волята си на силата му, да не му позволи да я победи. Той ухапа пръста й, макар и нежно, и тя щеше да му отвърне със същото.
Бриана светкавично заби зъбите си в долната част на ухото му. Усети вкуса на кръвта му. Тази нейна реакция му подсказа, че тя не е безразлична към него, и това го възбуди. Бриана Бедфорд го изпълваше с трепет и Кристиан бе уверен, че и той й действа по същия начин.
Може би най-после ще му остане белег, помисли си със задоволство Бриана, извърна се и бързо се скри в тълпата. Обаче соленият вкус на кръвта му още дълго остана в устата й.
Крал Едуард реши да се върне в Уиндзор заедно с кралица Филипа и всичките им деца на борда на кралската яхта. Вдигна ръце и множеството утихна.
— Да благодарим на Бога за нашата славна победа. Ще отслужим молебен за благодарност в Уиндзорския параклис. Следващата седмица ще организираме кралски турнир. Тази година турнирът няма да е много пищен, но догодина, когато завърши строежът на кръглата кула в Тауър, ви обещаваме, че ще има грандиозен турнир. Обявяваме, че ще основем Орден на галантните рицари, който ще бъде най-високото отличие в целия християнски свят. Ще го отпразнуваме с най-бляскавия турнир, който някога се е състоял в света!
Тълпата посрещна с възторжени викове думите на краля. По целия път до любимия му Уиндзор Едуард III бе приветстван от хиляди ликуващи поданици по двата бряга на Темза.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Отдавна бе минало полунощ, когато кралят се реши да посети спалнята на Катерин де Монтегю. Красивата придворна дама беше запалила свещите в изящния свещник и лежеше в леглото, но не смееше да заспи. Знаеше, че царственият й любовник скоро ще дойде. Катерин бе облечена в бледосиня роба — бледосиньото беше любимият цвят на краля. Цял час бе разресвала разкошната си коса с цвят на старо злато и сега къдриците й се стелеха по изящните рамене.
След отпътуването на крал Едуард за Франция сърцето й бе изпълнено с безкрайна тревога. Тази страна вече й бе отнела един мъж, когото обичаше — съпруга й Уилям де Монтегю. Сега се измъчваше за съдбата на сина си, тревожеше се и за любовника си. Непрекъснато мислеше за изпитанията, които й готвеше бъдещето. Ако нещо се случеше с нейния съпруг, граф Солсбъри, титлата щеше да се наследи от сина й. Въпреки че графът беше доста близък с краля, той никога не се бе възползвал от кралското покровителство. Затова сега притежаваха само замъка Уорк — забележителна и добре укрепена крепост край шотландската граница. Тази вечер трябваше да използва цялото си влияние върху краля, за да уреди въпроса за наследството на сина си. Инстинктивно усещаше, че ще успее да го убеди много по-лесно, ако заговори на тази тема преди Едуард да утоли жаждата си за нейните ласки. Високопоставеният й любовник бе доста щедър и разточителен мъж.
— Катерин, тази нощ си по-прелестна от всички богини! — Той коленичи пред нея, за да изрази възхищението си от красотата й.
— Благодаря ти, Едуард, че запази живота на сина ми. Ако го бяха пленили, сигурно щях да полудея.
— Аз почти бях решил да го оставя в Англия, за да ти спестя тревогите, Катерин, но той е млад воин, който тепърва трябва да докаже смелостта си.
— Знам, че той вече е голям мъж, Едуард. Искам да се ожени за подходяща девойка, достойна за графа на Солсбъри. — Тя бавно прокара пръсти през гъстата му коса и притисна лицето му към топлата си гръд.
Кралят развърза колана на робата й и ръцете и устните му потърсиха пищните й гърди. Притисна силно зрялото й тяло към своето.
— Позволи ми да те любя, щастие мое. — Гласът му бе дълбок и чувствен. — Ще поговорим за това по- късно. Не се страхувай, ще уредя брак на сина ти с богата и достойна девойка.
Катерин закри гърдите си ръце и леко се отдръпна.
— Едуард, искам да уредим този въпрос, а след това ще мога да те посрещна както заслужава един истински герой.
Той я погледна. Трепереше от желание, а кръвта пулсираше в слепоочията му.
— Коя девойка имаш предвид, любима?
— Какво ще кажеш за Бланш Ланкастър? — лукаво подхвърли тя, макар да знаеше, че наследницата на богатия и прочут род е запазена за един от синовете на краля.
— Не мога да ти обещая Бланш, любов моя. Във вените й тече кралска кръв и баща й има право да й потърси съпруг от кралски род. Поискай някоя друга, Катерин, моя любов, но не и Бланш.
Катерин въздъхна унило. В стаята настъпи тишина.
Сърцето на краля се сви от страх, че е огорчил прелестната си любовница.
Накрая тя се смили над него и наруши тягостното мълчание.
— Е, струва ми се, че Уилям е влюбен в Джоан Кент. Той ще бъде щастлив с нея, а това е всичко, за което може да мечтае една майка.
Едуард я грабна на ръце и я понесе към леглото.
— Обещавам ти, че Джоан Кент ще бъде твоя снаха! — великодушно заяви той.
Тя обви врата му с ръце и му поднесе устните си.
— Благодаря ти, скъпи. Можеш да го обявиш при откриването на турнира.
Кралят изпита угризение и безпокойство, тъй като знаеше за увлечението на сина си по Джоан, но ако тя се омъжеше принцът нямаше да се поддава на изкушението да се ожени за нея. Ала щом легна до Катерин, той забрави за всичко и всички. Страстта му към графиня Солсбъри заглуши гласа на съвестта му.
Ако Едуард III подозираше за дълбочината на чувствата между принц Едуард и Джоан, щеше да изпита нещо повече от леко безпокойство. Когато се срещаха в балната зала, те се стараеха да не издават любовта си, опитваха се да се съсредоточат върху баладите, които Годенал бе съчинил във възхвала на Плантагенетите и техните победи, ала щом погледите им се срещнеха, забравяха за всичко. Никой от тях не чуваше думите на околните, никой от тях не обръщаше внимание на храната. И двамата бяха погълнати от взаимното си желание. Погледите им се срещаха хиляди пъти, сетне се отклоняваха за миг, за да се впият отново един в друг.
Принц Едуард носеше до гърдите си бележката на Джоан. Знаеше я наизуст:
Принце мой,
Думите са бледи, за да опиша колко се гордея с твоята победа над французите. Сърцето ми е изпълнено с любов и гордост. Искам да изкрещя от най-високата кула на Уиндзор, че ти си моят победител! Копнея да избродирам името ти, тъй скъпо за мен, на ръкава си, за да узнаят всички за нашата любов! Ти си моят съвършен рицар! Жадувам за мига в който отново ще бъда в прегръдките ти.
За тях бе истинска мъка да танцуват само веднъж на всяко пиршество, но щастливите мигове бяха достатъчни, за да си разменят тайно любовни писма и да докоснат ръцете си. Джоан копнееше ден и нощ за своя принц, а Едуард едва удържаше страстното си желание да притисне дребното й изящно тяло в прегръдките си.
Девойката едва изчака края на вечерта, за да се прибере в стаята си и да прочете писмото от любимия си.
Моя малка Жанет, благодаря ти от цялото си сърце за нежните думи. От днес ще ти пиша всеки ден по едно писмо. Ала не мога да продължавам да живея по този начин, без никога да съм насаме с теб. Възнамерявам да купя къща в Лондон като брат ти. Ще поверявам писмата си на Кристиан Хоуксблъд, за да ти ги предава. Моля те, изпращай ми твоите писма по него. Аз също изгарям от любов по теб, но имай
