коняк и предложи тост.
— Да пием за греховете на плътта!
Шон улови, че Уилям хвърли бегъл поглед към брат му Джоузеф и изведнъж се изпълни с подозрение. Дали брат му забеляза? Но дори и да бе така, Джоузеф отлично се прикриваше. Шон обаче реши, че трябва да сподели подозренията си. Искаше да го предупреди, че Монтагю си играе с него като котка с мишка, защото навярно подозира за връзката му с Амбър. Щеше да му намекне, че вероятно той е издал дядо им, както и това, че графът на Килдеър умира. Джак Реймънд подхвърли някаква цинична шега. Джоузеф отметна глава назад и избухна в смях. Шон реши да отложи разговора за утре, за да остави брат си да се наслаждава на първата си нощ в Лондон.
В каретата на път за „Диван клъб“, Монтагю ги забавляваше с разкази за околосветското пътешествие на граф Сандуич.
— Моят брат е обиколил и Италия, Гърция, Кипър и Египет. Той останал очарован от султана на Османската империя. Един истински тиранин, който управлявал с изключително разточителство, блясък и жестокост. Брат ми особено харесал и полигамията и подчинението на жените. А наистина когато жените си знаят мястото, животът е много по-приятен.
Шон видя как Джоузеф стисва устни и очите му се присвиват. Брат му явно не можеше да спре да мисли за Амбър. Щеше да бъде истинско чудо, ако преживееха вечерта без размяна на юмруци!
Пристъпвайки вратите на „Диван клъб“, човек сякаш се озоваваше в друг свят. Из въздуха се носеше ухание на тамян, а до слуха ти долитаха звуците от флейти, цитри и цимбали.
В първата стая ги посрещна един евнух, който им предложи богат избор от дрехи, тюрбани и кинжали. Уилям Монтагю даде тон като избра дълга широка роба, която се пристягаше в кръста с копринен пояс, златист тюрбан и малък кинжал. Племенникът му Джак последва примера му и си избра пъстро одеяние и сребърен нож.
Братята О’Тул бяха слисани. Джоузеф се отказа от нелепото облекло, тъй като видя колко смешно изглежда Монтагю. Джони, разкъсван от колебанието да последва примера на баща си или да предпочете сигурността на собствените си дрехи, се обърна към Шон:
— Ами ти?
Шон всъщност се забавляваше. Пъстроцветните пищни дрехи не накърняваха мъжествеността му, а чувството му за хумор му подсказваше, че ако иска преживяването да е пълно, не е зле облеклото му поне малко да отговаря на обстановката. Затова направи компромис и свали ризата си. Сложи кремава копринена туника върху панталоните си. Джони се усмихна с облекчение и направи същото.
Въведоха ги в някаква вътрешна стая, разкошно обзаведена с пищно ориенталско великолепие. Стените бяха целите в огледала, а подът бе покрит с дебел източен килим, по който бяха разпръснати многобройни възглавнички. В средата ромолеше фонтан, сред който се издигаше статуя на гола нимфа. От зърната на гърдите й бликаше вода. Палми в големи саксии допълваха илюзията за пустинен оазис. Шон прехапа устни. „Липсва само една камила“.
В следващия миг вратата се отвори. Влязоха пет жени с подноси. Те бяха облечени в прозрачни шалвари и въпреки че лицата им не се виждаха от булата, гърдите им бяха напълно голи. Коленичиха и им поднесоха по една малка чашка с турско кафе. Шон отпи от черната течност. Беше сладка, но с особен непознат привкус.
Върху всеки поднос лежеше малък камшик. Монтагю и Джак Реймънд взеха своите и ги размахаха във въздуха. Братята О’Тул не последваха примера им.
— Това са робини. Те са дължи да изпълняват всяко ваше желание. Ако не задоволят господарите си, очакват да бъдат набити с камшик — обясни Монтагю.
— Нима няма да имам възможност сам да си избера курвата? — саркастично попита Джоузеф.
Монтагю се засмя.
— Тези тук са длъжни да задоволят само жаждата ви. Оттатък има безброй девици. Можеш да си избереш която си пожелаеш. И по-добре да не избереш само една. Тук полигамията е за предпочитане.
Двама огромни черни евнуси разтвориха широките врати и разкриха харема. На ниските дивани лежаха оскъдно облечени красавици. Тъй като бе топло, робите, застанали покрай стените, раздвижваха въздуха с огромни ветрила от щраусови пера. Завеси от ситни мъниста водеха към уединените ниши.
Монтагю мушна с камшика си едно от момичетата, което тутакси се свлече на колене пред него, а той се излегна на дивана и посочи към друга жена.
Джоузеф се отпусна върху една дълга възглавница на пода до три жени, които пушеха наргилета. Не бе в настроение да се забавлява, но нямаше нищо против да попуши. Джони се бе залепил за Шон и той реши да окуражи младежа. Погледът му се спря върху най-младото момиче в стаята. Веднага смушка дискретно приятеля си.
— Защо не поговориш с нея? Има много мило лице.
Джони последва съвета му, а в това време Шон си избра една наложница с дръзки черти и протегна ръка.
— Искаш ли да дойдеш с мен?
Тя пъхна ръката си в неговата, сведе ресници и се остави да я поведе към една от мънистените завеси. Погледи му се плъзна по широкия диван, достатъчен да побере двама души. Полуоблеченото момиче коленичи пред него.
— Какво ще желаете, господарю?
— Ще направиш ли всичко, което пожелая?
— Да, господарю.
— В такъв случай искам да забравиш за задълженият си и да си поговорим.
Смаяният й поглед срещна неговия. В сребристите му очи танцуваха весели искрици. Момичето се закиска.
— Хайде, кажи ми що за място е това? — Шон се изпъна върху дивана и й даде знак да се присъедини към него. — Разкажи ми всичко. — Усмихна се със задоволство, докато тя се разполагаше, а гърдите й дръзко се люлееха.
— Приличаш ми на истински мъж. Не си като обичайните клиенти. Да ми прости Господ, но тези неприятни старчоци не са способни на нищо, ако не си поиграят на господар и робиня. Принудени сме да ближем я проклетите им крака, я разни други отвратителни места, а в повечето случаи се налага да понасяме ударите на камшика, за да ги възбудим.
— Защо работиш тук?
— Плащат добре. Печеля сто проклети пиастъра8 за нощ.
— Само една лира!
— Да, но в другите публични домове плащат още по-малко. Освен това винаги съществува възможност някой благородник да те хареса и да те вземе за любовница.
— Как се казваш?
— Турска наслада — оповести тя и едва не се задави от смях. — Истинското ми име е Нели Картър. Наистина ли предпочиташ само да си говорим? — Пъхна длан под надиплената му туника и я плъзна надолу по стройното му бедро. Мъжествеността му мигом се втвърди. — Господи, единственото, което може да накара дъртите развратници да се възбудят, е масажът с балсам.
— Ти наистина си наслада! — засмя се Шон. — Името много ти отива. Защо да не се насладим на едно старомодно любене, а после да попушим нещо екзотично?
— О, с удоволствие! Имаме турски тютюн, хашиш, опиум. Само кажи какво предпочиташ.
На тръгване от „Диван клъб“ всички, с изключение на Джони, носеха следи от преживяната оргия. Джак едва се държеше на краката си, а Уилям изглеждаше като изцеден.
Шон беше замаян от хашиша, а Джоузеф се нуждаеше от помощта му, за да стои прав. „Какво ли е имало в онова наргиле?“
Когато се качиха на палубата на „Дифенс“, разходката изглежда го бе поосвежила, защото вече не се нуждаеше от подкрепата на брат си. Шон го пусна и се облегна на перилата. Впери поглед в това, което се славеше като най-големия и велик град на земята. Светлините на фенерите блещукаха и го къпеха в
