притисна устни към ухото й:
— А сега идва най-хубавата част. Ще се трием един в друг, докато се изсушим.
Пренесе я през парадния вход до подножието на витата стълба. Устните му не се отделяха от ухото й.
— Обвий мокрите си крака около мен!
Емералд се подчини. Дъждовните й ръце обвиха врата му, а краката й — кръста му. В тази интимна поза той изкачи стълбите, спря пред вратата на спалнята си и я отвори. Емералд повдигна лице и погледите им се срещнаха.
— Сега не е ли време да те ритна в слабините, да се изплюя в лицето ти и да те отпратя да поохладиш страстите си през следващите два часа?
Ала на Шон не му бе до остроумия. Приближи лице към нейното.
— Не! Сега е време да ми отдадеш всичко, което желая! — Затвори вратата с крак и я остави в средата на стаята. — Не мърдай!
Дръпна завесите. Небето се бе прояснило и късната следобедна светлина нахлу в стаята. Шон донесе купчина кърпи. Първо изсуши косата й, която се разпиля по раменете й в хиляди черни къдрици.
Емералд стоеше като хипнотизирана. Той не бързаше, но явно бе обмислил всичко до най-малката подробност. Знаеше точно коя част от тялото й да открие. Разкопча роклята й. Мокрият муселин плътно прилепваше към гърдите. Шон бавно го свали до кръста. Долната риза, станала прозрачна от водата, го последва. Втренчи се жадно в голите й гърди.
Освободени на воля, те дръзко навириха розовите си връхчета, целите блестящи от дъжда. Видя как той свали едната си кожена ръкавица и помисли, че ще вземе кърпа, но се излъга. Вместо това и двете му ръце се пъхнаха под полите й и бавно се плъзнаха по мокрите й бедра. Когато стигнаха до голото й задниче, я притиснаха силно. Шон сведе глава и езикът му заблиза влагата от гърдите й.
Докато устните му се придвижваха бавно към щръкналите розови връхчета, ръцете му се плъзгаха към слабините й. В мига, в който езикът му облиза втвърденото зърно, палците му притиснаха мократа цепка между краката й. Цялото и тяло потрепери. Горещият му дъх опари малките твърди пъпки и те настръхнаха още повече.
— Една жена се възбужда, когато мъжът пъхне ръце под роклята й. Това я кара да мисли, че той върши нещо много порочно и тя се чувства като истинска развратница.
Емералд простена, когато пръстът му погали пулсиращата женственост. Това, което бе казал, бе истина. Той бе порочен, а тя — развратница. Искаше й се да изкрещи от удоволствие.
Ближеше я от шията до пъпа. После устните му се насладиха на гърдите й. В същото време палците му, единият гол, а другият в черна кожена ръкавица, чертаеха кръгове върху нежната розова пъпка, скрита между мокрите къдрави косъмчета, които покриваха венериния й хълм.
Устните й мълвяха несвързани любовни слова, докато той си играеше с тялото й, събуждайки усещания каквито не бе и сънувала.
— Оох… Ахх… Ммм… Оох…
Шон разбра, че никога досега не е била задоволявана. По тялото му премина дива тръпка. Съпругът й бе отнел девствеността й, ала явно никога не й е бил истински любовник.
— Сега е време да гледаш какво ще правя с теб — дрезгаво промърмори той. — А аз ще гледам как реагираш на удоволствието. Дръпна надолу зелената муселинена рокля и й помогна да се освободи от нея. Емералд застана чисто гола пред него и той започна да я люби с поглед.
Караше я да се чувства красива. Взе една кърпа, усука я като въже и я пъхна между краката й. Започна да я дърпа напред-назад, бавно и чувствено. Видя как в очите й се разгаря пламъкът на страстта, а викът се надига в гърлото й. После я привлече в прегръдките си и впи устни в нейните.
Продължи да я целува. Бе сигурен, че никога не е познала върховното удоволствие и блажената отмала на освобождението. Искаше да я научи да бъде толкова сексуална, че да се подмокря само от неговото докосване.
Плъзна се на колене, така че долната част на тялото й легна върху твърдите му бедра. Мушна пръст в кадифената й мекота и застина. Клепачите й бяха натежали от чувственост. Искаше само с целувка да я доведе до оргазъм, да почувства как женствеността й се стяга и пулсира.
Емералд разтвори широко крака, подканвайки го да проникне по-навътре, но пръстът му остана неподвижен. В същото време езикът му правеше с устата й всички онези неща, за които тялото й жадуваше. Най-после бе възнаграден. Усети как слабините й пулсират и се стягат от нарастващото напрежение. Устата й бе разтворена, за да не пречи на жаркото триене на езика му.
Усети невероятното трептене около пръста си — първо съвсем леко, после по-силно и по-силно. Езикът му продължи чувствения си танц, докато Емералд се извиваше в екстаз. Достигна върха толкова силно и бързо, че Шон се изплаши, че стегнатите й мускули ще задържат пръста му завинаги. Тя изкрещя. Искаше й се да припадне от удоволствие.
Шон бе толкова доволен от всеотдайния й отклик, че реши да я възнагради. Издърпа пръста си и покри с длан венериния й хълм. Замилва, застиска и заразтрива, докато тръпките й не се превърнаха в необуздан трепет.
Внезапно остър пукот разцепи въздуха, Емералд отвори очи и настръхна.
— Какво бе това?
— Изстрел! — Шон вече се бе изправил и се бе запътил към вратата. — Баща ми!
— Баща ти?
Не бе видяла никакви следи от присъствието на Шеймъс О’Тул в Грейстоун и бе предположила, че и той е мъртъв. С треперещи ръце навлече мократа муселинена рокля и последва Шон.
Изтича навън. Прекоси моравата. Запъти се към морето. Групичка мъже се бяха събрали на пътеката, която водеше към пристанището. Емералд спря. Не смееше да продължи по-нататък, защото внезапно разпозна брат си Джони. Видя как мъжете му помогнаха да се изправи на крака. Страхът я сграбчи за гърлото. Осъзна, че именно по Джони бе стрелял бащата на Шон.
Глава 18
Повдигна края на мократа си рокля и босите й крака сами прелетяха разстоянието.
— Джони, Джони, добре ли си?
Макар че беше блед и изглеждаше силно изплашен, гласът му прозвуча сравнително спокойно:
— Добре съм, Емералд!
Тя се хвърли към него и го прегърна, почти плачейки от облекчение.
Английските моряци, които придружаваха Джон на борда на „Суолоу“, стояха малко настрани, вперили свирепи погледи в ирландските моряци, командвани от Фицджералд. Въздухът бе наситен с напрежение и всеки миг можеше да избухне.
— Не искам неприятности — кратко рече Шон. — Връщайте се на корабите си.
Мъжете хвърлиха предпазливи погледи към кулата на замъка, но се подчиниха.
— Някой се опита да те убие! — Емералд разтърси брат си, за да го накара да се опомни.
— Ем, ако Шеймъс О’Тул е искал да ме убие, вече щях да съм мъртъв.
Шон възнагради Джон с усмивка и го потупа одобрително по гърба.
— Правилно. Да влезем вътре. Ще ти сипя едно питие.
Двамата се отдалечиха като близки приятели, оставяйки Емералд с отворена уста. Преди седмица бе изчезнала от дома си, а Джони не изглеждаше изобщо изненадан, че я вижда в Грейстоун. Двамата с Шон се държаха свойски. Дали брат й често идваше тук? И ако е така, защо, по дяволите, някой ще стреля по него? „Проклети мъже! Много грешат, ако си мислят, че ще ме държат в неведение!“
Ирландската кръв на Емералд кипна. Повече нямаше да крие гнева си. Възнамеряваше да си го излее на някого. Отправи се към пристройката до кулата. Почука небрежно на вратата и влезе, без да дочака отговор. Посрещна я Пади Бърк.
— Кой е виновникът за стрелбата? — гневно попита тя.
— Беше само един изстрел — поправи я управителят.
Очите й замятаха зелени искри.
