— Стига! Тук нито една от нас не е девствена! Жените са били прелъстявани от мъжете откакто свят светува.
Глинис кимна.
— Предполагам, че все още сте доста тясна. Може пък и нищо да не разбере, особено ако се напие здравата вечерта преди първата брачна нощ.
— Най-добре е да убодеш пръста си с шип от роза или с острието от брошката си, за да пуснеш няколко капки кръв на чаршафа — предложи й Джоан. — Нито един мъж не може да се мери по хитрост с една жена — гордо добави тя.
Адел се наведе над племенницата си.
— Не искам да се измъчваш заради тези видения. Това е някаква дреболия! Слава на Бога, че вече не си дете и редовно имаш месечни кръвотечения. Сега трябва за това да се тревожиш, а не за някакви неясни сънища. Моли се да не си забременяла, агънцето ми.
Джоан се намръщи. Внезапно си спомни, че вече доста време бе изминало от последното й месечно кръвотечение… Но побърза да отпъди тази досадна тревога и пъргаво се изправи.
— Ще видиш, Бриана, че на сутринта, когато слънцето изгрее, всичките кошмари ще ти се сторят много смешни. Бурята ще утихне, утре ни чака чудесен слънчев ден и ние с теб отново ще бъдем щастливи.
Четирите жени избухнаха в смях и си пожелаха лека нощ, но когато останаха сами в леглата си, Джоан и Бриана дълго не можаха да заспят, разтревожени както никога досега.
На другия бряг на Ламанша, в долината край Креси, кралят на Англия, неговите маршали и повечето от капитаните и благородниците не можаха да мигнат през тази бурна нощ. Някои воини бяха споходени от мрачни предчувствия, че няма да доживеят залеза на следващия ден, и побързаха да се помолят на Всемогъщия Бог.
Обаче Уелският принц и Хоуксблъд вярваха, че ги очаква блестяща победа. Станаха много рано, още в пет. Хоуксблъд и оръженосецът на принца, сър Джон Шандо, помогнаха на Уелския принц да облече бронята си. Едуард настояваше да облече великолепната черна броня, която го отличаваше от всички останали английски рицари, а освен това да вземе наметалото, блестящо в пурпур и злато.
Оръженосецът му се опита да възрази:
— Ваше Височество, така ще изпъквате прекалено много сред останалите воини. Всеки французин ще ви разпознае отдалеч и ще се опита да плени или да убие сина на английския крал!
— Но нима не разбираш, че аз искам да се отличавам от всички останали? — ядосано извика принц Едуард. — Проклет да бъда, ако трябва да се крия пред враговете!
Хоуксблъд знаеше докъде се простираше неукротимата гордост на принца — нали той самият щеше да се проклина, ако не защити самоуважението си с меч в ръка. Черния принц тръгна към палатката на краля и Кристиан се зае със своята черна ризница.
Кралят се появи пред палатката си, облечен в бляскави лазурно-златисти доспехи, посрещна с радостен възглас сина си и двамата възседнаха белите си коне, за да направят последен преглед на войските. Едуард III се зарадва, когато пред погледа му се изпънаха стройните редици на стрелците с лъкове, облечени в зелени мундири. Мъжете се опасяваха, че дъждът ще намокри стрелите и те ще натежат, но за щастие слънцето се показа иззад облаците и се усмихна на английската армия. Тогава изгряха усмивки по суровите лица на стрелците, уверени в смъртоносната си сила.
На десния фланг кралят постави д’Аркур, Черния принц, Уорик и синовете му, а зад тях се подреди цветът на английското рицарство. Левият фланг оформи батальона от две хиляди стрелци и две хиляди копиеносци, предвождани от херцог Нортхемтън. Зад тях се издигаше стръмното било на хълма, в чието подножие бе английския лагер. Кралят запази за себе си командването на третия батальон, неотстъпващ по сила на първия и втория, за да го прехвърля на помощ на левия или десния фланг според обстановката на бойното поле.
Крал Едуард III вдигна меча си, воините притихнаха и мощният му глас проехтя над смълчаната долина:
— Французите трябва да преминат двадесет и пет километра през гъстата гора, за да се изпречат срещу редиците на нашите смели воини. Те ще пристигнат без ред и без строй, в накъсани групи, а ние ще ги нападнем, преди да са се съвзели и престроили. Няма да имат време и възможност да се разгърнат в боен ред.
Отвред проехтяха радостни възгласи.
Крал Едуард III вдигна меча си и продължи:
— Колкото е по-многочислена френската войска, толкова по-трудно ще й бъде да се разгърне!
Последва още една вълна от бурни приветствия към мъдрия крал.
— Никога не забравяйте, че всеки англичанин струва колкото трима французи!
Бойците викаха до пресипване. Виковете „За славата на Едуард и на свети Георги!“ се редуваха със „За славата на
— Не се страхувам от врага, татко! — извика принц Едуард. — Ще им покажа кой съм аз. Ще ме запомнят за цял живот. Само не забравяй какво ми обеща!
— Може би на теб ще се падне славата на този ден — усмихна се кралят.
Английската армия изслуша литургията и остана в очакване.
Към обед се показаха предните отреди на неприятеля. Небето беше забулено от гъсти облаци и дъждът се лееше като из ведро. Тежковъоръжените генуезки стрелци, които бяха извървели около тридесет километра през бурята, нямаха никакво желание да се бият. Френските предводители ги ругаеха с обидни думи, а кавалерията ги притискаше да вървят напред през мочурищата, докато се озоваха пред редиците на стрелците от Англия и Уелс, въоръжени с дълги лъкове.
Внезапно дъждът спря, облаците се разсеяха и слънцето изгря, ослепявайки французите. Като подгонено от ръката на невидим вълшебник, над главите на французите прелетя ято черни гарвани. Зла прокоба!
В този миг стрелите на англичаните с гъши пера по краищата като снежна буря се посипаха върху предните редици на врага. Нагръдниците на генуезките стрелци не можаха да ги предпазят от силните удари. След броени минути полето се покри с трупове. Оцелелите побягнаха към френските рицари, построени зад тях.
— Ще избия тези страхливи предатели! — изкрещя френският крал.
Англичаните станаха свидетели на страховита гледка — французите безмилостно избиваха собствените си стрелци!
Филип изпадна в неописуема ярост при вида на английското знаме, украсено с френските лилии. Здравият разум го напусна и във войската настъпи пълен хаос. Французите се втурнаха в атака, но земята бе хлъзгава от кръвта, покрита с трупове на хора и коне.
Войниците прииждаха на тълпи, хвърляха се в атака и загиваха!
Битката продължи до късно следобед. Накрая след ожесточени атаки французите пробиха редиците на стрелците и се вклиниха в десния фланг на англичаните. Черния принц и хората му бяха обкръжени.
За Хоуксблъд всичко изглеждаше забавено, за да се концентрира върху всяка опасност, която го заплашваше. Знаеше къде точно да забие меча си, в трите жизненоважни места на тялото, незащитени от бронята — гърлото, корема и под мишниците. Не се тревожеше за тила си, защото знаеше, че Пади и Али го защитават. Ясно видя как дузина французи се спуснаха към Черния принц.
Знаеше, че Джон Шандо защитава тила на Едуард. Видя брат си, Робер де Бошан, до принца. Принц Едуард и Робер щяха да загинат, ако не успееха да отблъснат атаката на неприятеля. Пришпори коня си срещу французите. Съсече двама от тях, а зад него оръженосците му съсякоха още двама. Останалите двама побягнаха.
Зад него се чу силен вик и Хоуксблъд видя как Едуард падна от коня. Как бе възможно? Не можеше да си го обясни. Хоуксблъд светкавично скочи от седлото и се приближи до поваления си приятел. Едуард държеше, меч в едната си ръка, а в другата — бойна секира. В този миг съжали за решението си да облече черни доспехи, подобни на тези на Уелския принц, защото сега щеше да стане мишена на французите. Ала съжалението отстъпи място на радостта, че ще заблуди вражеските бойци и ще поеме върху себе си атаките
