— Тази маса… Едуард… Няма ли да я оскверня?
Засмя се гърлено, бе прекалено възбуден, за да мисли за светите символи на рицарството.
— Ние не само че ще останем тук, но дори и ще се легнем върху кръглата маса. Нищо няма да оскверним, любима, защото… тъкмо напротив… ще я осветим… ще я миропомажем с нашата любов!
Свещената маса в Кръглата кула като че ли добавяше необикновен привкус на тяхното сливане. Когато Джоан легна гола, сцената изглеждаше така, сякаш двамата влюбени пристъпваха към мистичен ритуал в свещен олтар. Принцът обожаваше притискането на финото й тяло към гърдите му, то му вдъхваше неизчерпаема сила. Тя бе тъй крехка и нежна, като порцеланова статуетка, че той се закле безмълвно да я щади, за да не й причини болка. Всъщност към своята малка Жанет той винаги бе изпитвал повече любов, отколкото похот. Заситен и задъхан след първото им сливане, Едуард я сгуши в ръцете си и замислено разроши косите й.
— Когато се върна от Шотландия, ще те взема с мен във Франция. Нали се предвижда да придружаваш принцеса Изабел за годежа й във Фландрия?
— Естествено. А аз от седмици не мога да мисля за нищо друго освен кога ще се съберем, ти и аз, във Франция.
Принцът сведе устните си, за да докосне с тях нежната розова пъпка на гърдата й.
— Ти си моят прекрасен рицар, излязъл от легендите, със златни рицарски шпори! — Девойката унесено въздъхна, настръхнала от любовен копнеж и моминска гордост. Нима някоя от дамите в Уиндзор можеше да се гордее с такъв левент?
— А ти си моята истинска принцеса, с великолепните коси.
Внезапно до ушите им достигна крясък на нощна птица и Едуард скочи и започна трескаво да й помага да се облича.
— Какво има? — прошепна Джоан.
— Някой идва насам. Чух сигнала, който сме си уговорили с Кристиан. Последното, което желая, е баща ми да ни завари тук.
Когато се облякоха, той веднага я поведе към задното стълбище.
— Сбогом, любима… Ще се върна от Шотландия в същия ден, когато тръбачите засвирят за победа.
Кралят още не бе успял да изкачи половината стъпала, когато принц Едуард пресрещна баща си.
— О, Едуард! Какво правиш тук. Едва не връхлетя върху мен. Видя ли Кръглата маса? Дали са я изработили точно според заръките ми?
— Толкова е красива, татко, че дъхът ми секна, като я зърнах.
— Иска ми се да й се полюбувам, макар и на светлината на факлите — отговори кралят, без да крие, че е искрено поласкан от преценката на принц Едуард. — А ти как успя да я разгледаш на тъмно?
— Аз вече й се налюбувах и преди да тръгна към стъпалата, реших, че е по-разумно да изгася факлите — смутено промълви синът.
Радостта на крал Едуард III от новата Кръгла кула, съградена от бедфордски камък, и от великолепната кръгла маса нямаше граници. Принцът трябваше няколко пъти да му напомня, че е време да се прибират, защото утре рано ще потеглят на север:
— Татко, утре през целия ден няма да слезем от седлата. А тази кула ще остане за векове, когато и двамата ще сме изгнили в гробницата на кралете от династията на Плантагенетите.
— Именно тук се крие най-важният замисъл, сине мой. Владетелят трябва да остави спомен след себе си. Може би вече и аз остарявам, но, за Бога, не мога да проумея как може вие, младите, да прахосвате половината от времето си в леглото?
Кралицата вече беше в грамадната кралска постеля, когато кралят се върна в спалнята й. Филипа искаше да поговорят, но не за кули и рицари, нито за войни и битки. За нея най-важното бе да се уреди бъдещето на всяко от многобройните й деца.
— Едуард, много се радвам, че Изабел ще се омъжи за Луи Фландърски. Укрепването на съюза между твоята родина, Англия, и моята, Фландрия, ще помогне за замогването и на двата народа. Търговията ще нарасне стократно. Те ще купуват вълна от Англия, а в замяна ще изнасят стоките от тяхната манифактура. — Филипа посочи новия балдахин над просторното легло. — Ето например тази приказна прозрачна материя е изтъкана в Гент. А моите придворни дами са си загубили ума по прозирните нощници, продавани по пазарите на Фландрия. В Англия се налага нова мода, за ужас на църквата. Гърлата на свещениците пресипнаха — от всеки амвон на Острова се сипят хули и проклятия срещу лукса, който залива Уиндзор и Лондон. Един от епископите дори заявил, че прозирните нощници са измислени от сатаната, за да ни въвеждат в изкушение — според него по-добре било дамите да спят без дрехи. — Тя благоразумно не му спомена за разочарованието на принцеса Изабел от ниския сан на Луи, младия граф на Фландрия.
Кралят също имаше какво да крие от съпругата си. Луи му бе досаждал почти цял месец, докато се добере до ръката на някоя от английските принцеси. Баща му бе паднал в битката при Креси, пронизан в сърцето от английска стрела, и бе естествено младият граф да е затаил омраза и желание за мъст в душата си. Едуард III благоразумно бе изпратил свои хора в двореца на граф Луи, за да попречат на сближаването на младия граф с френския крал.
— Съжалявам, че толкова скоро ще те напусна отново, Филипа, но тези проклети шотландски селяци се нуждаят от по-сериозен урок. Ще им го дам, и то така, че дълго ще ме помнят! Обещавам ти, ще се върна веднага щом приключа с Дейвид и неговата сбирщина, а междувременно да не забравя да ти напомня, че искам да се приготвиш за път. Ще дойдеш с мен във Франция. Нали мога да се надявам, че си добре и ще понесеш несгодите на пътуването по море? — Кралят намекваше за десетото им дете, с което Филипа бе бременна.
— Познаваш ме много добре, Едуард, аз си оставам фламандка! Нима забрави колко са плодовити фламандските жени? Винаги съм се чувствала щастлива, когато усетя да мърда следващият потомък на славната династия на Плантагенетите.
Крал Едуард III си каза, че Всевишният заслужава благодарност от него за тази прекрасна съпруга и майка. С жена като нея може да се гордее всеки монарх, който е решил да основе могъща династия. Дали да се захване със строеж на нова, по-величествена катедрала? Нали Кръглата кула е готова за освещаване?
— Надявам се управлението на кралството да не е стоварило много тежести на крехките ти женски рамене, докато бях във Франция.
— Любими мой, та ти отсъства само един месец. Не се случи нищо особено, като изключим отговора на папата за двамата претенденти за ръката на Джоан. Негово Светейшество благоразумно е спрял избора си на сър Джон Холънд. Но все още не съм го съобщила на Катерин де Монтегю — невинно добави кралицата. — Струва ми се, че е по-добре ти лично да й съобщиш тази лоша новина.
Кралят рядко бе изпитвал страх, но в този момент смелостта му внезапно се изпари.
— Ще натоваря моя стар приятел Уилям с тази деликатна задача. Освобождаването на съпруга й от плен ми струваше войната с Шотландия. Това трябва да утеши лейди Катерин.
— Надявам се младият Уилям де Монтегю да не остане прекалено разочарован от съдбата си.
Крал Едуард III знаеше, че за разлика от майка си младежът няма да се утеши така лесно. Въздъхна уморено и започна да се съблича.
— Любов моя, нека тази нощ да помислим най-после и за нас двамата.
ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
Три дни неуморна езда бяха необходими на краля и свитата му, за да прекосят тристата километра до северния град Йорк. Принц Едуард и Кристиан Хоуксблъд яздеха, без да спират дори за нощувка.
— Тези шотландци са прочути скъперници — сподели принцът със своя приятел. — Всеки потегля на бой, нарамил торба с храна за себе си и още две със зоб за коня си, за да не се бръкнат в кесиите си.
— Чувал съм, че в битките са много свирепи — замислено отбеляза Кристиан.
— О, да, особено техните елитни бойци, така наречените хайлендърс23. Истински диваци, само че възседнали понита. За тях нашите църкви и манастири не представляват свети убежища, а места за плячкосване. Най-много се радват, когато оставят всичко зад себе си в руини. Освен това са ужасно недисциплинирани. Подлагат всичко по пътя си на огън и меч,
