изнасилват всички жени.
— Напомнят ми за турците — отговори Хоуксблъд, а Пади и Али си размениха тревожни погледи.
В Йорк се присъединиха към английската армия, събрана от лордовете на северните провинции. Целта им беше Дърам, на около сто и двадесет километра на север. На 16 октомври Уилям Дъглас, пратеник на шотландския крал, се изкачи с коня си на един от хълмовете до Йорк и съзря дългите редици от палатките на британската войска, потеглящи от лагера край Невил Крос. Огледа с тревожен поглед просторната равнина, гъмжаща от противникови войски, и веднага се втурна към стана на шотландската армия.
Крал Дейвид посрещна с буен смях съобщението на разтревожения вестоносец.
— Английската армия сега е във Франция, страхливецо. В Англия не е останал нито един мъж, годен да носи оръжие, а само разните му там обущари, кърпачи, селяци и свинари!
Сутринта на 17 октомври, след първата атака на англичаните, мнението на шотландския крал бе коренно противоположно. Сега Дейвид беснееше от ярост. Изкрещя да му донесат бронята и меча въпреки усилията на най-близките му приближение да го възпрат.
— Нямате представа, сир, на какво са способни тези стрелци с дългите лъкове. С техните стрели могат да постигнат чудеса! Нали се говори, че при Креси тъкмо те са решили битката и са спечелили войната за слава на Едуард!
Крал Дейвид стисна зъби и сърдито им кресна:
— Ще отсека главата на следващия от вас, който ми спомене за боя при Креси! — Махна на оръженосците си и препусна към най-разгорещеното място на сражението.
Самият крал бе улучен с две стрели преди конят му да грохне под него, поразен от безпощадните английски стрелци. Когато се изправи на крака, видя пред себе си най-свирепото мургавото воинско лице, пред което бледнееха кошмарите от сънищата му. Изплашен до смърт, крал Дейвид отчаяно запрати тежката си бронирана ръкавица в лицето на непознатия. Кристиан Хоуксблъд се усмихна презрително — рицарят прекрасно знаеше в чии гърди е опрял върха на острия си меч.
Граф Дъглас се опита да помогне на своя крал, но принц Едуард се изпречи на пътя му, повали го с два замаха от коня и го принуди да се предаде в плен. Към залез англичаните плениха също сър Малкълм Флеминг и графовете на Файф и Монтейт.
Кристиан Хоуксблъд доведе височайшия си пленник пред палатката на краля на Англия. Едуард III Плантагенет веднага заповяда на Кристиан да коленичи, докосна с меча си дясното му рамо и го провъзгласи за рицар заради големите му заслуги пред английската корона в този славен ден.
Кристиан се опита да протестира, че отдавна е бил удостоен с рицарско звание, но Едуард III гордо го прекъсна:
— Но не си бил награден лично от мен.
Оръженосците на принц Едуард и Хоуксблъд с усмивка наблюдаваха как Кристиан коленичи, за да приеме рицарското звание от ръката на краля.
Бриана посети Джоан веднага след като кралят и свитата му потеглиха към Шотландия.
— Какво каза Едуард, когато му съобщи за детето?
— Не му казах — унило отвърна Джоан.
— Не си му казала? — Бриана не можа да повярва на ушите си.
— Не ме упреквай. Не намерих сили. Срещнахме се за много кратко. Ще замина за Франция с принцеса Изабел и тогава иде му кажа и всичко ще се уреди.
— О, скъпа, разбира се, че всичко ще се уреди, но трябва да го уведомиш. Нямаш друг изход.
— Знам. Обещавам, че ще му кажа. Нека поговорим за сватбата ти, Бриана. Искам сватбената ти рокля да накара принцеса Изабел да пребледнее от завист.
Бриана въздъхна и сетне тихо се засмя. Приятелката й обичаше да мисли само за хубавите неща в живота. Понякога й се искаше и тя да бъде като нея. Това бе много по-приятно, отколкото непрекъснато да се измъчваш и тревожиш за бъдещето.
Към края на октомври кралят и принцът се завърнаха с победа в Уиндзор. В замъка цареше празнична атмосфера. Вечерите в голямата зала се огласяваха от песните на трубадурите, възхваляващи смелостта на английските рицари, на техния благороден и доблестен крал и на новия герой — Черния принц. Дните бяха заети с трескави приготовления за пътуването до Франция. Плантагенетите се чувстваха непобедими и всемогъщи.
Кралицата изпрати да повикат Джоан. Девойката изтръпна от мрачно предчувствие. Помоли Бриана да я придружи.
— Какво ще правя, ако тя е разбрала за състоянието ми?
— Разбира се, че не е разбрала — успокои я Бриана. — Нищо не ти личи и все още си слаба като тръстика. Само аз, Адел и Глинис знаем тайната ти, а никоя от нас няма да те предаде, скъпа.
Бриана тръгна с нея, но кралицата пожела да говори насаме с Джоан.
— Кралят изпрати молба до папата да разреши спора между Уилям де Монтегю и сър Джон Холънд за вашия годеж, лейди Кент. — В тона на кралицата се чувстваше явно неодобрение. Не можеше да прикрие факта, че не харесва тази красива млада жена.
Джоан почтително я слушаше. Думите на кралицата сякаш не достигаха до съзнанието, като че ли не се отнасяха до нея.
— Негово Светейшество е решил въпроса в полза на сър Холънд. Това слага край на този неприятен спор. Надявам се, че в бъдеще няма да има повече разговори за вашето странно поведение.
Джоан се поклони, прошепна някакъв неясен отговор и побърза да намери Бриана.
— Нека да се махаме по-бързо оттук — прошепна тя.
— Какво стана? — загрижено попита приятелката й, докато вървяха по коридора на замъка.
— Нищо… просто бих искала майката на Едуард да ме харесва.
— Джоан, има други по-важни неща, за които да се безпокоиш. Трябва да кажеш на принц Едуард, че си бременна.
Срещу тях се зададе новият камерхер на двореца. Той официално се поклони на Джоан.
— Милейди, новините ме направиха най-щастливия човек в кралството.
Лейди Кент машинално му подаде ръка и промърмори:
— Милорд, радвам се да ви видя.
Той поднесе ръката й до устните си, но не я докосна. Извади писмо от жакета си и й го подаде, придружено с още един официален поклон.
Бриана разбра какво е казала кралицата на Джоан — приятелката й официално бе сгодена за сър Джон Холънд. Трудно можеше да си представи този набит и червендалест мъж да пише любовни писма. Сърцето й се сви. Положението на приятелката й с всеки изминат ден се влошаваше. Нима не разбираше какво бъдеще я очаква?
Джоан отвори писмото чак когато влезе в стаята си. За учудване на Бриана лицето й светна от радост.
— От Едуард е. Той иска да се срещнем в къщата на Фиш стрийт.
— Но нали брат ти е в Кале? Какво извинение ще измислиш, за да отидеш в Лондон?
— Нали трябва да купим някои неща, преди да отпътуваме за Франция. Ще вземем с нас Адел и Глинис.
Бриана мълчаливо въздъхна. Не и се искаше да участва в тази среща, но нали Джоан бе най-близката й приятелка. Кой друг да й помогне? Ала ако искаше да бъде честна пред себе си, би трябвало да признае, че се страхува да не срещне Кристиан Хоуксблъд.
— Ще дойда с теб, Джоан, но само ако ми обещаеш, че ще признаеш всичко на Едуард.
— О, да — обеща тя.
Най-после, когато останаха сами в стаята на горния етаж, младото момиче намери сили да говори с Едуард. Принцът я прегърна през кръста и я завъртя във въздуха:
— Сладка моя, винаги забравям колко си слаба и крехка.
— Няма да бъда за дълго така слаба, Едуард…. Ще имам дете от теб.
— Наистина ли? — Той се засмя и я завъртя още по-силно около себе си. Внезапно лицето му стана сериозно. — Толкова съм груб, нали не те нараних, скъпа?
