Ала домакинята, херцогиня Нюкасъл, бързо я извади от заблуждението й.
— Колко забавно, че племенницата на Монтагю е дошла да празнува провала му!
— Как отгатнахте самоличността ми, Ваша светлост? — сковано попита Емералд.
Херцогинята хвърли предизвикателен поглед към Шон.
— Скъпа моя, двамата с Килдеър сме много близки.
Очите на Емералд блеснаха гневно зад маската. Беше бясна, че Шон я е излъгал. Изпита и ревност. Обаче успя да се засмее и да потупа ръката на спътника си с ветрилото.
— Значи е истина, хитри дяволе, че ти харесват по-възрастни жени?
Херцогинята застина. Шон поднесе нехайно ръката й към устните си, изпълнен с възхищение към остроумната си партньорка, която се оказа достойна съперничка на надутата англичанка. Бе готов да се обзаложи, че Емералд би сложила в малкото си джобче всички присъстващи.
Нюкасъл също се приближи, за да ги поздрави. Емералд стрелна предизвикателно Шон и се отдалечи с херцога под ръка. През цялата вечер повечето мъже се въртяха около нея. За тях изглежда нямаше никакво значение чия дъщеря или племенница е. Те просто се възхищаваха на красотата и чувствеността, която излъчваше.
И завиждаха на любовника й. Щом успяваше да задоволи опасния граф Килдеър, значи бе истинско съкровище в леглото. Емералд бе поразена от успеха си. Получи поне три предложения за покровителство, в случай че вече се е отегчила от настоящия си любовник. Отклони ги със смях, макар ме в душата си не се чувстваше спокойна.
Досещаше се, че навярно цял Лондон знае, че е изоставила съпруга си, за да стане любовница на граф Килдеър. Освен това разбираше, че Шон О’Тул съвсем съзнателно парадира с последното си завоевание. Каква наивна глупачка е била. Разбираше, че той я бе отвлякъл, за да вбеси Монтагю, но това явно не му стигаше. Искаше целият проклет свят да узнае какво бе направил!
Макар че във всички женски погледи се четеше явна покана, Шон не флиртуваше с никоя дама, а прекара вечерта в обсъждане на делови проблеми със силни и влиятелни мъже. Емералд почти съжали. Тя би могла да се състезава с друга жена, но не и с болезненото, изгарящо желание за мъст.
Докато слушаше най-новите клюки, младата жена изпи доста чаши шампанско. Лондонският хайлайф явно се самоизяждаше с всевъзможни злостни слухове, пръскайки мръсотия и кал върху всеки и всичко. Само няколкото часа, прекарани в това отбрано общество, я накараха да се почувства цинична и омърсена.
Шон, потопен в разговора си с Нюкасъл, изобщо не забеляза настроението й.
— Смятам, че именно скандалът с робите свърши работа. Както и доказателството за подкупи и държавна измяна, което ни предоставихте. Правителството ще ви бъде благодарно, ако предприемете нещо и по отношение на тези кораби, чието съществуване петни страната ни.
Шон студено се усмихна.
— Ваша светлост, вече съм изпълнил желанието ви.
Най-после Шон дойде, за да избави Емералд от партньора й по танц, и заяви, че е готов да си тръгват. Когато стигнаха до вратите на балната зала, тя се извърна, за да огледа препълнения дансинг. После решително свали маската си и я захвърли. Групата мъже, стоящи наблизо, се заблъскаха да я хванат.
С мрачно изражение на лицето, Шон обви ръка около кръста й и я избута през вратата. Веждите му бяха смръщени, а челюстите здраво стиснати, докато намяташе голите й рамене.
— За какво, по дяволите, бе всичко това? — процеди през зъби той, когато заслизаха по стъпалата на огромната резиденция на Пикадили. — Държа се като малка курва.
— Но, Шон, скъпи, та аз съм точно това — сладко измърка тя. — Твоята курва. Ти се постара цял Лондон да го узнае.
— Качвай се в каретата! — По тона му си личеше, че едва сдържа гнева си.
Емералд не му обърна внимание.
— Желаете ли да падна на колене, милорд, и да ви обслужа още тук?
Той я сграбчи за раменете и я разтърси толкова силно, че зъбите й затракаха.
— Престани! Изкарваш ме извън кожата ми.
— Много добре познавам избухливия ви характер, милорд. Може би бих могла да ви успокоя. Хайде, елате, устните ми са зажаднели да ви оближат.
Шон я повали върху седалката и впи устни в нейните, показвайки й кой е господарят. Ала Емералд не можеше да бъде укротена толкова лесно, не и без да покаже на какво е способна. В следващия миг захапа устата му и задраска лицето му.
Той отскочи от нея и яростно изруга.
— Малка кучка!
Както му бе обещала, тя облиза устните му и вкуси кръвта.
Двамата влязоха мълчаливо в къщата на Мейфеър. Емералд изтича по стълбите към просторната спалня и освободи камериерката. Гневът се разгаряше в гърдите й. Беше помислила, че диамантите са израз на любовта му; сега вече знаеше, че той просто бе искал да парадира с тях и с нея пред омразните англичани. Макар че вече бе късно след полунощ, гневната престрелка тепърва предстоеше.
Шон се задържа в салона, опитвайки се да охлади гнева си с чаша френски коняк. Когато напълно възвърна самообладанието си, изкачи бавно стълбите и влезе в спалнята, почти готов да й прости.
Емералд нарочно се обърна с гръб към него.
Той усети как отново губи самообладание.
Бе свалила перуката с перата, но все още беше с роклята и бижутата. Без да го поглежда, разкопча пурпурното кадифе и остави дрехата да се плъзна в краката й. Напълно гола, само по копринени чорапи и с диаманти, седна пред тоалетната масичка и взе четката за коса.
Усещаше тъмносивите му очи. Наведе глава напред, така че косите й почти докоснаха килима, а после ги отметна назад, оставяйки ги да се разпилеят като тъмен облак по белите й рамене. После пристъпи към леглото, за да извади нощницата си изпод възглавницата. Златистата прозрачна дреха бе създадена да дарява удоволствие на мъжете. Не я облече, а я отнесе до тоалетната масичка и я метна върху облегалката на стола. После се втренчи в отражението си. Отново отметна коси и прокара четката през тях, след което бавно и чувствено среса черните къдрици между краката си.
— Какви игри, по дяволите, играеш?
Емералд изпусна четката, сложи ръце на кръста си и предизвикателно пристъпи към Шон.
— Курвенски! Нали точно това искаш? Просто за последен път се възхищавах, на диамантите, преди да ти ги върна.
— Те са твои.
— Не мисля. Те са собственост на Шон, както и самата аз. И аз, и те сме само за показ…
— Престани! — тихо, но твърдо заповяда той. Нужна му бе толкова воля, за да не я събори на пода и да не я обладае начаса. Желанието му се примесваше с гняв.
— Когато миналата нощ ми даде бижутата в леглото, аз не осъзнах значението им. Нямах представа, че съм заплатила за тях със секс. Или съм дала само първата вноска? — И двамата знаеха, че нарочно го предизвиква. Искаше да изпита женската си власт над него, да разбере дали може да разбие контрола му на хиляди малки парченца.
Той протегна силните си ръце и здравата я разтърся.
— Ако искаш фойерверки, ще си ги получиш.
Бори се с него като подивяла котка. Наслаждаваше на това, че бяха равностойни партньори и всеки докарваше другия до лудост. Накрая и двамата се предадоха. Шон се отказа, защото физически бе по-силен от нея и не искаше да й причини болка. Емералд не устоя, защото не искаше да нарани мъжката му гордост. Любовта й към него беше безгранична, а той точно сега й бе показал колко много означава тя за него.
По-късно лежеше сгушена в прегръдката му и си нашепваха любовни слова.
— Моя сладка любима, аз наистина исках да се похваля теб, да покажа на онези безцветни англичанки какво означава истинската ирландска красота. Ако не желаеш, не е нужно никога повече да си слагаш огърлицата на обществено място, но ти нямаш свои пари, а тя ще ти даде известна финансова сигурност.
