Докато двамата се изкачваха по извитата стълба, сърцето й бясно туптеше. Шон умееше да я държи в напрежение. Не знаеше какво може да очаква в следващия миг от него.
Стаята на третия етаж не беше особено голяма. В средата се издигаше купчина от най-различни платове, а от пода до тавана се редяха дървени лавици, запълнени с топове в най-различни разцветки и десени, донесени от всички краища на света.
— Разгледай ги и си избери. Ако не можеш да стигнеш някой плат, използвай стълбата — рече Шон. — Аз ще се върна след малко.
Стълбата бе на колела и леко се плъзгаше по пода. За една жена тази стая беше като пещерата на Али Баба. Емералд беше във възторг. Очите й постепенно привикнаха с ярките цветове. Пръстите й докосваха с благоговение тъканите.
Шон се върна. Бе се измил и сменил ризата си.
— Още ли не си избрала нищо? Очаквах да намеря купчина, висока колкото планина.
— Всичко е толкова красиво! — Очите й искряха от удоволствие, но тя не посягаше към платовете.
— Какво ще кажеш за това кафяво. Отлично качество! Става за удобен костюм за езда. А от виненочервеното ще излезе елегантна следобедна рокля. Предлагам ти този светлосин сатен за вечерен тоалет.
Видя как очите й помръкнаха.
— Дрехата за езда трябва да бъде удобна…
— Удобна, безцветна, старомодна и — грозна!
Емералд го стрелна неуверено с поглед.
— Защо ми се подиграваш?
— Опитвам се да те предизвикам да кажеш собственото си мнение и да си избереш точно това, което ти харесва — на теб самата, не на другите или на мен, Емералд! Бъди екстравагантна, разточителна, достави си удоволствие! Или не знаеш как?
Дълбоко в душата си, в нейните най-тайни и съкровени кътчета, Емералд чувстваше, че е родена да се забавлява и да се радва на живота, затова вдигна брадичка и посочи към един топ шарена коприна, после към друг в изумруденозелено. Шон веднага ги свали от лавиците. Когато стигна до муселина, й бе много трудно да избере между светложълто, оранжево-розово, бледолилаво или резеда. Погледна към Шон, видя дяволитите искрици в сребристите му очи и величествено заяви:
— Всичките!
Той се усмихна и Емералд разбра, че искрено се забавлява.
— Няма ли да е непрактично да си поръчам кремав костюм за езда?
— Дяволски непрактично — заяви той и добави плата към купчината.
Пръстите й се плъзнаха с копнеж по жълтокафявия лен.
— Не искам да бъда алчна…
— Защо не? Поучи се от мен и взимай от живота колкото искаш.
Думите му я окуражиха да си избере един изключително фин бял плат със сребриста нишка. Вълната бе толкова фино изпредена и толкова мека, че Емералд въздъхна с копнеж. После дръзко си избра аленото, представяйки си колко добре ще контрастира на черната й коса.
Когато реши, че е задоволила всичките си желания, благодари любезно, а Шон вдигна купчината, отнесе я в спалнята й и я стовари върху леглото.
— Госпожа Макбрайд е настанена в съседната стая. Искаш ли да обядваме?
— О, твърде съм развълнувана, за да ям. Не може ли да започнем?
— Прави това, което ти харесва. Нетърпеливостта е твърде възбуждаща у една красива жена.
Емералд затаи дъх. Шон О’Тул също беше възбуждащ. Погледът, който й хвърли, не издаваше с нищо намеренията му, но развълнува сърцето й.
Прекара следващите два часа с госпожа Макбрайд, която й взе всички мерки и й описа последната мода. Много дами си поръчваха дрехите при нея и тя бе в крак с всички новости от Лондон и Париж. Емералд сама направи някои доста дръзки предложения. Госпожа Макбрайд разбра, че младата жена знае точно кои цветове ще подчертаят смуглата й красота.
Графът надникна през вратата.
— Госпожо Макбрайд, може ли да си кажем по една дума?
Сърцето на шивачката заби по-учестено. Графът бе изключително очарователен и отправяше исканията си любезно, а не рязко.
— Дали бихте ушили на дамата вечерна рокля от това пурпурно кадифе, а може би и подходяща пелерина, подплатена с бял сатен?
— Разбира се, Ваша светлост!
— Помолих Кейт да събере няколко прислужнички, сръчни с иглата. Използвайте, които стаи си харесате, само уведомете икономката ми.
— Благодаря, милорд. Изглежда, че сте помислили за всичко.
— О, госпожо Макбрайд — каза той, все едно мисълта току-що му бе хрумнала, — ще можете ли да ушиете и една от онези симпатични малки маски от червено кадифе? Възнамерявам утре вечер да заведа дамата на театър, а не искам цял Дъблин да узнае, че тя е дъщерята на Уилям Монтагю. Особено като се има предвид, че съвсем неотдавна се омъжи.
Жената запримига смаяно. На можеше да повярва на невероятния си късмет. Току-що бе научила нещо, от което щеше да излезе страхотен скандал! Всички в Пейл познаваха Уилям Монтагю, брата на вицековчежника и главен данъчен инспектор на страната. Представи си как щяха да зяпнат клиентките, когато им съобщи, че граф Килдеър е взел за любовница дъщерята на Монтагю и че живеят заедно, без изобщо да се крият.
Глава 16
До следобеда на следващия ден две стаи на горния етаж и една на долния бяха превърнати в шивачници. Когато Шон влезе, Емералд забеляза, че всички жени спряха работата си и втренчиха възхитените си погледи в него. Тъмната му мъжествена красота бе толкова завладяваща и неустоима!
Усмихна се тайно. Тази сутрин не му бе дала възможност да издърпа завивките й, защото беше вече напълно облечена, когато той влезе през междинната врата. Устните му се извиха в лека усмивка, след като видя, че този път е с една крачка преди него. Това му хареса — явно ставаше дръзка и предизвикателна, точно както искаше.
— Хрумна ми, че бих желала тесни черни панталони за езда и черни кожени ръкавици също като неговите — заяви Емералд на госпожа Макбрайд, а косият поглед, който му хвърли изпод тъмните си мигли, бе толкова изкусителен, че за пръв път се почувства жена от главата до петите. След миг обаче забрави за ролята си на съблазнителна и нетърпеливо попита: — Наистина ли довечера ще ме заведеш на театър?
— Ако това ще ти достави удоволствие? — Шон поднесе ръката й към устните си. Емералд не можа да прикрие вълнението си.
— Само да видиш роклята ми! Просто няма да повярваш, че това съм аз!
— Трябва да се приготвиш, ако ще ходим в Дъблин. Кейт те чака в стаята ти.
Един час по-късно трябваше да признае, че Кейт Кенеди бе идеалната камериерка. Тя твореше направо чудеса с четката за коса. Емералд знаеше, че никога през живота си не е била толкова елегантна. Роклята от пурпурно кадифе разкриваше млечнобелите й рамене и голяма част от високите й твърди гърди. Малката кадифена маска я правеше загадъчно предизвикателна.
Дълбок и плътен глас я накара да се извърне от огледалото.
— Готова ли си, красавице? — Видът му секна дъха й. Черните вечерни дрехи контрастираха със снежнобялата колосана риза и вратовръзка. В официално облекло изглеждаше като истински граф. Бе магнетичен. Желанието възпламени кръвта й.
Копнееше да я вдигне на ръце, да я отнесе в спалнята си и да я целува през цялата нощ. Малка въздишка се отрони от устните й, когато той приближи, нагласи подплатената с бял сатен наметка на раменете й, взе ръката й и рече:
