към сребърната брошка, която бе закопчала на долната си риза, за да остане скрита от любопитни погледи, внезапно осъзна, че Шон е присъствал на сватбата й. Дали лично бе донесъл подаръка? Защо, о, защо, не я бе отвлякъл, преди да стане законна жена на Джак Реймънд? Сега всичко бе толкова объркано! Въздъхна тежко, сведе поглед и започна да се къпе.
Когато се върна в светложълтата спалня, разбра, че ще трябва да спи с долната си риза, защото нямаше нощница. Изкачи се на леглото и пръстите й нервно се сключиха около сребърния делфин. Цялата бе скована и напрегната в очакване на появата му. Той беше истински дявол! Защо не идваше, за да може всичко да приключи по-бързо? Нямаше да се бори с него. Потръпна от отвращение, като си помисли за физическото насилие на Джак.
Свещите бавно догаряха и Емералд започна да се прозява. Замисли се за невероятните неща, които се бяха случили днес. За миг се запита какво ли ще направят баща й и съпругът й, когато открият, че я няма. Накрая сънят я обори и очите й бавно се затвориха.
И след милион години нямаше да узнаят къде е…
В къщата на Портман Скуеър Джак Реймънд и Уилям Монтагю знаеха отлично къде е. И двамата стискаха зъби в безсилен гняв, докато се взираха в кратката бележка, която им бяха предали! Макар че не бе подписана, със сигурност разбираха кой е подателят.
„Когато в корема на Емералд започне да расте ирландското копеле, ще я върна при любящото й семейство.“
— Трябваше да убиеш ирландската свиня в нощта, в която прониза брат му Джоузеф! — изкрещя Монтагю.
— И двамата забихме ножовете си в тялото на Джоузеф О’Тул. Не си мисли, че ще си измиеш ръцете!
— За Бога, затънали сме до гуша в тази история! Не е нужно сега да се хващаме за гърлата!
Наистина имаха достатъчно тревоги и позорът на Емералд бе само една от тях. Графът на Сандуич не само бе обвинен в некомпетентност и корупция, но и го разследваха за предателство. Монтагю всячески се опитваха да отрекат слуховете, но всички в Лондон говореха за скандала.
— Ще отидем и ще я доведем обратно! — отсече Джак.
— Не можем да го направим. В мига, в който стъпим на тяхна земя, ще бъдем мъртви. Шеймъс О’Тул чака от години да направи тази фатална грешка.
— Тогава изпрати Джон да преговаря и да разбере колко искат О’Тул, за да ни я върнат — отчаяно предложи Джак.
— Сага Шон О’Тул е могъщият граф на Килдеър. Смяташ ли, че Джон ще може да се разбера с него?
— Той е единствената ни надежда…
Без повече да се замисля за безопасността на Джон, Монтагю се съгласи и добави:
— Изгори тази бележка, преди да е попаднала в ръцете на прислугата. Вече имаме достатъчно скандали в семейството.
Глава 15
Ранните слънчеви лъчи проникваха през високите прозорци на светложълтата спалня в Грейстоун. Емералд тъкмо осъзнаваше, че е сама, когато Шон влезе през междинната врата. Тя притисна чаршафите до брадичката си и сведе мигли.
— Не искам да пропуснеш нито една скъпоценна секунда от този великолепен ден! — В очите му танцуваха дяволити пламъчета. В следващия миг дръпна със замах завивките.
Емералд се сви на топка. Дяволитите искрици помръкнаха.
— Дявол да го вземе, няма никакво удоволствие да се закачаш с момиче, което не иска да участва в играта!
— Какво желаеш? — предпазливо промърмори тя.
— Да вдигнеш мигли и да откриеш прекрасните изумрудени очи. Да се засмееш като истинска кокетка. Да изживееш всички вълнения, присъщи на една прелестна жена. Теб са те държали в кутия. Аз току-що отворих капака! Когато нещо те забавлява, трябва да се смееш толкова силно, че сълзи да потекат по лицето ти. Когато си ядосана, трябва да видя как мяташ зелени мълнии. Искам да отвръщаш на удара с удар, на предизвикателството с предизвикателство. Когато ти дърпам завивките, очаквам да ме ритнеш и да се изплюеш в лицето ми. Желая да видя как разтърсваш къдрици и се възхищаваш на красотата си пред всяко огледало в къщата. А сметките ти за дрехи да са такива, че все едно се опитваш да ме направиш просяк. Искам да те видя да изгаряш от страст!
Думите му бяха толкова неочаквани, че Емералд свали коленете си, които бе притиснала до гърдите си.
Тогава той видя сребърната брошка.
— Искам да носиш бижута върху долната си риза, защото си необикновена и екстравагантна, а не защото се опитваш да ги скриеш. Дявол да те вземе, Емералд, та ти си ирландка! Докажи го!
Думите му й вдъхнаха смелост и тя повдигна клепки. Видя, че е обул високи черни ботуши и тесни панталони за езда. Бялата ленена риза бе отворена край врата, а ръцете му отново бяха в черни кожени ръкавици. Шон приседна на леглото до нея.
— Какво искаш да правиш днес?
Преди Емералд да успее да отговори, в стаята влезе Кейт Кенеди с поднос със закуска. Гледката обаче я закова на място.
Шон намигна на изчервената Емералд.
— Кейт, аз съм мъж, а не някакъв проклет монах. Тази жена ме привлича като магнит. — Устните му се извиха. — По-добре е да привикваш към това. — Стана от леглото, взе подноса от ръцете на икономката и го постави върху коленете на Емералд.
— Изпратих човек да доведе шивачката от Дъблин, но тя ще е тук поне след още няколко часа. Ако ти намеря нещо прилично да облечеш, ще пояздиш ли с мен, Емералд?
Тя кимна и Шон напусна стаята. Тогава установи, че й е много по-лесно да се храни, без да бъде непрекъснато под подигравателния му поглед.
— Той спа в собствената си спалня — смутено осведоми Кейт.
— Не е моя работа къде спи графът. По-добре да си тръгвам — рече възрастната жена и затвори решително вратата зад гърба си.
Емералд дъвчеше бавно, премисляйки всяка една дума на Шон. Макар че нямаше много опит с ухажори, бе сигурна, че той я ухажва. Увереността в собствената й привлекателност нарасна.
Шон се върна и хвърли върху леглото една риза и чифт мъжки панталони за езда.
— Давам ти точно пет минути. Когато си готова, почукай на вратата ми.
През следващите четири минути Емералд се взира неуверено в мъжките дрехи, които се очакваше да облече. Внезапно обаче осъзна, че отпуснатото й време изтича и бързо навлече ризата и панталоните.
След това почука плахо на междинната врата. Шон веднага отвори и й се усмихна.
— Хей, ирландке, никога ли няма да се научиш? Когато един мъж ти дава пет минути, ти го изхвърляш през вратата, за да поохлади нетърпението си.
— Моля те поне за миг да бъдеш сериозен. Не мога да изляза така… Само ме погледни!
— На конярите ще им потекат лигите. Ти имаш най-апетитното дупе, което съм виждал, а високите ти, дръзко щръкнали гърди направо ще пробият ризата. Какво те притеснява?
Емералд отчаяно изпъшка.
— Вие, сър, вие сте моят проблем!
Шон постави облечения си в черна кожа пръст под брадичката й и я повдигна, докато очите й срещнаха неговите.
— Ирландке, та ние едва сега започваме!
Емералд бутна пръста му, постави юмруци на кръста си и леко разкрачи обутите си в панталони крака. Тъкмо отвори уста, за да го скастри, когато той изневиделица я сграбчи и я вдигна на раменете си.
