Тихо заплака. „Аз съм виновна, че тя си е отишла. Дори не приближавах към нея, гледах я с такава омраза и отвращение, че тя е решила, че повече не я обичам!“ Но как бе могла да избяга с Джоузеф О’Тул? Как бе могла да го предпочете пред собствените си деца?
С разтуптяно сърце момичето тихо се прокрадна по стълбите към спалнята на майка си. Завъртя дръжката на вратата и установи, че е заключена.
— Майко? — извика тихо тя, прилепила устни до ключалката.
Никой. Да не би да я е убил? Коленичи и погледна през ключалката. Видя само разхвърляното и празно легло. Побърза да се изправи. Не. Вътре нямаше никой. Още не можеше да го повярва, но явно баща й бе казал истината.
Чу шумове на долния етаж и крадешком се върна в стаята си. Събра набързо нещата си и ги стегна в малък вързоп. Повдигна полите на роклята си и видя кървавите дири, които бе оставил камшикът върху голите й нозе. Бяха се подули и я боляха. Майка й щеше да знае какви билки да им сложи, за да облекчи болката. Само че майка й я нямаше.
Обу чорапите и обувките си и хвърли поглед към огледалото. Косата й вече бе изсъхнала и се спускаше на буйни къдри по раменете. Огледа за последен път стаята. Тук бе прекарала толкова щастливи часове, наслаждавайки се на свободата си, на морето и на слънцето. Щастлива, до онзи съдбоносен ден, когато отиде в Ирландия. Това бе денят, в който целият й свят се бе превърнал на пепел. „Проклета да си, майко! Проклета да си затова, че си ирландка!“
Емералд смъкна багажа си на долния етаж. Моряците от „Суолоу“ изнасяха кутиите и сандъците. Сякаш ледена ръка я стисна за гърлото, щом чу гласа на баща си откъм конюшните. Явно сега изливаше гнева си върху Джони. Когато видя брат си, се ужаси. Монтагю го бе ударил жестоко с камшика през лицето. Джони беше толкова бледен, че тя си помисли, че всеки миг ще припадне.
— Емералд! — дрезгаво изрече той.
— Никога повече не наричай сестра си с това нелепо име! Вулгарна ирландска приумица! От сега нататък тя ще бъде Ема, едно почтено английско име! — Погледна с отвращение към дъщеря си. — Покрий тази отвратителна ирландска коса!
— О, Джони, но ти кървиш! — прошепна тя.
— Името му е Джон! Ще направя мъж от него, дори и да му струва живота! — Очите му застрашително се присвиха. — Ако разбера, че вие двамата заговорничите с вашата майка, тази долна ирландска курва, ще ви убия!
Стомахът на Ема болезнено се сви. „Господи, майко, защо ни причини всичко това? Защо ни предаде? Защо избяга с това ирландско момче, което може да ти бъде син?“
— Бързо на борда! Не мога да ви гледам и двамата! От този ден нататък ще ви накарам да забравите всичко ирландско! Просто ще го унищожа.
Глава 8
Конят на Рори Фицджералд се бе запенил, когато влетя в двора на Грейстоун.
— Къде е баща ти?
Шон отвори уста, за да му се скара за безразсъдното отношение към животното, но изведнъж предусети надвисналата беда.
— Замина за Белфаст. Какво се е случило?
— Господи! — простена Рори.
— Влез, Рори. Нещо с дядо ли?
Рори кимна. Изведнъж го обзе страх да съобщи лошите вести на друг, освен на практичния и разумен Шеймъс О’Тул.
— Какво става тук? — властно попита Катлин.
— Имат заповед за арестуването му — избъбри Рори.
— Колко са? — изстреля Шон.
— Четирима войници. Претърсиха замъка и околните сгради и откриха оръжията.
На Шон му се искаше Рори да бе държал устата си затворена пред майка му.
— Мамо, ще го намеря и ще го изведа от страната!
— Баща ти няма да понесе да се забъркаш в тази история.
— Войниците все още ли са в Мейнут?
— Двама останаха. Другите двама си тръгнаха с доказателствата.
Шон незабавно отиде да потърси Пади Бърк, за да му съобщи тревожните новини.
— По дяволите! Баща ти привидно не е замесен, но той предаваше съобщенията между графа и Улф Тон.
— Ако знаеш къде е дядо ми или как бих могъл да се свържа с него, моля те да ми кажеш, Бърк!
Пади Бърк се поколеба. Шеймъс щеше да му откъсне врата, ако синовете му се забъркат в тази каша.
— Бърк, трябва да го намъкна от Ирландия. Ако се върне в Мейнут ще го арестуват!
— Свръзката между бунтовниците в Дъблин е Бил Мърфи. Живее на Томас Стрийт.
Шон бе изненадан, че баща му и братята Мърфи са замесени в заговора. Но нали и двамата братя бяха женени за жени от семейство Фицджералд.
— Мама е много разстроена. Аз заминавам за Дъблин. Ще се върна колкото се може по-скоро.
Шон се смая, когато видя Едуард Фицджералд, разположил се удобно в гостната на Мърфи.
— Дядо, има заповед за арестуването ти! Двама войници те чакат в Мейнут.
— Иисусе! Не искам да се замесваш в това. Изненадан съм, че баща ти те е изпратил, Шон.
— Не ме е изпращал. Той замина за Белфаст. Младият Рори се появи по тревога в Грейстоун и мама не е на себе си от притеснение. Трябва да те изведа от Ирландия, докато пристанищата са още отворени.
— Ако има издадена заповед за арест, нито едно пристанище няма да е отворено за мен. А ако копелетата ме арестуват на твоя кораб, това ще убие майка ти.
— На борда на „Сулфур“ има таен трюм — настоя Шон, но видя упорито вирнатата брадичка на дядо си. — Тогава нека поне един от братята Мърфи да ти помогне да стигнеш до Франция.
— Аз съм граф Килдеър! Нима и за миг можеш да допуснеш, че ще позволя на някакви си англичани да ме прокудят от страната ми? Никога!
— Твърдоглава ирландска гордост! Нали знаеш девиза на баща ми: „Винаги прави това, което ти е изгодно, и никога няма да сбъркаш!“
— Шон, момчето ми, щом искаме нашите хора да оцелеят, трябва да се освободим от задушаващия гнет на англичаните. Това е работа за такива като мен. Ако един граф на Ирландия не застане начело на борбата срещу поробителите, то кой ще го направи?
— Тогава и аз ще застана до теб!
— Не, няма! Вие двамата с Джоузеф сте следващото поколение. Ако ние се провалим, вие оставате единствената надежда на Ирландия. Ако моето поколение не успее въоръжено въстание, вашето поколение ще трябва да се опита да извоюва независимостта по дипломатически път. Обещай ми, че ще държиш Джоузеф настрани от всичко това. Знаеш каква буйна глава е…
Въпреки че Шон О’Тул бе много разстроен от решението на дядо си, беше принуден да го приеме. Графът на Килдеър бе господар на себе си и сам избираше. Шон беше убеден, че така е редно.
Върна се направо в Грейстоун, надявайки се, че баща му се е прибрал. Поне можа да увери майка си, че за момента дядо му е добре. Не й каза обаче за твърдоглавието му, но го сподели с Пади Бърк.
Светлината чезнеше в небето, когато Джоузеф се прибра у дома от Дъблин. Беше отишъл там, за да си поръча нови дрехи за пътуването си до Лондон. Втурна се в къщата, сякаш самият дявол го гонеше по петите. Само един поглед върху пребледнялото му лице бе достатъчен да се разбере, че носи лоши новини.
— Цял Дъблин говори, че дядо е арестуван!
— Но аз се видях с него този следобед в къщата на Мърфи — възрази Шон.
