ласки на езика й.
— Достатъчно, красавице… — изстена младият мъж, зарови пръсти в косите й и нежно я отдръпна от себе си, преди да се изпразни. Тогава за пръв път Емералд осъзна еротичната си власт над него и лицето й пламна. Шон никога не бе виждал по-красива и страстна жена. Точно този миг беше чакал толкова дълго. Сега щеше да я направи изцяло своя.
Премести се над нея и разтвори копринените й бедра. Нагласи пулсиращата главичка на члена си срещу малката розова пъпка и бавно, но твърдо я прониза. Отвътре бе толкова гореща и тясна, че той извика от наслада. Когато навлезе докрай, започна да й шепне как ще я накара да се почувства и колко прекрасно е най-после да бъде в нея.
Емералд изгаряше. Тялото й се разтърсваше от буйни тръпки и се извиваше, изпълнено от огромната му мъжественост. Искаше да му отдаде всичко. Обви бедра около кръста му. Когато той започна да навлиза диво и яростно в нея, горещото триене я накара да обезумее от възбуда. Обичаше тежестта на тялото му, обожаваше пулсиращата и тръпнеща пълнота, която изпълваше докрай, наслаждаваше се на мускусното ухание на кожата му.
Бе почти полудяла от страст. Викаше и хапеше раменете му с малките си остри зъби. Усещаше как той я носи все по-нагоре и по-нагоре, сякаш изкачваха някакъв връх, извисил се над тъмна бездна. Задържа се там за няколко мига, после се хвърли заедно с него от ръба в екстаза на забравата. Когато той избухна в нея, Емералд изкрещя от чувственото удоволствие, което тялото му й бе донесло.
Бе се вкопчила в него и не искаше да му позволи да излезе от нея. Пръстите й нежно галеха гърба му. Целуваше го пламенно. Той я бе накарал да се почувства цялостна, бе й доставил такова огромно удоволствие, че й се струваше, че никога няма да му се насити.
Пръстите й внезапно напипаха дълбоките резки по гърба му. Разбра, че това са белези от камшици. Изпадна в дива ярост. Не я бе грижа, че бяха обезобразили красивото му тяло, но когато си представи колко безпомощен е бил, колко много самоконтрол му е бил нужен, за да оцелее, сърцето й едва не се пръсна от мъка. Искаше да убие баща си, да убие Джак Реймънд, да убие всеки, който му бе причинил болка.
Шон усети гнева й. Изтърколи се по гръб, но без да я пуска, така че тя се озова отгоре му. Знаеше един начин, който щеше да укроти беса й и отново да запали страстта й. Зарови пръсти в косите й и приближи устните й към своите. Подложи ги на такова обстойно изследване, че много скоро всички мисли излетяха от главата й. Езикът му нахлуваше в устата й дръзко и настойчиво, опиянявайки я със силни тласъци, а ръцете му я караха да тръпне и да се извива, отдадена изцяло на страстния му повик.
Преди зазоряване Емералд бе напълно изтощена от любов. Беше я обхванала такава блажена отмала, че дори клепачите й се струваха прекалено тежки, за да ги повдигне. Най-сетне събра сили и се размърда.
— Трябва да се върна в стаята си, преди слугите да са ме заварили тук.
Ръцете му се сключиха като железен обръч около нея.
— Няма да има никакви тайни притичвания между стаите. Възнамерявам да си лягам с теб всяка вечер и да те целувам всяка сутрин. Ето така. — Устните му докоснаха леко веждите й, плъзнаха се по слепоочията, после нежно целунаха клепачите. Когато стигнаха до устните й, тя го очакваше, готова да му се отдаде без всякакви задръжки.
Тя бе толкова мека, топла и податлива. Точно такава я искаше. Шон стана от леглото и подпъхна завивките под нея.
— Тази сутрин ще обиколим с конете нашето графство, а после и съседното.
Когато Емералд изпъшка, той се засмя.
— Не и ти, красавице. Ще кажа на Джони, че си яздила цяла нощ!
— Шон!
— Ммм, дали и прекрасните ти гърди са се изчервили? — Отметна чаршафа и ги целуна. После ги обхвана собственически с шепи и нежно ги потърка. — Исках те още когато бе на шестнадесет… Ала си заслужаваше чакането, красавице. Почини си добре, за да накараме после нощта да експлодира.
Думите изпратиха горещи тръпки по тялото й и отново възпламениха желанието. Как щеше да дочака нощта?
Шон беше избрал два от най-добрите чистокръвни жребци. Копитата им трополяха ритмично. Джони Монтагю беше в стихията си. Лицето му бе светнало от вълнение и той не спираше да задава въпроси относно великолепните ирландски коне и да попива жадно всяка дума на Шон за тучните поляни на Мийд, където се отглеждаха най-добрите екземпляри в Килдеър — център на конните надбягвания.
Прекараха следобеда в Мейнут. Шон уреди да се пренесат книгите от библиотеката на дядо му в Грейстоун и помоли Нан Фицджералд да забавлява госта. Отначало Джони се притесни. За петте изминали години Нан се бе превърнала от хубаво момиче в красива жена. Ала в душата си бе останала същата — най-милото и нежно същество, което бе срещал.
Нан много бързо му помогна да се отпусне, макар че и нейното сърце се разтуптяваше при вида на младия благороден англичанин. За да го забавлява и да го държи по-далеч от другите обитателки на Мейнут Касъл, тя го заведе да разгледат кулите на замъка.
— Поласкан съм, че не си ме забравила.
— О, Джони, не бих могла да те забравя! Толкова често си мисля за теб.
— Не си омъжена или сгодена, нали?
Нан припряно поклати глава, надявайки се, че новините няма да го окуражат прекалено много, ала Джони се изчерви от собствената си дързост и се умълча. Нан реши, че не може да чака още пет години, за да даде шанс на тяхната връзка и като много други млади жени преди нея събра цялата си смелост:
— Джони, вярваш ли в любовта от пръв поглед?
— Да — сериозно отвърна той. — Точно това се случи между сестра ми и Шон.
— Вярно ли е, че той я е отвлякъл и я е съблазнил? — развълнувано попита Нан, мигом забравила за тях двамата.
— Истина е. Това не беше хубаво от негова страна, но сестра ми е толкова влюбена, че направо сияе от щастие.
— Колко романтично… Сега, след като отново се срещнахме, аз осъзнах, че също съм влюбена — избъбри Нан и се олюля, а Джони сграбчи ръцете й и неуверено ги докосна с устни. После се целунаха, притискайки се един в друг, забравили за всичко на света.
Когато Шон се изкашля зад тях, те виновно отскочиха. Преструвайки се, че не е забелязал нищо, той помоли Нан Фицджералд да им прави компания през остатъка от следобеда. Показаха на Джони Монтагю просторните конюшни, пасищата и многобройните ферми за отглеждане на коне. Шон забеляза замечтаното лице на госта си.
Когато Джони въздъхна тежко и промърмори: „Как бих искал да съм се родил тук“, Шон разбра, че е постигнал целта си. Да му показва великолепни коне в присъствието на очарователната Нан Фицджералд бе най-финото мъчение за младия англичанин.
На път за Грейстоун, докато Джони говореше с тъга за това, което оставяше зад себе си, Шон засили изтезанието, като му напомни за това, което го очаква.
— Ще те отведа в Лондон на борда на „Полумесец“. Знам, нямаш търпение да се завърнеш у дома. Да тръгнем утре, устройва ли те?
— Жесток негодник! — сухо процеди Джони.
— Безмилостен — съгласи се Шон и в очите му блеснаха сребристи пламъчета.
Джони реши, че изстрелът на Шеймъс О’Тул е бил в негова полза. Сега английският екипаж смяташе, че е избягнал смъртта на косъм. Ирландските моряци свалиха всички оръжия и амуниции от борда на „Суолоу“, оставяйки впечатлението у англичаните, че са пленници. Джони реши, че е по-добре да не разсейва убеждението им, че могат всеки миг да бъдат убити по прищявка на Шон О’Тул. Отчасти защото това донякъде бе истина, отчасти защото щеше да му е от полза, когато Уилям Монтагю започнеше да ги разпитва.
— Следващата седмица, когато „Монтагю Лайн“ остане без по-голямата част от своите кораби, ще трябва да посъветваш баща си да купи още. Разбира се, аз ще осигуря парите. Виждаш ли някакви проблеми относно този план?
