— Къде е баща ми?
Пади Бърк се поколеба за миг.
— Горе в кулата, милорд.
Шон хукна натам, вземайки по две стъпала наведнъж. Шеймъс О’Тул седеше до прозореца с пушка върху коленете.
— Аз съм Шон, татко. Дойдох си.
Шеймъс се втренчи в лицето му. Най-накрая заговори.
— Прости ми. Опитах всичко, за да те освободя, но Монтагю се оказа по-силен.
— Скоро няма да е. — Шон вдигна глава и продължи: — Татко, аз не съм убил Джоузеф, трябва да ми повярваш.
Шеймъс вдигна ръка, за да го накара да замълчи. Очите му горяха като два въглена в недрата на ада.
— Нима смяташ, че е нужно да ми го казваш? Знам кой е убил Джоузеф и кой те отдели от мен за пет години. Английската сган! — Изплю се с отвращение. — Сега, след като си свободен, ще можем да си отмъстим.
— Не се съмнявай нито за миг в това! Къде е мама?
— Отвън, в градината. Знаеш колко много те обичаше…
Шон се спусна по стълбите, вземайки отново по две стъпала наведнъж. Запъти се с уверена крачка към заградената с каменна ограда любима градина на майка си. Погледът му се плъзна по лехите с пролетни цветя, търсейки жената, която обичаше най-много в живота си. Не я съзря. После насочи очи към плачещата върба.
Сърцето му спря за миг, когато коленичи пред малкия надгробен камък.
Смяташе, че е достигнал дъното на омразата, но сега, коленичил пред гроба на майка си, разбра, че се в лъгал.
Цели пет години бе планирал отмъщението си за двата живота, които Монтагю бяха унищожили. Нито за миг не бе и помислил, че са отнели и трети, Катлин беше сърцето и душата на Грейстоун, обичаната и уважавана господарка, която всички обожаваха. Застанал на колене, Шон се закле.
Пади Бърк сложи ръка на рамото му.
— Случилото се разби напълно сърцето й. Отиде си преди две години. Шеймъс сега живее в кулата с мен. Не можа да остане долу без нея. Едва не полудя, когато я загуби. Прекара сърдечен удар и краката му едва го държат. По цял ден седи с пушка в скута и чака Уилям Монтагю да се появи. Кълне се, че един ден щял да дойде.
— Смъртта е твърде великодушно избавление за Уилям Монтагю, господин Бърк. Първо ще трябва да изпие до дъно горчивата чаша на страданието.
Шон прекара следващия ден съвсем сам на борда на „Сулфур“. След това се качи при баща си в кулата и остана изненадан, защото узна, че и той има план за отмъщение.
— Аз не съм си губил времето, докато те нямаше, Шон, момчето ми. Пет години мислих само за това. На борда на всеки кораб на Монтагю има поне по един Фицджералд, както и на повечето кораби на адмиралтейството.
Шон се усмихна.
— Това със сигурност ще ми спести много време. Ти си най-умният мъж, който някога е живял на тази земя, татко!
Прислугата в Грейстоун още не можеше да свикне с огромната промяна на Шон О’Тул. Сега той бе граф на Килдеър и всички се отнасяха към него съвсем иначе, но не преставаха да обсъждат метаморфозата му и да гадаят какво ли е преживял.
Кейт Кенеди, която пиеше чай в кухнята с Мери Малоун, поклати глава и заяви:
— Той вече не е онова весело и обичливо момче, което напусна замъка. Някога този дом бе пълен със смях и веселие, трополене на крака, шеги и закачки.
— Аз ли не знам? Сега е толкова тих… Стъпките на Шон едва се чуват. Сърцето му е разбито…
— Станал е много придирчив! Сменя бельото си по три пъти на ден. Ще трябва да наема една жена, която да пере само неговите дрехи. И никога не си сваля ръкавиците… Все едно, че не иска да се докосва до нищо с голи ръце, за да не се измърси.
— И това не е всичко, Кейт Кенеди. Когато сяда да се храни, сякаш изпълнява някакъв специален ритуал. Кърпите трябва да са снежнобели, храната да се сервира само в най-финия порцелан и кристал и да е от изискана по-изискана.
Шон прегледа счетоводните книги и с облекчение установи, че независимо от всичко бизнесът им процъфтяваше. Значи щеше да използва собствената им флота, за да унищожи Монтагю.
Една вечер, след като бе прекарал вече седмица у дома, той посети Пади Бърк и баща си в кулата. Те му разказаха за ужасното въстание, което бе избухнало след убийството на дядо му, и за жестокостите на англичаните.
— Онова копеле Уилям Пит13 продължава да предлага обединение, за да се прехвърли със закон управлението на Ирландия от Дъблин в Уестминстър. И без съмнение ще купи проклетите гласове с тлъсти подкупи!
— Съжалявам, че трябва да ви напусна толкова скоро, но имам неотложна работа в Англия — тихо каза Шон.
— Сега, след като вече си граф Килдеър, вероятно ще заемеш мястото на дядо си, за да се посветиш на каузата — замислено се обади Пади.
Шон стисна челюсти.
— Ирландия може да почака, господин Бърк. Имам много по-важна кауза.
— Напълно си прав — съгласи се Шеймъс. — Дано Бог те закриля по време на пътуването ти.
Шон О’Тул с отбран екипаж от здрави и предани момчета отпътува за Лондон на борда на „Сулфур“. По време на плаването прегледа внимателно списъка, който Джони Монтагю му бе дал, и си отбеляза няколко имена. Сър Хорас Уолпол и синът му бяха умни политици, които се противопоставяха на всичко, което Джон Монтагю, четвъртият граф Сандуич, отстояваше в Камарата на лордовете. Сандуич обаче бе получил постовете си в адмиралтейството благодарение на близкия си приятел херцог Бедфорд и когато двамата обединяха силите си, бе трудно да бъдат победени.
Шон се усмихна на забележката, която бе надраскал Джони срещу името на херцога на Нюкасъл. Момчето явно беше доста по-умно, отколкото изглеждаше на пръв поглед, защото бе подчертало, че херцогът на Нюкасъл е заклет враг на херцог Бедфорд.
Граф Килдеър реши да покани хората от списъка на обяд в хотел „Савой“ и да им изброи всички предателства, които Монтагю бяха извършили срещу краля и страната си.
Дните след сватбата минаваха за Ема Реймънд Монтагю като насън. От години се бе научила да крие чувствата и мислите си, за да бъде съществуването й в грозната къща на Портман Скуеър поне що-годе поносимо.
В живота й със смущаваща точност всеки ден се повтаряше едно и също. Точно в четири и половина следобед я заливаше вълна на отвращение и я обземаше ужас. Отначало не й бе ясно на какво се дължи това, но после осъзна, че точно в четири и половина той напускаше адмиралтейството и с нейната безопасност бе свършено. За да се избави от задушаващото безсилие, Ема грабваше пелерината си и
