отвори гардероба, за да извади чиста риза. Знаеше, че трябва да потърпи още малко. Нима не бе завършил най-доброто училище по търпение? Трябваше само да се съсредоточиш върху това, което желаеш, да знаеш с абсолютна сигурност, че ще го получиш и да се възползваш от всяка възможност, която би ти помогнала да постигнеш целта си.
Засмя се на собствената си глупост. Да обладаеш една жена съвсем не е въпрос на живот и смърт. Сложи си черните кожени ръкавици и слезе в кухнята при Мери Малоун. Беше забравил колко е гладен.
Двама Фицджералд, капитани на кораби, ухажваха кухненския персонал, забавлявайки го с разни измислени истории за Канарските острови.
— А да знаете какви са обичаите им, когато правят любов!
Мери Малоун избърса с престилкатата сълзите, които се стичаха по бузите й.
Щом видяха господаря на Грейстоун, мъжете тутакси станаха сериозни. Те се завръщаха от специална мисия и нямаха търпение да му разкажат, че всичките му планове са се увенчали с удивителен успех.
— И двата кораба? — остро попита Шон.
— Да, информацията, която ни дадохте, бе съвсем навременна — потвърди Дейвид. — Тези нещастници никога няма да намерят пътя обратно до Брега на слоновата кост.
— Някакви затруднения при продажбата на корабите?
— Не, продадохме ги в Гибралтар и разделихме парите между членовете на екипажа, както ни заповядахте. Мисля, че беше прекалено щедро от ваша страна. Дали обаче не трябваше да задържим корабите?
— Не, Дейвид. Никога нямаше да можем да се отървем от миризмата на роби. — Изведнъж си припомни вонята на натъпканите в трюма мръсни и въшлясали затворници и апетитът му тутакси се изпари. — Имаше ли някакъв ценен товар?
Дейвид Фицджералд се ухили самодоволно.
— Хиляда мускета, четиридесет и два инчови.
— Добра работа, Дейви! Ще ги разпределим между нашите екипажи. Пади Бърк знае кои кораби се нуждаят от допълнителни оръжия.
— Той вече ни даде списък и взе един мускет, за да го покаже на Шеймъс.
— Ще наредя да изпратят няколко бъчонки с бира на твоите момчета. Утре ще им дам новите заповеди.
— Колкото по-сатанински е планът, толкова повече се забавляват.
— В такъв случай ще изпаднат в истински възторг — сухо каза Шон.
С тези думи излезе и се отправи към конюшните. Рязко спря. Природата сама му предоставяше шанс. Хукна обратно към къщата. Взимаше по две стъпала наведнъж. Без да чука, нахлу в спалнята й.
— Емералд, навън вали!
Няколко чифта женски очи се вторачиха в него, но той говореше единствено на нея, сякаш бяха сами.
— Никога не си изпитвала нещо толкова вълшебно като ирландския летен дъжд! — Прокара длан през косите си. — Ела да се разходим.
Прислужниците си размениха погледи, изразяващи заключението, че графът е полудял, но Емералд, облечена в нова светлозелена муселинена рокля, се усмихна щастливо.
— Това е засега, дами. Аз отивам да си поиграя в дъжда.
Хванати за ръка, двамата отвориха вратата на кухнята и излязоха навън.
— Седни на стъпалото. — Когато тя се подчини, Шон събу ботушите си, а после коленичи пред нея, за да свали чехлите й. — Трябва да си боса, когато тичаш под ирландския дъжд — това е едно от основните правила. — Преди да я събуе, поднесе върховете на пръстите й към устните си. Емералд бе очарована от галантния му жест.
Изправи я на крака.
— Трябва да тичаме като вятъра, за да не се намокрим, докато стигнем до конюшните. Готова ли си?
— Готова съм, милорд!
Втурнаха се през смях и спряха рязко до задната врата, която извеждаше към поляната. Шон огледа внимателно зеления муселин, покриващ раменете и гърдите й.
— Сигурна ли си, че си суха?
— Да!
— Добре. Тръгваме!
Ръка за ръка те бавно поеха през поляната. Тучната зелена трева тутакси ги измокри до коленете.
— Почувствай колко е мек и топъл. — Повдигнаха лица нагоре. — Улови дъждовните капки с миглите си, остави ги да влязат в носа ти.
— Вълшебно е! Мога дори да го помириша! — извика младата жена и с език вкуси дъжда.
— Хубаво ли е?
— Възхитително!
Шон повдигна ръката й, вдъхна мократа кожа, после прокара език от китката нагоре по вътрешната страна на ръката и стигна до лакътя, облизвайки ситните дъждовни капчици.
— Ммм, намокрената от дъжд кожа е опияняваща! Опитай и ти…
Емералд го стрелна предизвикателно с поглед изпод натежалите от дъждовните капки дълги мигли. После доближи език към шията му. Ръцете му я обхванаха и я притиснаха. Усети нарасналата му и твърда мъжественост.
— Дъждът кара всичко да расте — прошепна Шон.
— Истинско вълшебство!
Измъкна се от прегръдката му и се понесе с танцова стъпка по поляната, потънала до раменете в диви дъхави цветя. Шон се спусна след нея, улови я и я повали върху зелената трева.
Емералд се засмя, загледана в мургавото му лице. С всяка изминала минута все повече се влюбваше в него.
— Размърдай раменете си. Трябва да се измокриш навсякъде.
Емералд размърда не само раменете си, а Шон завъртя очи в престорен ужас.
— Сега е твой ред! — Шон се претърколи в мократа трева и този път тя се оказа отгоре. Затърка ожесточено твърдото си тяло в нейната мекота. И двамата се задъхаха от желание.
Емералд не искаше играта им да свършва. Шон умееше да я предизвиква и възбужда, но после внезапно спираше, оставяйки я опустошена. Този път обаче бе решила да го накара да забрави задръжките си. Забеляза една особеност в играта му. Когато тя откликваше, той се отдръпваше. Дали да не смени тактиката?
— Шон, ще ме заведеш ли в градината?
Очите му, сребристи като дъжда, погледнаха в нейните с неприкрито желание. Наблюдаваше как чувствените й гърди се надигат и спускат. Тя несъмнено изгаряше от страст и го искаше дълбоко вътре в себе си. Само преди миг цялата се извиваше под него. Защо, по дяволите, сега го караше да я води в градината?
Шон се усмихна мило и очарователно.
— Когато ме молиш толкова сладко, не мога да ти откажа — изрече той с търпение, каквото нямаше. — За мен ще бъде истинско удоволствие да те заведа в градината.
Последва я през обширната морава на Грейстоун. Измокрените рози бяха свели глави, но щом слънцето ги огрееше, отново щяха да се изправят, безсрамно перчейки се с красотата си.
За да се заслони от дъжда, Емералд застана под младия дъб.
— Не мърдай! — нареди Шон. Приличаше му на фея. Протегна се към един клон и силно го разтърси. Милиони дъждовни капки се посипаха върху нея. Тя отметна глава и звънко се засмя. После се разходиха покрай блесналите цветни лехи. Уханието им бе толкова силно, че опияняваше като гъсто вино.
Шон се наведе, откъсна един разцъфнал цвят и го поднесе към устните й, за да пие. Завладяна от играта, Емералд нагази в малкото езерце и се наведе да откъсне една водна лилия, пълна с дъжд. Засмя се дяволито и го изля върху него.
Без да се поколебае нито за миг, Шон нагази във водата след нея, с ликуващ вик я вдигна на ръце и
