Възпираше го единствено страхът от Хоуксблъд.
Кристиан Хоуксблъд не можеше да заспи. Не можеше да забрави внушителната гледка — мачтите на френските кораби замрежваха целия хоризонт. По-големите кораби бяха снабдени с бронзови оръдия и дълги цеви. Адмиралите на французите се бяха погрижили да снабдят армията с барут, патрони и други муниции. Нападението срещу френската флота носеше големи рискове.
Кристиан започна да медитира — състояние, предшестващо виденията му. Той знаеше, че французите са нащрек и са заети с плановете за защитата на важното пристанище Хелвеция. Те бяха подредили корабите си в четири бойни редици. В центъра на първата редица се намираха трите внушителни английски кораба, които французите бяха пленили. Корабите бяха свързани помежду си с метални вериги и превземането им беше почти невъзможно.
Видението продължи с нова сцена — французите вече бяха забелязали английската флота. Видя как генуезките стрелци, въоръжени с арбалети, бяха готови за стрелба от бойните кули. Видението съвпадна с предишното и той успокоен заспа.
Англичаните дебаркираха на разсъмване. Преди да слезе от кораба, Хоуксблъд потърси Уорик, на когото бе възложено командването на цялата операция.
— Ще ми се довериш ли и ще ми разрешиш ли аз да посоча пътя?
Уорик изпитателно изгледа мургавото лице на сина си. Търсеше някакъв белег за предателство, но не откри нищо подозрително.
— Ще ти се доверя. Заедно ще победим или заедно ще загубим.
Кристиан се поколеба. Уорик бе умен и опитен пълководец, човек, който не вярваше в мистични видения.
— Французите са разположили нашите три кораба „Едуард“, „Розата“ и „Катерин“ в предната редица, защото очакват да се опитаме да си ги върнем. Ала трябва да ти кажа, че са ги завързали към техните кораби със стоманени въжета. Блокирали са пристанището Хелвеция и ние няма да можем да проникнем в него, но са постъпили много глупаво. Сега цялата френска флота е попаднала в капан. Ти ръководиш тази операция, но ако аз бях на твое място, щях да поставя уелските стрелци на палубите на нашите кораби, за да се противопоставят на генуезките стрелци.
Никога досега в морските битки не бяха използвали лъкове и стрели. Стрелците по палубите щяха да пречат на артилеристите. Още повече, адмирал Морли се бе заклел на краля, че ще освободи пленените английски кораби.
Уорик се почеса по брадата. Искаше му се да попита сина си откъде знае всичко това, но реши да замълчи. Сложи шлема върху посивялата си глава и отиде да даде нареждания.
Кристиан и Едуард си стиснаха ръце и се упътиха към корабите, които бяха под тяхно командване. След това корабът на Хоуксблъд вдигна котва и отплува към северната страна на дувърския бряг.
Робер де Бошан търсеше Бриана и я откри, когато се връщаше от лекцията на първата придворна дама. Девойката разбираше, че гордостта на Робер е засегната. Той трябваше да остане в Англия, а брат му и баща му заминаха за похода във Франция. Сърцето й се изпълни с жалост към него.
— Робер, съжалявам, че те оставиха в Англия. Това е толкова несправедливо.
Той се засмя и небрежно махна с ръка.
— Принц Лайънъл също е разочарован, но го оставиха тук поради политически причини. А аз съм от свитата му и затова съм длъжен да остана в Уиндзор. Трябва да защитавам не само него, но и кралицата, и всички придворни дами.
Изглежда, се гордееше с новото си положение. Бриана нищо не отговори. Може би той не искаше да го съжалява.
— Тогава твоята отговорност е много голяма — поласка го тя.
— Ако убият краля или Уелския принц, принц Лайънъл ще се възкачи на престола.
При тези жестоки думи младото момиче изтръпна от отвращение. Нима той се надяваше кралят и принц Едуард да загинат? Обзе я чувство на вина само защото бе чула предателските думи на Робер. Не можеше да бъде истина! Той просто приема фактите такива, каквито са. Може би именно това е задължението му — да бъде готов за най-лошото.
— Виждам, че вече копаят основите за новата кръгла кула в Тауър. Говорих с краля за камъка, който той иска от Бедфордшир. Той ме помоли да организирам транспортирането му.
Бриана бе изненадана, че Робер бе говорил с краля, без да я предупреди. Все пак те все още не бяха сгодени.
— Мислех си, че това ще ми даде възможност да посетя Бедфорд. Кралят предположи, че ти също може би ще искаш да се върнеш у дома, а аз ще те придружа.
Възможността да види отново родния си замък я изпълни с радост. Баща й бе загинал в служба на краля, във войната срещу Шотландия, още когато тя бе дванадесетгодишна. Оттогава девойката живееше в Уиндзор.
Кралят бе назначил управител на замъка й, а всичките скъпоценности и пари на рода й се пазеха в кралската съкровищница.
Когато се омъжи, щеше да прекарва половината година в Бедфорд, а другата половина — в замъка на съпруга си. Тя беше знатна наследница, достатъчно богата, за да бъде взета под кралска опека, и можеше да се омъжи за богат благородник. Бриана знаеше, че след брака собствеността на жената става притежание на съпруга й, но се надяваше, че той ще бъде достатъчно щедър да й разреши да прехвърли собствеността на децата им, ако Бог я дари с такива.
— О, Робер, това ще бъде чудесно! Не съм виждала Бедфорд от пет години, макар да е само на осемдесет километра от Уиндзор. Ще помоля кралица Филипа да ми разреши да отсъствам от двора.
Робер хвана ръката й и я притегли към себе си.
— Ще можем да се опознаем по-добре.
Тя се изчерви от думите му и го погледна малко уплашено. Искаше да се увери, че няма защо да се страхува от този весел и добродушен русокос гигант. Ала за нейна изненада той бързо се наведе и я целуна. Бриана не се отдръпна в началото, но когато целувката стана прекалено настойчива, се опита да се освободи от ръцете му.
— Робер! — изохка тя. — Прекаляваш!
В този миг зад ъгъла се показа лейди Елизабет Грей и едва не се блъсна в тях. На лицето й се изписа ужас и тя закри с ръце пламналите си страни. След това рязко се обърна и побягна назад, сякаш я гонеше дяволът.
— О, Господи, тя ще разкаже на всички! Първата придворна дама ще ме накаже, а може да съобщи и на кралицата и тогава тя няма да ми разреши да дойда с теб в Бедфорд.
— Елизабет Грей ще си държи устата затворена. Тя най-малко има право да се възмущава от твоето поведение.
Бриана озадачена го изгледа. Защо Робер заяви първо, че Джоан е неморална, а сега казваше същото и за Елизабет? Джоан наистина се увличаше по флиртовете, но Елизабет беше съвсем различна. Освен ако Робер си е припомнил нервния смях на Елизабет Грей, когато принц Лайънъл я бе отрупал с внимание. Бриана въздъхна с облекчение, когато видя Адел да тича към нея. Предпочиташе повече да не остава насаме с Робер.
Крал Едуард III и Уорик не успяха да се отърсят от лошите си предчувствия, когато техният кораб се приближи към фламандския бряг, а до линията на хоризонта не се виждаше нито един неприятелски кораб. Едва когато наближиха укрепеното пристанище на Хелвеция, пред очите им се изправи внушителна гора от мачти.
— За Бога! — възкликна Уорик. — Синът ми Кристиан отново се оказа прав. — Графът веднага даде знак на предводителя на английските стрелци. Те трябваше да принудят генуезците да се оттеглят от бойните кули, след което да прочистят палубите на вражеските кораби и да прикрият нападението на останалите английски войници.
Кристиан Хоуксблъд изруга на арабски през стиснати зъби. Няколко от френските кораби вече горяха и скоро цялата им флота можеше да бъде унищожена, но суетните и глупави англичани предпочетоха
