види лицата на двамата Монтагю, които обитаваха онзи мавзолей.
Глава 14
— Емералд?
Тя подскочи. Намираше се на борда вече две нощи, но почти не го бе виждала.
— Какво искаш?
— Да престанеш да се плашиш от сянката си. Да се освободиш от страха. Това е един демон, който е впил жестоките си нокти в теб и не ти дава да дишаш. — Не посегна да я докосне, така че тя нямаше повод да се отдръпне. Направи широк жест с ръка към морето и небето. — Искам да оцениш Ирландия и това, че си ирландка.
Емералд вече виждаше как островът изплува от мъглата.
— Точно тук морските ветрове се срещат в див танц, който продължава вече векове. Това е романтичен и загадъчен остров, необикновено място, извън времето и пространството. Това е рай и ад. Опий се от красотата му. Тя ще живее винаги в кръвта ти. Поеми дълбоко дъх, Емералд. Усещаш ли го?
Ноздрите й потрепнаха, докато вдишваше с наслада. Ухаеше на зелени и тучни треви, на екзотичност и опиянение.
— Да… Какво е това, което усещам?
— Свобода. Най-великолепният аромат в света.
Емералд пое въздуха с пълни гърди и погледна към променящото се небе. „Да, свобода. Аз се чувствам така, все едно съм излязла от затвора.“ Извърна очи към Шон О’Тул.
— Нима си бил в затвора?
— Да, бях. — Тъмните му очи не се отделяха от лицето й.
— Имат ли баща ми и Джак нещо общо с това?
— Те ме изпратиха там.
Бе потресена, но не и изненадана. Баща й бе способен на всичко, а Джак бе негов покорен слуга. Значи затова я бе отвлякъл — за да ги накаже! В гърдите й забълбука смях. Да, това щеше да бъде наказание за тях, ала не защото я обичаха, а защото Шон О’Тул им бе отнел собствеността.
Докато я наблюдаваше, Шон разбра, че е много уязвима и никак нямаше да е трудно да я съблазни. Но това не би му доставило удоволствие. Не се интересуваше от Ема, малката английска мишка. Искаше да срещне предизвикателството на една истинска ирландска красавица. Искаше я искряща от радост, очарователна и покоряваща, властна и игрива. Искаше я свободна и неспокойна, дръзка и красива. Чак тогава щеше да я съблазни. Каква върховна победа!
Емералд чакаше търпеливо, седнала върху едно намотано въже, докато „Сулфур“ акостираше край каменния кей. Шон приближи и отново й подаде ръката си в черна ръкавица.
— Ела. „Замъкът на лъжите“ те очаква.
Сложи ръката си в неговата и му позволи да й помогне да слезе от кораба. Поведе я по пътеката, минаха под извитата входна арка, прекосиха широката зелена морава и се озоваха пред входа на величествената джорджианска постройка, известна като Грейстоун.
Посрещна ги Кейт Кенеди, икономката на дома. Тя се поклони дълбоко пред господаря си.
— Добре дошли у дома, милорд.
Без да откъсва поглед от жената до себе си, Шон рече:
— Това е Емералд Фицджералд, Кейт. — Устните му извиха. — Тя ще живее с нас.
Емералд се смути и се опита да издърпа ръката си, ала той не й позволи. Вместо това пръстите му стиснаха малката й длан, за да й вдъхват смелост. Изпита благодарност, когато тя вдигна гордо глава.
— Ще се настани в спалнята, свързана с моята. — Отмести за миг поглед от Емералд и смигна на Кейт. — От там се разкрива прекрасна гледка. — По устните му пробяга злобна насмешка, след което се запъти към голямата извита стълба и на Емералд не й оставаше нищо друго, освен да го последва.
Стаята бе декорирана в светложълто и създаваше илюзията, че е окъпана в слънчева светлина. Високите прозорци с малки ромбовидни стъкла гледаха към благоуханни градини и гори. Зад тях се издигаха вълнистите зелени хълмове, които преминаваха във величествени, обагрени в пурпурно и златно планини.
Следван от Кейт, Шон мина с Емералд през свързващата врата и я покани в спалнята си.
— Ако се измориш от гледката, можеш да идваш тук. — Отведе я до прозорците към дивото море. Наблюдаваше внимателно лицето й.
Изглежда той никога не я изпускаше от поглед и това я изпълваше с необяснима увереност. Сякаш изведнъж бе станала по-висока и по-красива. Изпита желание да тръсне предизвикателно глава и да отметне черните си къдрици. С порозовели страни измъкна ръката си от тази на Шон и отново се върна в жълтата стая. За пръв забеляза, че помещението е пълно с огледала — висяха по стените, до леглото, над тоалетната масичка. Отражението и показваше колко безцветна и незабележима е в строгата си английска рокля. Сведе поглед, така както бе свикнала.
Шон отново се извиси край нея. Емералд засрамено смутолеви:
— Нямам други дрехи! — Лицето й пламна, когато осъзна какво може да си помисли Кейт.
Шон гръмогласно се засмя.
— Трябва да си благодарна, че нямаш още като тези които носиш. Тук имаме платове от цял свят. Утре ще си избереш. Разполагаме с топове коприна, кадифе и дантели в най-различни цветове и оттенъци.
— Не мога да ти позволя да ме обличаш!
Шон сви рамене.
— В такъв случай ще трябва да се разхождаш гола наоколо, защото възнамерявам да изгоря това, с което си сега. Освен ако, разбира се, ти не пожелаеш да си доставиш удоволствие и да го направиш сама?
— Да! — неволно извика Емералд.
Шон й се усмихна одобрително.
— Значи оставаш гола.
— Засрамете се, милорд! Да карате момичето непрекъснато да се изчервява заради собственото ви порочно удоволствие! — сгълча го Кейт.
Шон вдигна очи към тавана, после смигна на Емералд.
— Заобиколен съм от жени. Трябва да съм си изгубил ума, след като отвлякох и доведох тук още една.
— Отвлекли сте я? — ахна ужасено икономката.
Очите на Шон се спряха за миг върху устните на Емералд, задържаха се върху гърдите й, а после отново се вдигнаха към зелените й очи.
— Просто не можах да устоя — рече той, изчезна в спалнята си и затвори вратата зад гърба си.
За да прикрие смущението си, Емералд приближи до високите прозорци. Млечнобялата мъгла нахлуваше на талази през тях и тя внимателно ги затвори.
— Къде е господарката? — Никъде досега не бе зърнала и следа от Катлин О’Тул.
— В гроба си, Бог да даде мир на душата й. Ще се върна след малко, за да ви помогна да се настаните, госпожо.
Когато остана сама, Емералд усети, че краката й треперят и ще трябва да седне, ако не иска да се свлече на пода, затова се отпусна в мекото широко легло. Мислите й бяха напълно объркани. Чувствата й се бореха едно с друго. Все едно че в нея се бяха вселили две различни жени: едната бе Ема, а другата — Емералд.
„Какво ли е намислил?“, запита Ема.
„Много добре знаеш!“, отговори Емералд.
„Не знам нищо“, превзето възрази Ема.
„Иска да се разхождаш гола из къщата!“, заяви Емералд.
После реши, не няма смисъл да продължава този спор. Изведнъж се почувства слаба и безпомощна.
Мислите й отлетяха към тихите и щастливи дни на остров Ангълси, когато лежаха изтегнати един до друг
