— Аз съм много лош моряк, но на суша се справям отлично с бизнеса. Документите са моята стихия. Баща ми ми се доверява изцяло. — Джон помисли за миг. — Когато става дума за застраховането на товара, аз лавирам между капките. Поне един на всеки два кораба не е бил застрахован. Това ни спестява доста пари и е обичайна процедура сред притежателите на търговски линии.
Шон запази невъзмутимия израз на лицето си.
— Станах акционер на „Лойдс“ в Лондон. Мога да ти кажа точно кои кораби на Монтагю са застраховани и кои не са.
— Оставяш ли понякога нещо на случайността?
— Много малко, Джони. Разполагах с цели пет години, за да обмисля плановете си. А сега, когато Съдбата ми се усмихна и ми предостави графска титла и богатство, имам намерение да ги осъществя докрай.
Джони Монтагю не бе изненадан. Защо англичаните винаги подценяваха ирландците? Мислите му се насочиха към Емералд. Надяваше се, че тя няма да направи тази грешка. За нейно собствено добро се надяваше да бъде достойна партньорка на Шон О’Тул.
Емералд не можеше да спре да си тананика. За нея днес светът изглеждаше съвсем различен. Всичко и всички бяха красиви. Спалнята от палисандрово дърво сияеше с неземен блясък, стъклата на прозорците блестяха като златни. Когато Кейт смени чаршафите, те й се сториха по-бели и по-свежи, закуската й имаше вкус на амброзия, дори водата във ваната бе необичайно приятна.
Напълни къщата с цветя. Ароматът и багрите им я опияняваха. Сърцето й преливаше от радост и тя искаше да я сподели с всички. Реши следобеда да посети бащата на Шон в кулата. Гневът й към него се бе стопил, отстъпвайки място на съжалението.
Набра цял наръч бели и жълти цветя и ги връчи на смаяния господин Бърк.
— Предайте на господаря си, че Емералд Фицджералд е дошла да го види.
По дяволитите пламъчета в очите на Шеймъс О’Тул Пади Бърк разбра, че се радва на посещението.
Емералд се изкачи по каменните стълби, настани се на един висок стол срещу Шеймъс и прие да изпие малка чаша френски коняк. Сърцето й бе преизпълнено с топлота. Заради Монтагю семейството на О’Тул бе сполетяно от толкова беди. Любимата му съпруга Катлин навярно бе умряла от разбито сърце, когато бе узнала, че и двамата й сина са изгубени.
Емералд умело поведе разговора към отминалите по-щастливи времена. Шеймъс обичаше да си спомня.
Когато се надигна да си върви, той рече със светнало лице:
— Ела пак! Ти донесе слънцето със себе си!
— Ще дойда, ще дойда — щастливо обеща младата жена.
Емералд реши да се преоблече за вечеря. Избра пъстрата копринена рокля и втъкна розова клонка в косите си.
От високите прозорци на спалнята си видя как двамата ездачи влизат в двора. Представи си, че Шон вече оглежда Грейстоун с надеждата да я зърне. Повдигна полите си и изтича да го посрещне.
В мига, в който я забеляза, той скочи от коня си. Беше не по-малко нетърпелив от нея. Разтвори ръце и тя се сгуши до гърдите му. Вдигна я високо и я завъртя във въздуха. Захапа я лекичко за ухото и прошепна:
— Нима цялата тази красота е заради мен?
Тя повдигна лице и промълви:
— Нима ти не си взискателният и придирчив граф на Килдеър?
— Аз съм, госпожо. — Страстната целувка отне дъха й. — Ухаеш на рози и обещания. Не бива да те докосвам, преди да съм отмил миризмата на коне и пот от себе си.
Емералд подуши мъжкото му ухание и потръпна от удоволствие.
— Миризмата на кон, примесена с тази на кожа е истински афродизиак.
— Ако бях убеден, че това е истина, щях да забравя за банята и вечерята и веднага да те отнеса в леглото.
В този миг Джони излезе от конюшните, но побърза да отстъпи назад.
Емералд се престори, че току-що го е забелязала.
— О, скъпи, аз съвсем забравих, че ние имаме гост. Предполагам, че все пак ще трябва да почакаме. Вече съм поръчала на Мери Малоун да приготви любимите ти ястия.
Тази вечер в трапезарията Джони бе този, който се почувства изолиран. Макар че те учтиво го включваха в разговора, Емералд и Шон не откъсваха погледи един от друг. Когато поднесоха десерта, Джони дори забеляза, че си държат ръцете под масата. „Ако тя съумее да укроти звяра, който се крие в Шон О’Тул, може би ще се окаже достойна партньорка за него“! Накрая, когато повече не можеше да понася копнежа в очите им, той се извини и им пожела лека нощ.
Шон пусна краката на Емералд върху дебелия килим, заключи вратата и свали кожените си ръкавици.
— Не спирай… Позволи ми да узная всичките ти тайни… — нежно промълви тя, а пръстите й вече разкопчаваха корсажа на роклята й.
— Не се събличай, искам да изпитам удоволствието сам да го направя.
Емералд отпусна ръце и жадно впи поглед в Шон, който припряно сваляше дрехите си.
— Винаги ли получаваш това, което искаш? — подразни го тя.
— С малко ирландски чар и приятелско внушение.
Смолисточерни къдрави косъмчета покриваха гърдите му и се стесняваха в тънка линия през плоския корем, после се губеха надолу в слабините. Беше изключително надарен и чувствен.
Докато пристъпяше към нея, членът му стърчеше гордо напред. Емералд остана напълно неподвижна, докато ръцете му се плъзнаха под копринените й поли. Пръстите му заиграха. Женствеността й се навлажни — гореща, хлъзгава и мека. После той се разкрачи, повдигна я и я нагласи върху мраморния си член.
Ръцете й се вкопчиха в раменете му и ноктите й се набиха в твърдата плът. Когато разкопча всички копчета на роклята й и пусна гърдите й на воля, тя вече се задъхваше от желание. Езикът му си поигра малко със зърната, ала това бе достатъчно, за да ги накара да се втвърдят и да щръкнат като остриета на копия. Усещаше, че тя едва сдържа страстта си.
Тогава повдигна копринените поли на роклята й, обхвана на задничето й и проникна дълбоко в нея с един единствен силен тласък. Див вик се изтръгна от гърлото му.
Нощта наистина експлодира.
Глава 20
Шон лежеше отпуснат в леглото, а Емералд се бе сгушила напълни изтощена до него, опряла глава на гърдите му. Обичаше я такава мека и преситена. Ръцете му разсеяно погалиха гърба й, а устните му я целунаха леко по косата. Чувстваше се омагьосан, запленен и в същото време обезпокоен. Не биваше да се привързва към нея. Нямаше задълго да бъдат заедно. Всичко това трябваше да свърши. „И ще свърши“, напомни си младият граф.
Телата им бяха влажни от пот и страст. Изглежда желанието му към тази жена бе неутолимо. Дали някога щеше дай се насити?
— Утре ще отведа брат ти и екипажа му в Англия. Искаш ли да дойдеш с мен? Ще се оставиш ли да те вмъкна тайно в Лондон, а после отново да те измъкна? Много съм добър в тези неща.
Ръката й се плъзна надолу и леко стисна члена му, който тутакси нарасна и набъбна под ласката й.
— Да вмъкваш и да измъкваш? Да, много си добър в това — подразни го тя, опитвайки се да спечели време. За нея Лондон бе синоним на Монтагю, а не искаше никога повече да ги вижда. Ала не желаеше и да бъде далече от този мъж, дори и за няколко нощи. Надигна глава. — Трябва ли да заминаваш?
Шон целуна ъгълчетата на устните й.
