— Не, не. — Джоан се засмя и влюбено погледна красивото му лице. Очите й се напълниха със сълзи. — О, Едуард, толкова тревожех, не знаех какво да правя.
— Кой знае за детето?
— Бриана и прислужницата ми.
— Добре. Моите врагове могат да го използват срещу мен.
— За какви врагове говориш? — смаяно попита тя. — Едуард, ти нямаш врагове.
Невинността й го разсмя.
— Това не те засяга, Жанет. — Свали мантията й и я взе в скута си. — Ще дойдеш с мен във Франция. Там имам къща. Ще бъде истинско блаженство да бъдеш до мен. — Погали косата й и зарови лице в нея. — Винаги ухаеш на свежи цветя.
— Едуард, нима ще живеем открито заедно? — учуди се девойката.
— Не, скъпа моя, няма да бъде открито. Папата е решил спора в полза на Джон Холънд.
— Да, знам. Той ми предаде писмото ти, но не виждам какво общо има той с нас.
Едуард не можеше да повярва, че е толкова наивна. Наистина понякога се държеше като малко момиченце.
— Джон ще бъде твоят съпруг, но само формално. Той ще купи къща във Франция, но ние ще живеем в отделно крило. В действителност цялата къща ще бъде на наше разположение. Скъпа, не разбираш ли, че няма значение колко бебета ще имаме. Те ще бъдат законни. Когато станеш лейди Холънд, никакъв скандал няма да заплашва името ти.
— Разбирам… — промълви Джоан.
— Това е идеалното решение. Аз съм добър тактик. Не е лесно да заблудя краля и кралицата. — Принцът забеляза, че любимата му не е възхитена от тази идея. Той не й каза, че трябваше да даде доста солиден подкуп на папата, за да реши в полза на Джон Холънд. — Джоан, знаеш, че искам да се оженя за теб, но знаеш също, че това е невъзможно.
Тя нещастно кимна.
— Тъй като си бременна, трябва да имаш съпруг. Омъжените жени имат много повече свобода, скъпа. Джон Холънд ми е предан. Аз го назначих за главен камерхер на двореца, затова съм абсолютно сигурен в него. Трябва да се омъжиш за него, понякога да се появявате заедно в двореца, но аз съм готов да платя тази цена и се надявам, че и ти ще се съгласиш.
— Ще направя всичко, за да бъда с теб, Едуард. Но се страхувам да се омъжа за мъж, когото почти не познавам и дори не харесвам.
— Скъпа моя, не се страхувай. Той ще бъде твой смирен слуга — засмя се Едуард. — Искам брачната церемония да се състои веднага.
— Защо? — недоволно попита девойката.
— Защото тогава ще бъдем заедно. Вярвай ми, моя малка Жанет, няма от какво да се боиш. Аз винаги ще те пазя.
Джоан зарови лице в рамото му.
— Прегърни ме, Едуард. Прегърни ме силно!
Всички членове на кралското семейство присъстваха на брачната церемония на лейди Джоан Кент и сър Джон Холънд. Младоженката беше изключително красива, сякаш с месеци се бе приготвяла за този ден, докато всъщност бяха само няколко часа. Роклята й бе в любимия й розов цвят, а отгоре имаше три пласта бяла прозрачна дантела. Резултат беше зашеметяващ. В прекрасната й платиненоруса коса нямаше никакви украшения, според строгите изисквания на дворцовия етикет, и тя се спускаше свободно до кръста й като сребрист водопад. Тънката й талия бе пристегната с колан, украсен с перли. Перлите са като сълзи, а този ден бе един най-тъжните за Джоан.
Бриана Бедфорд бе единствената близка от нейна страна. Девойката бе облякла рокля от розово кадифе, за да съответства на роклята на младоженката. Повечето дрехи и на двете момичета бяха опаковани за пътуването до Франция.
Когато набитата фигура на сър Джон Холънд се изправи до Джоан, тя се уплаши, че ще припадне, но зад младоженеца стоеше принц Едуард и това й вдъхна сили. В сърцето си тя посвети брачната си клетва на Едуард и знаеше, че Бог в своята мъдрост ще я разбере
Бриана смяташе, че приятелката и върши ужасна грешка. Сега почти съжаляваше, че не я бе посъветвала да направи аборт. Тогава нямаше да има нужда да се омъжва за този неприятен и чужд човек. Ала Бриана знаеше, че е тежък грях да се прекъсва бременността. Затова се бе съгласила с тази сватба, ала в сърцето й се надигна гняв към принц Едуард, който така лесно се отказа от Джоан.
Тъй като всички в двореца бяха заети с предстоящото пътуване до Франция, сватбената гощавка бе доста скромна. Присъстваха само най-близките. Сър Джон Холънд в длъжността си на главен камерхер на Уиндзор разполагаше с луксозен апартамент. Когато младоженците влязоха в него, там ги чакаше принц Едуард. Холънд побърза да излезе през задната врата.
Когато се намери в обятията на любимия си, Джоан се почувства щастлива и безгрижната й натура взе връх. Беше прекрасно, че могат да прекарат цялата нощ заедно, в тайно блаженство. Това бе достатъчно, за да прогони всички мрачни мисли от ума й.
Седнал на най-задната пейка в параклиса, Кристиан Хоуксблъд наблюдаваше брачната церемония с цинична усмивка. Това, което бе извършил престолонаследникът, не бе морално, но навярно трябваше да се избере по-малката злина. Членовете на кралските семейства много рядко се женеха по любов. Трудно се съчетават държавните интереси с личното щастие. Кристиан знаеше, че прелестната Джоан Кент е много подходяща за принца, който бе наследил буйния нрав на Плантагенетите. След срещите си с Джоан Черния принц винаги бе в приповдигнато настроение и лицето му грееше от щастие. Хоуксблъд щеше да направи всичко, което е по силите му, за да помогне на тайната им връзка.
Погледът му се отклони към принцеса Изабел, която скоро щеше да се омъжи за Луи, граф Фландърски. Интуицията му подсказваше, че не всичко ще бъде наред и с тази двойка. Отпъди мислите за бъдещето. Бъдещето се основава на настоящето. На причините и следствията. Винаги е било така.
С тези мисли той погледна към Бриана Бедфорд. Представи си я изправена пред олтара в някоя църква във Франция, а до нея брат му Робер. Отново причини и следствия. Трябва да направи нещо в настоящето, за да промени бъдещето.
На вечерята Кристиан се опита да остане насаме с Бриана, но Адел не се отделяше от нея. Когато я помоли да поговорят само двамата, Бриана решително отказа и бързо излезе, придружена от леля си.
Кристиан й написа писмо с молба за среща, но не получи отговор. Дните до заминаването във Франция се стопяваха един след друг. Остана само един ден. Хоуксблъд бе открил пролука, откъдето да следи вратата й, без никой да го забележи. Зае поста си още преди зазоряване. Облегна се на стената и се приготви да чака дори до вечерта.
Бриана и Адел съставиха списък на вещите за пътуването. Накрая всичко бе опаковано, включително и сватбената рокля на Бриана — същата, в която Джоан бе изглеждала като красавица от приказките. Лелята на Бриана не забрави да сложи и листа от лавандула между нагънатите дрехи.
Бриана грабна една кафява ябълка от купата, за да я занесе на бялата си кобила. Не можеше да понесе мисълта, че трябва да се раздели с Папийон, но нали всички придворни дами щяха да получат нови коне във Франция. Взе наметката си и тръгна към конюшнята. Даде ябълката на Папийон и я погали с любов.
— Ще ми липсваш, красавице моя — прошепна Бриана и се засмя, когато кобилата настръхна и извърна големите си очи към нея. — Така ми се искаше да те взема с мен… Никой не знае кога отново ще бъдем заедно — въздъхна девойката и се замисли. Внезапно тръсна глава и реши, че може да поязди за последен път. — Хайде, моя красавице, да се поразходим из парка на Уиндзор. — Повика един коняр да оседлае кобилата и пое навън в кристално чистия утринен въздух.
Кристиан Хоуксблъд я последва. Изчака търпеливо, докато тя изчезна от погледа му, влезе в конюшнята и оседла жребеца си.
Бриана се обърна и видя в дъното на парка някакъв ездач. Знаеше кой е той. Макар че беше прекалено далеч, за да различи лицето му, девойката бе сигурна, че това е Кристиан Хоуксблъд. Не се изплаши, но се ядоса на себе си, че е забравила колко упорит може да бъде този мъж. Направи първото, което й дойде наум — препусна с все сила, за да избяга от него.
