъд де Бошан, се кълна да служа вярно на краля и да се бия срещу всеки, който застраши него или кралството му.
Той не бе от онези, които лесно се кълнат във вярност, ала знаеше, че хората не винаги са искрени — едно казват, друго премълчават, а трето са истинските мотиви, които ги ръководят.
— Новините се разпространяват като огън. Още тази вечер всички ще узнаят за предстоящия поход. Едуард, ти сигурно ще бъдеш затрупан с молби за участие. Трябва да избереш най-добрите и опитните.
— Появата на моя арабски син сигурно ще предизвика много приказки и любопитство. По-добре да намеря Робер и да му кажа, преди до него да са достигнали някои клюки.
Ала вече бе твърде късно. Робер де Бошан бе научил, че незаконният син на баща му е в Уиндзор — проклето чуждестранно копеле, което трябваше да бъде изгонено! Неколцина негови приятели му бяха съобщили за арабския рицар. Говореха за него със страхопочитание и уважение. Той беше по-голям от него, бе участвал в много войни и бе посветен в рицарски сан. Робер се страхуваше от този нов идол и възненавидя новопоявилия се брат, преди да го бе видял. Трябваше да бъде много внимателен, особено ако това чуждестранно копеле ламти за титлата и земите на Уорик!
СЕДМА ГЛАВА
В Уиндзор имаше два начина за разпространение на новините: единият от мъжката половина в двореца, а другият от женската. Всички мъже начело с краля охотно разпространяваха слухове, от Негово Величество взимаха пример благородниците, оръженосците, слугите и пажовете — последното стъпало в дворцовата йерархия. При жените обаче посоката бе тъкмо обратната — от пажовете мълвата се поемаше от слугините, от тях я узнаваха съпругите на оръженосците, те я нашепваха на придворните дами, докато накрая достигнеше до благородните уши на графините, херцогините и принцесите. Крайният резултат беше плачевен — женското съсловие научаваше последните клюки със значително закъснение, при това почти винаги в изопачен вид.
Слугините възбудено си шепнеха за новодошлия рицар. Според една версия той бил арабски принц с тайна мисия в двора на Едуард III. Според други — бил наемник, жаден за кръв, злато и жени, или шпионин, или убиец. А може би и трите заедно! Арабите бяха прочути с развратния си начин на живот, имаха по четири жени, а освен това и харем, пълен с наложници. Пристигналият загадъчен арабин бил умопомрачително красив и навярно е с тройно по-голям харем от общоприетите — според нормите на онези диваци, разбира се. Бил оставил разбити женски сърца из трите континента. Точно тук гласовете на младите слугини потреперваха от възбуда и продължаваха с развълнуван шепот: прислужниците в банята го видели чисто гол! Инструментът между краката му бил черен и огромен! Повечето слушателки реагираха с отвращение, само някои от жените бяха привлечени от небивалата новина, ала всички до една бяха настръхнали от любопитство.
Когато най-после Кристиан се срещна с природения си брат, той се бе превърнал в най-важното събитие в двореца и това му даваше известно предимство пред Робер де Бошан. Още повече, Кристиан знаеше, че Уорик има още един син, докато Робер досега не бе подозирал за съществуването на Кристиан. При тези обстоятелства младият русокос гигант прие със завидно самообладание вестта за новопоявилия се брат.
Граф Уорик с каменно изражение на лицето каза:
— Това е синът ми Кристиан, заченат в Арабия, преди да се оженя за майка ти.
Робер протегна ръка и се усмихна. Кристиан знаеше, че иска да изпита силата му чрез здраво ръкостискане. Робер се държеше топло, приветливо и леко небрежно. Изглеждаше изпълнен с добри чувства към природения си брат.
Ала това беше само на повърхността.
Под нея се таяха скрити дълбини и подводни течения. Когато си стиснаха ръцете, Робер с изумление откри, че арабинът е по-силен от него. Усмивката му помръкна, но лицето му запази любезния си израз.
Кристиан разбра, че няма да е лесно да узнае скритите мисли на природения си брат, макар и да не бе невъзможно. Робер приличаше на мътна река, която крие доста тайни под привидно спокойните си води. Хоуксблъд моментално долови, че Робер е научил за него преди да се срещнат, защото всичките му мисли — добри или лоши — бяха старателно забулени. Щом видя герба, избродиран на ръкава му, той не се сдържа и възкликна:
— О, значи си от свитата на херцог Кларънс! За съжаление все още не съм имал честта да се запозная с принц Лайънъл.
— Ще бъде на бала довечера. Лайънъл и аз доста си приличаме и имаме много общи неща — бащите ни са известни с подвизите си по бойните полета. А сега вече и двамата имаме по-големи братя, които явно ни засенчват. — Побърза да се усмихне, за да покаже, че този факт никак не го огорчава.
— Навярно балът довечера ще бъде доста интересен — усмихна се на свой ред Кристиан.
— Предполагам, че щом сме братя, ще бъде редно да ти предложа една от моите стаи.
— Благодаря ти, но не е необходимо. Вече се настаних. — Кимна към двамата мъже. — Ще се видим в балната зала.
Очите на Робер се присвиха, докато наблюдаваше отдалечаващия се Кристиан. Сега, след като се изправи лице в лице с този узурпатор, след като долови уважението в погледа на баща си и разбра, че онова копеле е по-силно дори от него, усети как в сърцето му избуяха първите кълнове на омразата.
— Може би ще го видим на бала довечера — прошепна Джоан на Бриана. — Интересно що за човек е? Името Хоуксблъд звучи доста странно.
— А на мен ми звучи застрашително — предупреди я Бриана, изпълнена с опасения, че приятелката й е замислила нова лудория.
— О, да, за Бога, така е! — потръпна Джоан.
Бриана също усети как я побиват тръпки. Тръсна глава и се зае с тоалета си. Беше решила да облече тюркоазена туника с копринена подплата с цвят на нефрит и с полупрозрачни ръкави. Сложи си и златния колан с изумрудите.
— Мислиш ли, че Робер ще сметне това съчетание на цветовете за прекалено дръзко?
— Изглеждаш великолепно. Никога не съм допускала, че тези два цвята си отиват толкова много. Робер още ли не се е опитал да те целуне? — нетърпеливо попита Джоан.
— Не, разбира се! — Бриана бе шокирана от въпроса на приятелката си.
— Довечера ще го направи. Твоите изумруди ти носят късмет.
