божествено сияние.
Изведнъж зад гърба му се разнесе някакво ръмжене, последвано от ругатни.
— Ирландска измет! Ще те науча как се краде чужда жена!
Джак Реймънд и Джоузеф се биеха, докато Уилям Монтагю стоеше настрани и крещеше нещо на екипажа. Без да се поколебае нито за миг, Шон сграбчи тежкия дървен кол за притягане на въжетата и се спусна към вкопчените един в друг мъже.
— Английски копелета! — изкрещя той и прегази по пътя си няколко моряка.
— Обесете ги за палците на ръцете! — изрева Монтагю.
Шон на мига здраво бе сграбчен. Побеснял от ярост, той се опита да изрита най-близкия моряк в слабините. В същото време наблюдаваше безпомощно как други трима държат Джоузеф. Миг преди да потъне в пелената от непрогледен мрак, зърна ужасеното лице на Джони.
Бавно идваше в съзнание. Първата му мисъл бе, че под влияние на хашиша преживява някакъв кошмар. Сякаш нямаше ръце, но раменете му изгаряха от болка. Разтърси глава и усети как цялото му тяло се полюшва бавно във въздуха. Болката в раменете продължаваше, но все още не усещаше ръцете си. Най- после дойде напълно в съзнание и впи поглед в мрака. Облекчението бе краткотрайно, защото разбра, че виси, завързан за ръцете като къс сушено месо. Отново изгуби съзнание.
Когато пък се свести, болката в раменете бе непоносима. Протегна врат напред и погледна към оковите. Нищо чудно, че не чувстваше ръцете си — те бяха здраво вързани и напълно изтръпнали. От устните му се отрони цинично проклятие. Отпусна глава и се опита да различи нещо в тъмнината. „Господи, не!“ Отсреща върху палубата се полюляваше друго тяло. Джоузеф!
— Джо, Джо!
Не получи отговор и реши, че по-добре брат му да е в безсъзнание, отколкото да страда от непоносима болка. В главата му заподскачаха множество въпроси. Вече не се съмняваше, че Уилям Монтагю знаеше, че Джоузеф е съблазнил жена му. Кучият син бе планирал това отмъщение и нарочно ги бе поканил в онзи публичен дом, за да ги замае и отслаби бдителността им. А след това ги бе повел като беззащитни агнета на заколение! „Господи, нищо чудно, че англичаните смятат всички ирландци за тъпаци!“ Почувства се отвратен от себе си.
Болката, пронизваща цялото му тяло, бе непоносима. За щастие след малко отново изпадна в блажено безсъзнание. Когато пак се свести, сивата зора току-що бе осветила небето. Главата на Джоузеф висеше отпусната на гърдите и Шон с ужас видя, че върху палубата капе кръв. На корема му имаше дълбока рана.
Шон все още не чувстваше ръцете си, но поне имаше глас. Закрещя с всички сили. Мачтата потрепери. Неколцина униформени моряци го наобиколиха, но никой не смееше да го освободи без изричната заповед на Монтагю. Накрая се появи Джак Реймънд. Огледа Джоузеф, хвърли мрачен поглед към Шон и отида да събуди чичо си.
Когато Джак отвори вратата на каютата, Монтагю тъкмо навличаше флотската си униформа.
— Кой крещи така? — грубо попита той.
— Шон О’Тул… Джоузеф е мъртъв — избъбри племенникът му с пребледняло лице.
Искра на триумф припламна за миг в малките очички на Монтагю, но тутакси угасна при мисълта за последствията.
— По дяволите, какво ще правим?
Джак разбра, че в момента чичо му е уязвим и побърза да се възползва от ситуацията.
— Шон О’Тул е убил брат си, разбира се. Едно жестоко и хладнокръвно убийство.
— Великолепно, Джак — с облекчение въздъхна Монтагю. Нямаше нужда да добавя, че му е длъжник — племенникът му отлично го знаеше.
Монтагю се качи на палубата.
— Свалете ги!
Прерязаха първо въжето на Джоузеф и положиха вкочаненото му тяло върху палубата.
Шон го наблюдаваше в ужас, най-после осъзнал жестоката му участ.
Джак стоеше на колкото бе възможно по-голямо разстояние от него, докато срязваше кожените ремъци, които стягаха крайниците му. Но нямаше защо да се притеснява. Шон, който не усещаше нито ръцете, нито краката си се свлече като парцалена кукла.
Подпирайки се на лакти, запълзя към брат си и спря безпомощно до безжизненото тяло. Това бе най- ужасният момент в живота му — да стои на колене пред един англичанин, който бе промушил брат му като псе.
— Джоузеф е мъртъв! — Не искаше да повярва на очите си.
— Да! Ти го уби — заяви Монтагю.
— Проклета да е черната ти душа, английски уроде!
— Момчета, оковете го във вериги! — извика Монтагю. Бяха необходими четирима, за да изпълнят заповедта му.
— Промушили сте го или ти, или твоят блюдолизец Джак. И двамата взехте по един кинжал в онзи бордей! И то само защото е дал на Амбър единственото удоволствие, което някога е изпитала в живота си!
— Дръжте го здраво — нареди Монтагю и го ритна с всичка сила в слабините. — Имам много свидетели, които ще разкажат какво се е случило миналата нощ на борда на „Дифенс“. — В този миг зърна сина си. — Джон, говори! Ти си ги видял как се бият!
Джони три пъти отвори уста, преди да събере сили да проговори.
— Аз бях пиян, татко.
Тъмносивите очи на Шон го пронизваха като остри кинжали.
— Кажи истината, Джони! — Когато видя как лицето на момчето се сгърчи от страх, надеждите му угаснаха. Докато го влачеха на долната палуба, погледът му не се отделяше от неподвижното тяло на брат му. Огромна вина изпълни сърцето му.
— Джоузеф, Джоузеф, аз се заклех на дядо, че ще с грижа за теб!
Отново изгуби съзнание. После започна да бълнува. Палците на ръцете му бяха почернели и подути.
През следващите двадесет и четири часа ту идваше в съзнание, ту отново потъваше в мрак. Някой беше до него, молеше го да пийне глътка вода, бършеше трескавото му чело със студена вода, масажираше ръцете му, мълвеше името му.
— Всичко ще бъде наред, Шон, всичко ще бъде наред. — В изгарящото безпаметство, той си мислеше, че му говори Джоузеф и се чувстваше почти щастлив. Ала когато най-после отвори очи, видя, че това е бил Джони Монтагю.
— Съжалявам, Шон, наистина съжалявам. Единият ти палец е гангренясал. Корабният лекар каза, че трябва да се отреже.
Шон впи поглед в измокреното от сълзи лице на младежа.
— Току-що изгубих брат си. Какво значение, по дяволите, има един палец?
Джони го освободи от оковите и му помогна да се дотътри до каютата на корабния лекар. Помещението не блестеше от чистота, нито пък лекарят. Той наля на Шон канче ром, но младият мъж отказа с презрение. Хирургът пресуши канчето, което очевидно не му бе първото за деня. После постави ръката на Шон върху една дъска и взе ножа за рязане на месо.
— Дяволски ще те заболи, момче.
Един бърз удар и палецът бе отрязан до втората става. Шон едва не откъсна езика си, когато прехапа устни, за да задуши вика, а когато лекарят притисна върху раната парче нагорещено желязо, припадна.
Съдебният процес в адмиралтейството бе кратък. Доказателствата бяха набързо скалъпени. Шон О’Тул бе обвинен в убийството на брат си. Подписът му бе подправен, Уилям Монтагю предаде уличаващото доказателство, а Джак Реймънд бе главният свидетел против него. Съдиите останаха глухи за всички протести на Шон, за всички опити да докаже истината, както и за горещите му ирландски проклятия.
Така четиридесет и осем часа след пристигането му в Лондон, Шон О’Тул бе осъден на десет години каторга на борда на „Улидж“.
