върху топлия златист пясък. Тогава бе толкова омаяна от красивия млад ирландец. Той открадна сърцето й и никога не й го върна. Внезапно осъзна, че сега е още по-красив със слабото си мускулесто тяло, тъмното изваяно лице и тъмносивите очи, чийто пронизващ поглед достигаше до най-съкровените кътчета на душата й.
„Ти си същата порочна развратница като майка си!“, обвинително издигна глас Ема.
„Може би…“, замечтано отвърна Емералд.
Прокара длан по брокатената покривка с богата зелена бродерия. Ситни цветчета обсипваха тънки клончета, мънички насекоми се гушеха в листата, пойни птички надничаха от шубраците. Замисли се за ръката, която с толкова любов бе създала тази красота.
Пристъпи към високите прозорци и впери поглед в тъмните сенки на дърветата. В детството си запленена слушаше приказките за омагьосаните гори. Тогава чу шум от отваряне на врата и сърцето й подскочи. „Той идва!“
Но в стаята влезе Кейт Кенеди с купчина чисти чаршафи и кърпи.
— Леглото вече е оправено — осмели се да отбележи Емералд.
— Така е, дете, но не и според изискванията на господаря. Той е фанатик по отношение на спалното бельо. Трябва да е безупречно чисто, свежо изгладено и гладко като коприна. И да ухае на лавандула.
— Разбирам… — бавно промълви Емералд. Значи господарят възнамеряваше да използва леглото.
— Ще трябва да свикнеш с изискванията на графа всичко да е съвършено.
— Графът?
— Той е граф Килдеър, не знаехте ли, госпожо?
Емералд поклати объркано глава.
— Ще кажа на Мери Малоун да ви приготви нещо за ядене. Сигурно умирате от глад.
Останала сама, Емералд се отпусна в елегантния люлеещ се стол и си припомни болезнената нощ след празненството по случай рождения ден на Шон. Тогава баща й бе обявил: „Говорих с Шеймъс О’Тул да сгодим Емералд и Джоузеф. Нашата дъщеря ще бъде следващата графиня на Килдеър!“
След като Шон е граф Килдеър, значи Джоузеф е мъртъв. Някъде дълбоко в подсъзнанието си винаги бе смятала, че майка й е избягала с него. Имаше толкова много въпроси, на които Шон не й бе отговорил. Нима цялото му семейство бе измряло? Младата жена пристъпи неуверено към свързващата врата. След кратко колебание се осмели да почука. Никой не отговори. Отвори с трепереща ръка и надникна. Стаята бе празна.
Горе в кулата трима мъже седяха край масата и отпиваха от чашите с кехлибарено ирландско уиски.
— Нямаше те цял месец. Вече започнах да се тревожа.
— Никога не се тревожи за мен, татко. Аз се смея в лицето на съдбата и я пращам по дяволите! Заклех се да ги унищожа и нищо няма да ме спре.
— Монтагю са много хитри…
— Когато става дума за хитрост, проклетите англичани са само едни жалки аматьори.
Пади Бърк се намръщи.
— Довел си тяхното момиче със себе си?
— Да, господин Бърк — тихо рече Шон.
— Много лошо, че не си довел баща й — обади се Шеймъс. — В мига, в който сянката му падне върху моята земя, ще бъде мъртъв!
— Не го искам мъртъв, татко! Поне не още. Имах продължителна среща със сър Хорас Уолпол и неколцина други амбициозни политици. Казах им, че е сложил ръка на цяла Източна Ирландия и може безнаказано да внася и изнася контрабандни стоки. Те знаеха, че митницата е подкупена, но не подозираха Монтагю. След това ги осведомих, че е използвал високото си положение в адмиралтейството, за да продава оръжия на предишния граф Килдеър, оръжия, които са били предназначени за войната във Франция. Изтъкнах, че е успял в това си начинание единствено с помощта на брат си Сандуич.
— А те повярваха ли ти?
— О, да. Реакцията им бе толкова буйна, все едно бях хвърлил барут в огъня.
Шеймъс изпи уискито си и доволно облиза устни.
— Монтагю са прекалено заети да мразят и презират ирландците. Те явно ни подценяват.
— Беше ми нужно известно време, за да се сприятеля с херцога на Нюкасъл. Той е истински късметлия, херцогинята е много очарователна и отзивчива жена — добави Шон и отпи глътка уиски.
— Надявам се, че не си си поставил за цел да колекционираш чужди съпруги. Мисля, че отвличането на дъщерята на Монтагю е напълно достатъчно.
Устните на Шон се извиха в познатата лека усмивка.
— Те са толкова податливи на неустоимия ирландски чар.
— Как може Нюкасъл да ни помогне?
— Той е ухото на краля. Точно в този момент разказва на Негово Величество, че Монтагю притежават два кораба за нелегална търговия с роби. Те са твърде умни, за да ги регистрират на свое име, затова се водят на Джак Реймънд.
— Отмени ли се със закон разрешението за търговия с роби? — попита Пади.
— Английският парламент е приел забрана, господин Бърк, но това не може да спре тази отвратителна дейност. Кралят и министър-председателят са вбесени, че английските плавателни съдове продължават да са въвлечени в подобна престъпна търговия. А когато узнаят, че главата на адмиралтейството притежава кораби, които пренасят роби, незабавно ще го осъдят.
— А не смяташ ли, че приятелството на Монтагю с Уелския принц може да ги спаси? — разтревожено попита Шеймъс.
— Запомни едно, татко: крал Джордж управлява Англия. Дебелият му син е само посмешище.
— Добре. Ако онези мръсни копелета изгубят постовете си в адмиралтейството, това ще предизвика страхотен скандал и ние ще получим жадуваното отмъщение!
— Само част — меко каза Шон. — Вследствие на скандала те ще изгубят положението си в обществото, но ще продължават да бъдат богати. Възнамерявам да ги унищожа и финансово. Вече дадох нареждания на капитаните на половината от нашите кораби.
Пади Бърк видя как младият граф Килдеър решително стисва устни. Той често се усмихваше, но Пади бе забелязал, че усмивката не достига до тъмносивите му очи.
Шон остави чашата си на полицата на камината.
— Смятам да ви пожелая лека нощ.
Пади Бърк го изпрати до вратата.
— Момичето знае ли, че майка й живее надолу по крайбрежието в Уиклоу?
— Не. Не знае нищо за Амбър и това напълно ме устройва.
— Смяташ ли да я изнасилиш?
— Да я изнасиля? Аз не искам само тялото й, господин Бърк. Аз възнамерявам да завладея душата й.
Съвършените обноски и изисканите маниери не можеха да прикрият жестокостта на мъжа, който се бе изправил пред Пади Бърк. Той знаеше, че зад чара и остроумието на Шон О’Тул се крие истински Принц на Ада.
Емералд вечеря сама. Храната бе превъзходна, несравнима по вкус и качество с тази, която се поднасяше на Портман Скуеър. Всеки път, когато вратата се отваряше, сърцето й подскачаше, но всеки път това се оказваше Кейт Кенеди.
— Приготвих ви топла вана, госпожо!
Емералд, свикнала да се подчинява, веднага стана. Изненада се от големината на банята. Цялата бе облицована в бял мрамор и навсякъде имаше огледала. В едно сребърно кошче бяха струпани най-различни видове сапуни, мазила и гъби, а до него бе подредена цяла купчина от снежнобели пухкави турски кърпи.
Трябваше да повика на помощ цялата си смелост, за да свали дрехите си. Когато пръстите й посегнаха
