Джоан. Това беше тайна само между двете приятелки.
В следващия миг погледът й попадна върху Уелският принц и тя разбра, че отново е сбъркала.
— Джоан, виж! Принц Едуард е с твоя ръкав!
Благодарение на пъргавия си ум Джоан и този път успя да избегне неловката ситуация:
— Хм, толкова много дами подаряват ръкавите си на принца… Сигурно е решил да сложи моя, защото съм му братовчедка, за да не дава повод за слухове.
Бриана внимателно я изгледа, за да се увери, че на красивото й лице няма и следа от разочарование, след като е разбрала, че Кристиан Хоуксблъд не е запазил бродирания ръкав за себе си. Успокои се едва когато видя грейналото от радост лице на Джоан.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Когато арената опустя, маршалът на турнира, Хенри, херцог на Ланкастър, обяви:
— Заемете позиции!
Един от хералдите16, облечен в злато и лазур, извика високо:
— Нека да излязат напред храбреците, които са достойни да открият турнира!
От двата противоположни края на арената прозвучаха фанфари. Рицарите, възседнали конете си, излизаха един по един и заставаха пред фееричната редица от знамена. Секундантът на всеки рицар обявяваше името и титлите на съперника, избран от рицаря като достоен за двубой. Традицията ги задължаваше да изтъкват бойното си изкуство, да изброяват подвизите си и да обсипват противниците си с презрителни забележки. Колкото по-обидни думи се изричаха, толкова по-силно се смееше тълпата.
В палатката на принц Едуард настъпи невъобразима бъркотия, тримата оръженосци се суетяха около Хоуксблъд — трябваше бързо да сменят ризницата му и да му сложат черната броня на принц Едуард. Пади и Джон Шандо се спречкаха при размяната на щитовете.
— Принц Едуард предпочита кръглите щитове, защото са по-удобни, когато е на седлото.
— Но принц Дракар харесва повече издължените щитове. Когато слезе от коня, моят господар може да използва при отбрана острите им ръбове.
Джон Шандо твърдо бе решен да не се съобразява с думите на ирландеца, ала Едуард се намеси в спора им:
— По-добре да последвам примера на Хоуксблъд. Той е много по-опитен от мен.
Али, който се грижеше за конете, подреди един до друг два бели и два черни жребеца. Двата черни коня бяха с еднаква сбруя, изцяло в черно, върху тях се развяваха наметките от черна коприна със златистите дракони на Уелс. В палатката на Кристиан една пета от мястото бе заето от внушителен куп петметрови копия — може би имаше повече от четиридесет, — всичките от ясен, с остриета от кастилска стомана. До тях бяха натрупани камари мечове, щитове, ножници и секири.
В ъгъла на палатката Рендъл тихо говореше нещо на Нешър, свита на кълбо върху рамото му. Кристиан предвидливо бе вързал дълъг сребърен синджир на врата на невестулката.
До последната минута се нанасяха промени в списъка, изписан върху пергамент, в ръката на маршала на турнира. Всички клатеха озадачено глави — името на принц Едуард се повтаряше почти през ред. На сутринта се оказа, че престолонаследникът трябва да се бие в третия, петия, седмия двубой и т.н. — общо двадесет и пет пъти Уелският принц трябваше да излезе на арената. Четвъртата двойка бяха Хоуксблъд срещу д’Аркур. Това означаваше за Кристиан трескава смяна на сребристите доспехи и черната броня.
— За да се справим със съперниците си в следващите двубои, трябва да победим колкото може по-бързо поне първата дузина до обед — каза Кристиан на принца, преди той да излезе от палатката. Двамата мъже се спогледаха и се засмяха. Едуард спусна наличника на шлема и тръгна към коня си.
Оръженосците бяха казали на церемониал-майстора да съобщи за принца само с името Черния принц. Кристиан и Едуард заедно измислиха този прякор — и двамата щяха да се сражават, прикрити зад един и същи псевдоним.
— Сър Джон Холънд предизвиква Черния принц на двубой!
Сред тълпата се разнесе шушукане. Всички разбраха, че зад Черния принц се крие престолонаследникът на английската корона. Зрителите приветстваха с шумни възгласи появата на рицаря в черна броня. В първия миг Джоан се парализира от страх, гърлото й се сви и тя не можа да се присъедини към всеобщото оживление.
Принц Едуард връхлетя с такава сила върху сър Холънд, че от удара в средата на щита копието на принца се пречупи като тръстика, а съперникът му моментално падна от седлото. Наложи се оръженосците му да го изнесат на ръце до палатката му.
Всички зрители скочиха на крака и закрещяха с пълно гърло. Страхът на Джоан отстъпи пред необузданата радост, която я обзе. Погледът й попадна върху нейния бродиран ръкав, закрепен към ножницата, от която се подаваше дръжката на меча на принца, и сърцето й се разтуптя от гордост.
Глинис с труд успя да си пробие път до господарката, понесла в ръка червената наметка, която така добре прилягаше на тоалета на Джоан.
— Побързай, Глинис! Изпусна най-прекрасния миг! — Джоан подаде на Адел наметката, която бе взела от Бриана, и се загърна със своята.
— Сър Годфри д’Аркур предизвиква на двубой Кристиан Хоуксблъд де Бошан — извика церемониал- майсторът.
Повечето зрители бяха сигурни, че арабският принц ще срази противника. Хоуксблъд ловко извъртя щита си и копието на съперника му се плъзна по него. В същия миг той удари с копието си щита на д’Аркур толкова силно, че французинът изхвръкна от седлото и падна като камък върху тревата. Копието на Хоуксблъд дори не трепна. Той го подхвърли към застаналия до оградата Али и се нахвърли върху съперника си с такава ярост, че французинът не успя да се надигне от земята и Кристиан притисна с коляно гърлото му. Сър Годфри бе напълно безпомощен и дори не успя да извади меча си. Тълпата нададе неистов рев, изумена от невижданата сила и бързина на рицаря — очевидно никой не можеше да срази загадъчния чужденец. Дори и кралят не се сдържа и му подхвърли кесия, натъпкана със златни монети.
Бриана си помисли, че в следващия миг ще припадне. Дъхът й секна, когато съзря пурпурната си панделка, украсяваща шлема на Хоуксблъд. Изчерви се до уши и мислено отправи гореща молба: „Господи, дано никой не се досети, че панделката е моя!“
В следващия двубой трябваше да кръстосат копия Черния принц и Джон де Вер, граф на Оксфорд17.
Едуард го повали доста бързо, а през това време Пади вече бе успял да свали сребристата ризница на Хоуксблъд, за да го облече в черната броня.
Сърцето на Джоан се качи в гърлото, когато чу:
— Едмънд, граф на Кент, се предизвиква на двубой от принц Лайънъл, херцог на Кларънс!
Бриана я хвана за ръката:
— Страх ли те е за него?
— Лайънъл е истински гигант, а Едмънд е толкова нежен.
— Брат ти ще го срази, Джоан, защото е много по-умен от Лайънъл.
В този миг вниманието им бе привлечено от принцеса Изабел — тя скочи с обезумял поглед, прехапала устни. Когато съперниците сплетоха копията си, Лайънъл наблегна с цялата си тежест върху неговото. Всички очакваха Едмънд да изхвръкне като камък от седлото си. Граф Кент обаче предусети посоката на удара, ловко се отдръпна и Лайънъл изгуби равновесие. Херцогът на Кларънс се намери на земята.
Принцеса Изабел изкрещя:
— Убий го!
Кралица Филипа я хвана за ръката и с рязко движения я върна на мястото, изплашена от мисълта, че дъщеря й е пожелала смъртта на брат си.
Едмънд посрещна с изваден меч надигащия се от земята Лайънъл. Принцът, който беше огромен и тежък като вол, се залюля и застрашително тръгна към по-дребния си противник. Смяташе, че ще го победи с груба сила. Ала в този миг Едмънд замахна и изби меча от ръката му. Лайънъл трябваше да признае поражението си.
