Устните му се плъзнаха надолу по шията й. Думите му затрептяха до кожата й.
— Лека нощ, Емералд.
Усети как в гърлото й се надига отчаян вик, когато той тихо прекоси стаята и изчезна през междинната врата. Викът се превърна в глухо ридание.
— Люби ме… Шон, люби ме…
Емералд се въртеше неспокойно в широкото легло. Сънят бягаше от очите й. Всичките й сетива бяха толкова напрегнати, че дори допирът на хладните чаршафи до кожата й я възбуждаше. Трябваха й часове, за да укроти бесните удари на сърцето си и да охлади кръвта си.
Постепенно осъзна, че чувствата и копнежите й са съвсем несвойствени за нея. Нали тя мразеше толкова силно физическата близост между мъжа и жената? Нали се отвращаваше от съпружеските си задължения? Съвестта започна да я гризе. Наистина бе студена и безчувствена с Джак. Обвиненията му във фригидност бяха напълно справедливи. А ето че сега въздишаше и жадуваше за Шон О’Тул.
Изпитваше огромна благодарност към този мъж. Той не само й бе дал свободата, но бе върнал и индивидуалността й. Не можеше да спре да го обича, както не можеше да спре да диша. Устните й се извиха в мека усмивка. Вярваше му. Дали обаче да остави всичко да се развива по негово желание, или да ускори развръзката?
Когато се събуди, клепачите й тежаха и се чувстваше така, сякаш изобщо не е спала. Преди да стане от леглото, Шон влезе в стаята с поднос.
Погледът й се плъзна по панталоните му за езда и бялата риза, разтворена на врата.
— Съжалявам, че нямаш други дрехи, за да се преоблечеш, Емералд.
Младата жена махна нехайно с ръка.
— Напоследък изобщо не ме е грижа за условностите.
— Да не би да съм създал чудовище? — пошегува се той.
— Може би, но тази сутрин съм едно много сънливо чудовище. — Отметна назад разрошените си вълнисти коси и го стрелна многозначително изпод гъстите мигли.
Шон приседна на леглото.
— Тази сутрин очите ти са като на истинска ирландка. Имаш тъмни кръгове, все едно че си се разтривала с изцапани със сажди ръце. — Наведе се над нея, но тя постави подноса със закуската помежду им.
— Да не си посмял да ме целунеш — предизвикателно промълви Емералд. — Не започвай нещо, което нямаш желание да довършиш.
Шон отметна глава назад и се засмя.
— Изглежда, красавице, че изведнъж си станала много сведуща по тези въпроси!
Младата жена сви грациозно рамене и остави чаршафа да падне и да разкрие част от рамото й.
— Просто реших да си изработя няколко собствени правила за тази възхитителна игра, която и двамата играем.
По-късно в каретата, когато Шон понечи да се настани срещу нея, Емералд властно рече:
— Не, не, седни до мен.
Той й хвърли развеселен поглед, а тя се сгуши удобно в наметката си и се облегна на рамото му.
— Не спах добре. Моля те да ме събудиш, когато стигнем. — Прозя се сладко, закривайки устните си с ръка и отпусна глава на гърдите му. Представи си подигравателния му поглед и сякаш прочете мислите му: „Май се научи да играеш тази игра прекалено добре.“
Обаче не след дълго равномерното полюшване на каретата и топлината на тялото му наистина я унесоха. Шон чу дълбокото й и спокойно дишане, усети как доверчиво се отпуска и се учуди, че се чувства достатъчно сигурна, за да заспи в ръцете му. Глупава малка жена! Да повярва в Принца на Ада!
Внимателно я настани, за да й е по-удобно, и я прегърна. Мигом обаче осъзна грешката си. Мекото й тяло отново пробуди желанието му. Опита се да го контролира, но не достигна особен успех. Слабините му запламтяха, а членът му се втвърди. Раздвижи се леко, за да освободи напрежението в тесните панталони за езда, но това само влоши нещата. Желанието му се усили и болката запулсира.
Пелерината й се бе смъкнала от раменете, разкривайки чувствената извивка на пълните й гърди. Не можеше да откъсне поглед от нея. Ароматът на топлото й тяло дразнеше ноздрите му. Миналата нощ се бе проявил като истински глупак. Тя беше гола в леглото, а тялото й тръпнеше и се извиваше от несподелена страст!
Шон опъна дългите си крака и Емералд се плъзна надолу между бедрата му, правейки сладката болка почти непоносима. Топлината на телата им се смеси и проникна в кръвта му. Знаеше, че няма да издържи още дълго и ще я завладее.
Докато я притискаше в скута си, младият мъж осъзна колко е дребна и крехка и в гърдите му се надигна желание да я закриля. То бе толкова силно, че заплашваше да го погълне. Не можеше да позволи обаче на чувствата да се намесят в това съблазняване. Дали не бе направил тактическа грешка? Като се бе въздържал, изчаквайки Емералд да го пожелае страстно, той бе позволил собственото му желание да стигне твърде далеч.
Дали да не я съблече и да я обладае в каретата? Погледна през прозореца и разбра, че няма достатъчно време. Изруга тихо. Как щеше да дочака до следобеда?
Глава 17
Когато каретата спря в двора на Грейстоун, Емералд отвори очи, протегна се чувствено и бързо се надигна. Кратката дрямка я бе освежила, затова бодро скочи, изтича пъргаво по стълбите и влезе.
Кейт Кенеди я посрещна с ръце на хълбоците.
— Крайно време беше! — Погледна вечерната рокля. — Да не би онзи дявол да ви е държал будна до сега?
— Прекарахме нощта на Мериън Роу.
Кейт завъртя очи.
— Значи въпросът ми си остава в сила.
Емералд бе започнала да оценява циничното остроумие на Кейт.
— Кейт, умирам от глад. Иди и опустоши кухнята на Мери Малоун, а през това време аз ще видя как се справя госпожа Макбрайд. После се качи горе да ми помогнеш да се преоблека. Ще ти разкажа каква великолепна вечер прекарах!
На Шон му бяха нужни няколко минути, за да придобие приличен вид и да слезе от каретата. После се запъти направо към горния етаж. Всичките му сетива бяха изпълнени с усещането за Емералд. Жадуваше да я вкуси! Да се наслади докрай на прелестите й! Възнамеряваше да прекара целия следобед, посветен на тези порочни занимания.
Прекоси бързо стаята си и отвори междинната врата. Знаеше, че тя първо ще свали пурпурната си рокля и не искаше да пропусне гледката.
Чака цяла вечност, но Емералд не се появяваше. „Къде, по дяволите, се мотае?“ Десетина минути крачи нагоре-надолу из стаята, после реши да оползотвори времето си и да се съблече. Остави обаче междинната врата леко открехната; не искаше да се лиши и от най-малката подробност.
Изведнъж, за негов ужас, спалнята на Емералд се изпълни с жени. Чу гласа на госпожа Макбрайд и хихикането на помощничките й. Едва сдържа гнева си, искаше му се всички да пропаднат вдън земя. Пое дълбоко дъх, укроти гнева си и се смъмри за проявеното нетърпение. Ала отново изпадна в отчаяние, тъй като видя купчината дрехи върху леглото на Емералд, които явно очакваха нейното одобрение.
Кейт Кенеди приближи до леко открехнатата врата. Погледът й се плъзна с одобрение по мускулестото гъвкаво тяло на господаря й.
— Май ще е по-добре да се облечете. Тя има да пробва много дрехи, преди да се заеме с вас — заяви икономката и твърдо затвори вратата под носа му.
„Проклети жени!“ Всички се бяха наговорили против него. Бавно и неохотно Шон си обу панталоните и
