лампата.
— Какво има? Какво не е народ?
Краката й омекнаха и тя се отпусна върху леглото.
Шон бързо скри под завивката лявата си ръка и протегна дясната към нея. Жестът му преля чашата, сълзите й рукнаха на воля и тя горко се разрида.
Пръстите на Шон се заровиха в косите й и той притегли главата й към гърдите си.
— Шшт, успокой се… — Устните му нежно докоснаха веждите й. — Каквото и да се е случило, аз ще го оправя. — Задържа я за малко в прегръдките си, после допря устни до ухото й. — Довери ми се, любов моя.
Емералд вдигна глава и тежко преглътна:
— Джони ми разказа какво са ти сторили…
Глава 19
Очите на Шон застрашително блеснаха.
— Дяволите да го вземат!
— Шон, аз те обичам толкова много, не мога да го понеса…
Той изскърца със зъби от раздразнение.
— А ако сега се разплачеш, аз няма да мога да го понеса!
Повдигна брадичката й и впи очи в нейните. Беше толкова млада. В бялата си копринена нощница изглеждаше невинна, чиста и неопетнена. Но това нямаше да е задълго, не и ако успееше да си отмъсти.
— Не плачи заради мен, Емералд. Аз не го заслужавам.
Тя се усмихна боязливо.
— Позволи ми да обичам и твоята тъмна страна. — Искаше да го пречисти от жестокостта и грубостта.
— То не е просто тъмна страна, Емералд… Върви си, преди да е станало твърде късно за теб.
В отговор тя мушна ръка под завивките и улови ръката му.
— Не! — Шон подскочи като опарен.
— Шон, аз те обичам. Обичам те целия. Ръката ти е част от теб, моля те не я крий!
— Ето я, по дяволите! Погледни това грозно нещо! — Отметна завивките и извади на показ отсечения си палец. Тъмните му очи се взираха напрегнато в лицето й. Реши, че е невероятна в усилието си да прикрие отвращението си.
Очите му се разшириха, когато Емералд протегна ръка и пое неговата. Приближи я до бузата си, притисна я гальовно, после я покри с целувки. Сълзите й окъпаха белязания му навеки пръст.
Шон простена, сякаш принуден да вземе решение противно на разума си.
— Ела, ела при мен!
Отметна завивките и Емералд се плъзна в леглото до него. Привлече я в прегръдките си и притисна треперещото меко тяло към твърдите си мускулести гърди. Залюля я в силните си ръце, погали главата и гърба й, докато тя доверчиво се отпусна.
„Защо не избяга от мен, Емералд? Защо ме улесняваш толкова много?“
Дълго я люля нежно в прегръдките си. Най-после риданията й стихнаха и тя притисна буза до сърцето му. Никога не се бе чувствала толкова сигурна и защитена. Да лежи до него в леглото, бе все едно да се отпусне в голям и топъл пашкул. Това бе всичко, за което копнееше.
Повдигна лице, за да го погледне. Мургавата му красота бе неустоима. Прокара пръст по тъмните му вежди и високите скули, после по наболата брада върху квадратната челюст. Изпита такова удоволствие, че внезапно й се прииска да опознае всяка част от него.
Тялото му бе все още непознато за нея и тя желаеше да изучи всеки твърд и изваян като на гръцка статуя мускул. Копнееше да го гледа, да вдъхва уханието му, да го вкусва. Осъзнаваше, че сигурно ще й бъдат потребни години, за да разбере какво се крие в мислите и сърцето му, ала сега бе готов да сподели поне тялото си с нея. А за Емералд това бе достатъчно.
Ако го обичаше всеотдайно, може би щеше да излекува дълбоките му душевни рани и той щеше да повярва в нея, а някой ден да й довери най-съкровеното си. Очите му представляваха две тъмни бездни, но ръцете му бавно се повдигнаха, за да обхванат лицето й, после устните му докоснаха леко слепоочието и брадичката й.
Тя последва примера му — помилва мургавото лице, а устните й вкусиха от тъмната красота. Шон обсипа с целувки шията и раменете й, хапейки копринената й плът и шепнейки любовни слова. Емералд отвърна на ласките му — обходи с устни силния врат, потри буза в изпъкналата ключица, погали мускулестите рамене.
Ръцете на Шон се спуснаха надолу по тялото й. Усещането бе толкова вълнуващо, че Емералд изпита желание да закрещи. Ала милувките му още не бяха интимни. Целуна дланта й, после устните му проследиха тънките сини венички по китката й. Плъзна върха на езика си по вътрешната страна на ръката й. Вълшебни тръпки пробягаха по тялото й.
Изучавайки я бавно и чувствено, Шон възбуждаше и изостряше сетивата й. Емералд искаше да прави същото с него. Вдигна ръцете му над главата. После започна любовната си игра — прокарваше устни по чувствените места, гушеше се до мускулестите гърди, шепнеше любовни признания, вдъхваше опияняващия мъжки аромат. Обсипа с целувки вдигнатите му ръце, после плъзна тялото си нагоре по неговото, за да може да целуне пръстите.
Гърдите й се търкаха в лицето му и изпълваха ноздрите му с женското й ухание. Той затвори очи и пое дълбоко дъх, вкусвайки нейната събудила се страст. Емералд изведнъж обхвана с устни ранения му палец и бавно го засмука. Искаше да му докаже, че белезите по тялото му не я плашат, а още повече я възбуждат и я карат да го желае.
Шон внезапно бе завладян от неистова и дива страст. Почувства се като хищна птица, която преследва плячката си, за да я разкъса. Успя обаче да потисне грубата похот. По-късно може би щеше да се отдаде на животинската страст. Този първи път Емералд трябваше да се наслади на всеки миг.
За да задоволи поне малко примитивната си сексуална жажда, Шон постави ръце на кръста й и я повдигна, докато устните му докоснаха леко къдравите копринени косъмчета между бедрата й. После устата му я завладя. Емералд извика. Когато проникна навътре с горещия си език, все едно я прониза светкавица!
И в най-разюзданите си сънища не си бе представяла, че един мъж може да прави подобно нещо. Ала невероятното усещане й хареса толкова много, че тя разтвори широко крака, разкривайки женствеността си, както цветето разтваря листенца под топлите слънчеви лъчи. Извиваше се и стенеше от удоволствие. Шон измъкна езика си и заблиза малката гореща розова пъпка, оросена от влагата на страстта. Когато вкуси нейния крем, устните му станаха ненаситни, а виковете й отекнаха до най-високата кула.
Завивките отдавна се бяха свлекли от дивата им чувствена игра и двамата алчно се вкусваха с погледи.
— Само ако можех да направя същото и за теб — простена Емералд.
— Какво? — дрезгаво попита Шон.
— Да те любя с устата си.
— Малко невинно момиче…
— Моля?
Тя се протегна и докосна огромната му мъжественост. Шон едва не изкрещя и цялото му тяло потрепери.
— О! Толкова е дебел и твърд. Нямах представа, че е толкова чувствителен. Мислиш ли, че моите устни и език ще му доставят удоволствие?
— Може би… малко…
Отначало го докосна съвсем леко, несигурна каква ще бъде реакцията му. Тя обаче бе светкавична и Емералд тутакси стана по-дръзка. Любопитна да опознае формата, цвета и вкуса му, тя забрави страха си от големината му. Дори се изпълни с радостна възбуда, когато видя как се удължава и удебелява под нежните
