Вдигна глава и решително обви раменете си с наметката. Всичко пред нея се залюля и сякаш се обви в сива пелена. Озова се в една стая в някаква кула, навън бушуваше буря, светкавици прорязваха небето, а Бриана бе в обятията на някакъв рицар. Силните му ръце галеха тялото й, което бе голо под сивата кадифена наметка.
Девойката потръпна под изкусителните милувки и се изви в ръцете му. В този миг блесна светкавица и Бриана видя аквамариновите очи, пълни с желание. Протегна ръка, за да притисне русата му глава към тръпнещите си устни.
— Робер… съпруже мой… — изохка тя, а устните му се впиха в нейните.
Той трескаво започна да сваля дрехите си. Когато остана гол, ръцете му я притеглиха към силното тяло. Ръката й леко и изкусително погали мощната му гръд и се плъзна по твърдия корем към мъжествеността между краката му.
Дрезгав вик на удоволствие се изтръгна от гърлото му, той падна на колене, устните му се плъзнаха по сладостните извивки на тялото, докато накрая се спряха върху слабините й. Тя се наведе, за да погледне лицето му. Чувствените му устни бяха обагрени в кръв. Аквамариновите му очи бяха затворени завинаги. Тя вдигна поглед от красивото му лице.
— Знаех, че ще го съблазниш в тази кула. — Гласът му бе опияняващ и Бриана гледаше като хипнотизирана как Дракар изтегли кривия си ятаган от тялото на Робер. Бе убил брат си и сега нямаше прегради между нея и Кристиан. Зловещият му смях изпълни стаята. Той я взе на ръце и я понесе към леглото.
Силата му замъгляваше сетивата й. Тя отметна глава назад и се засмя, когато видя капките кръв по бедрата си. Обви дългите си стройни крака около стоманеното му тяло, знаейки, че след миг ще крещи от наслада. Всичко изчезна освен тяхната опияняваща, всепоглъщаща страст.
Адел я намери в безсъзнание на пода. Лежеше върху сивата кадифена наметка на покойната си майка. Леля й разтърси раменете й, Бриана се надигна и отмести кичурите от лицето си. Беше толкова бледа, че устните й изглеждаха като обезкръвени.
— Какво се е случило, агънцето ми? Да не си болна? — разтревожено попита леля й.
— Не, не… само имах кошмар — прошепна Бриана и изнемощяло се отпусна в креслото.
Адел видя ужаса, изписан в очите на племенницата, и си помисли, че тя крие нещо от нея.
— Света Богородице, да не си бременна?
— Не — рязко отвърна Бриана. Подобна мисъл я накара да потръпне.
Адел се прекръсти и зашепна молитва:
— Ще отида да повикам Глинис. Не е нормално една млада и здрава жена да припада. Може би тя ще ти приготви някаква билка, която да възвърне силите ти.
Въпреки късния час Глинис и Джоан дойдоха след минути. Глинис носеше ковчежето с билките. И двете жени бяха много разтревожени.
Бриана се опита да се усмихне.
— Просто имах кошмар, но беше толкова реален, че се изплаших.
Глинис извади шишенце с отвара от момини сълзи.
— Нека го изпие с малко вино — обърна се тя към Адел. — Тази вечер във въздуха витае нещо странно. Сякаш усещам разрушителни сили. Бурите често са знамения за предстоящи неща.
— Да, ужасно ме е страх от бури и гръмотевици — призна Адел. — И макар бурята да свърши, все още треперя от ужас.
— За какви неща говореше? — обърна се Джоан към прислужницата си.
— И за добри, и за лоши, а понякога и за двете. Силна буря преди решителна битка може да предреши изхода й. Понякога бурите са променяли историята.
Джоан не искаше да слуша за войни, когато нейният любим принц се биеше някъде във Франция.
— Във войната единият печели, а другият губи, но това няма нищо общо с бурите.
Джоан не обичаше прекалено да се замисля и може би Бриана се нуждаеше тъкмо от това, ала думите на Глинис ги разтревожиха.
— Сънищата могат да предсказват бъдещето, особено по време на буря — продължи Глинис.
Бриана потръпна.
— За Бога, дано моят кошмар не се сбъдне!
— Сънищата не трябва да се приемат буквално, милейди. Те са символични и трябва да се тълкуват. Разкажете ми вашия сън и ще ви докажа, че значението му е напълно различно от това, за което си мислите.
— Аз… не мога да ти кажа. Беше нещо греховно, нещо дяволско — призна девойката, посегна към чашата и отпи от виното, примесено с билката на Глинис.
— О, моля те, разкажи ни! — извика Джоан.
— Като ни разкажете ще ви олекне — добави Глинис. — Ще се почувствате пречистена.
Бриана жадуваше да свали този товар от раменете си, но знаеше, че първо трябва да се изповяда пред свещеника в параклиса, за да получи опрощение на греховете си. Внезапно осъзна, че не може да намери сили за изповедта, в която ще се принуди да признае прекалено интимните си преживявания. Огледа се смутено. Около нея бяха насядали единствените й приятелки, единствените хора, които проявяваха загриженост за съдбата й. Знаеше какво ще се случи, ако им разкаже за кошмарните си видения. Чудно ли бе, че обърканата девойка не намери сили в себе си да сподели с тях, че съзнателно бе прибягнала до чудодейната сила на майчината наметка от сиво кадифе, за да повика духа на своя любим? Обаче тъкмо в този миг езикът й се развърза. Бриана не можа да осъзнае, че билката на Глинис е започнала да й въздейства.
— Аз… аз се озовах в някаква стая, в кула, иззидана от бедфордски камък. До мен се появи Робер. — Тя се изчерви. — Той ме целуна… аз отвърнах на целувките му.
И тук спря. Докато намери името и подбере думите, гърлото й пресъхна и омаломощеното момиче отново посегна към чашата с виното.
— И тогава природеният му брат, Кристиан Хоуксблъд, изскочи от мрака и го прониза с ятагана си.
До притъпения слух на Бриана едва достигна ужасният писък на Адел.
— Но лошото не се свърши с това. Аз бях тъй щастлива, когато той го прободе в гърдите. Видях кръв по бедрата си и се
Очите на Джоан щяха да изскочат от орбитите й, а зъбите й прехапаха долната й устна, докато слушаше в захлас страховития разказ на приятелката си.
— Имаше ли съвкупление във вашия сън? — запита Глинис. От четирите жени явно най-добре се владееше уелската прислужница — нали уелсците от векове са най-вещи в магии и тълкувания на сънища.
Страните на Бриана пламнаха от свян, когато пред погледа й изплува страстната сцена в леглото.
— Да… така беше, май че наистина… но… но ми се струва, че преди това изгубих съзнание… преди…
— Милейди, всичко е ясно. Сънят е изпълнен със символи. Трудно е за една дама да бъде разкъсвана между двама братя, а в сънят се появяват и двамата. Угризенията са неминуеми. Пък и е невъзможно след такова кърваво злодеяние човек да не изпитва вина. Онази кула от бедфордски камък несъмнено символизира вашия роден замък в Бедфорд, който ще стане владение на съпруга ви след сватбата. Сънували сте, че единият от тях загива, защото и двамата са заминали на война и непрекъснато се страхувате за живота им. И макар да се опитвате да прикривате този страх, той е излязъл на повърхността в съня ви.
— А какво означава кръвта по бедрата й, какво ще кажеш и за съвкуплението й?
— Тъкмо тук е най-важното в този странен сън. Тук се крие нещо, което много ви измъчва. Страхувате се дали ще има кръв по бедрата ви през първата ви брачна нощ с Робер.
Бриана се вцепени. Досега въобще не се бе замисляла за това, но за Бога, какво я очаква, ако през първата й брачна нощ с Робер той разбере, че не е девствена? Тя уплашено закри с ръце пламналите си бузи.
— Ох… аз съм толкова грешна — изплака озлочестената девойка.
Адел хвана ръката й.
