— Много любезно от ваша страна.
— Тъй като по-голямата част от гардероба ви е готова, двете с Моли утре се връщаме в Дъблин. Когато привършим с останалите неща, които графът ни поръча, ще ви ги изпратим незабавно.
Емералд нямаше представа за какво става дума. Шон обичаше да й прави изненади.
— Искам да ви благодаря, госпожо Макбрайд. Свършихте чудесна работа. Никога досега не съм имала толкова красиви дрехи!
— За мен е рядко удоволствие да обличам такава дама като вас. Надявам се, че отново ще се възползвате от услугите ми. Довиждане, лейди.
По-късно влезе Кейт Кенеди, която запали лампата и започна да сваля чаршафите на леглото. От време на време хвърляше по някои поглед към явно разгневената Емералд.
— Те все още ли са на масата, Кейт?
— Не, отидоха в пристройката до входа, за да обсъдят плановете си. Сигурно няма скоро да си легнат.
Емералд изобщо не можеше да си обясни защо брат й ще прекара вечерта с мъжа, който бе стрелял по него.
— Кейт, Шеймъс О’Тул… дали не е малко нестабилен?
— Да, краката не го държат.
— Не, имах предвид тук. — Емералд почука по слепоочието си.
— Искате да кажете дали е луд? Господи, не! Мозъкът му си е съвсем добре. — Кейт реши, че е намерила отговора. Ето защо в трапезарията се бе разлетяла перушина. — Между другото, не се учудвайте, ако тази нощ е малко шумно. В пристанището има три кораба, а знаете какви стават моряците, като си пийнат малко повечко бира.
— Благодаря, Кейт. Ще се изкъпя и ще си легна.
Емералд огледа купчината нощници. Бяха прелестни. Избра си бялата коприна, украсена с фина бродерия, взе халата от мека вълна и ги отнесе в банята.
Върна се след час. Всички огледала в спалнята й показваха колко е красива тази вечер. Приличаше на младоженка. „Стегни се и спри да мечтаеш“ Загърна се в пухкавия халат и се измъкна в коридора. Щеше да почака Джони в стаята му. Сви се в големия люлеещ се стол. Беше готова да чака и цяла нощ. Беше решена да научи всичко, което брат й знаеше.
— Ем, какво, за Бога, правиш в тъмното?
Джони Монтагю остави свещника върху полицата на камината и запали лампата.
Емералд бе задрямала, но бързо се разсъни.
— Стоя в тъмното, защото там мъжете държат жените! Трябва да ми кажеш какво става!
— За кое? — колебливо попита Джон.
— Подозирам, че Шон те използва като пионка и те заставя да заговорничиш срещу баща ни.
Джони улови ръцете й.
— О, Ем, той си мисли, че ме насилва, но никога не е имало по-доволна пионка от мен. Шон смята, че това е неговото отмъщение, но то всъщност е моето!
— Какво смятате да правите?
— Да ги унищожим! Не ме питай за подробности, по-добре да не ги знаеш.
— Наясно съм защо ние двамата с теб мразим баща ни, но не разбирам какво се е случило, та О’Тул ненавиждат всички Монтагю.
— Нима Шон не ти е казал?
— Шон си държи устата затворена. Когато я отваря, то е, за да каже нещо остроумно или да ми шепне комплименти.
Джони я пусна и огледа богато обзаведената стая. После пое дълбоко дъх и се стовари в отсрещното кресло.
— Когато баща ни научил, че Джоузеф О’Тул е наследник на Килдеър, решил да те сгоди за него. След което съобщил на властите, че Едуард Фицджералд въоръжава бунтовници. Знаел е всички подробности, защото именно той доставяше оръжията. Решил обаче да се отърве от стария граф, за да можеш ти да станеш графиня веднага след като се омъжиш.
Когато англичаните арестували дядо им, Джоузеф и Шон били изпратени в Лондон. Но баща ни вече знаел, че майка ни и Джоузеф О’Тул са любовници. Направо полудял. И замислил жестоко отмъщение.
Същата нощ, в която братята О’Тул пристигнаха в столицата, той ни заведе в един луксозен бордей — „Диван клъб“. По-късно на кораба избухна ужасна разправия. Всичко бе предварително замислено. Джак Реймънд помагаше. Джоузеф беше намушкан, а татко заповяда да обесят двамата братя за палците на ръцете. На сутринта Джоузеф бе мъртъв, а Шон трескаво бълнуваше. Палците на ръцете му бяха почернели. Наложи се да отрежат единия.
— Отрязали са го? — ужасено прошепна тя.
— Защо смяташ, че винаги носи ръкавици? Както и да е, това не е най-страшната част от историята. Почти веднага след като Шон дошъл в съзнание, татко го арестувал за убийството на собствения му брат. В адмиралтейството набързо са скалъпили процес, татко е предявил обвинението, Джак Реймънд е бил главен свидетел. А аз бях напълно парализиран от страх и не казах нито дума в защита на Шон.
Той бе осъден на десет години на борда на един затворнически кораб. Повечето мъже не оцеляват там и няколко месеца. Но Шон О’Тул оцелял. Цели пет години живял с омраза и жажда за отмъщение и накрая успял да избяга.
Лицето на Емералд пребледня като платно. Затвори очи, а сълзите безмълвно се застичаха по страните й. На гърлото й заседна голяма буца и едва не я задави.
— Добре ли си, Ем?
Не можа да му отговори.
— Изненадан съм, че Шон ме търпи. Та нали съм Монтагю. А как те докосва? Трябва много да те обича, Емералд, за да забрави, че и ти си Монтагю.
Ръката на Емералд се стрелна към гърлото й в напразен опит да облекчи непоносимата болка, която заплашваше да я задуши.
— Защо ти никога… — Гласът й пресекна.
— Защо никога не съм ти разказвал това? Защото знаех, че го обичаш. Не съм нито сляп, нито глух. Ти веднъж го нарече своя Ирландски принц. Мама ни напусна, животът ни се превърна в истински ад, не можех да добавя и това към нещастието ти.
Искаше й се да го попита защо тогава я бе оставил да се омъжи за Джак Реймънд, но не бе честно да го обвинява. Нали сама бе взела решението. Мили Боже, как ненавиждаше съпруга си! Сега разбираше, че той се бе оженил за нея само и само да стане Монтагю. Проклятие! Никога вече не искаше да има нещо общо с него. Тя беше Фицджералд! Сега и завинаги!
Джони наля чаша ирландско уиски и й я подаде. Емералд поклати глава. Знаеше, че не може да говори, камо ли да преглъща. Погали нежно лицето на брат си, загърна се по-плътно в халата и се върна в стаята си.
Приближи тихо до междинната врата. Погледна надолу и видя, че през прага се процежда светлина. Толкова се нуждаеше от него! Искаше да му даде душата и сърцето си, да го защити с любовта си, така че никой повече да не може да го нарани.
Видя отражението си в огледалото и разбра, че трябва да се овладее. Отиде до умивалника, наля в шепите си вода от каната и наплиска очите си. Приседна на леглото и се опита да успокои дишането си. След няколко минути успя да си поеме въздух, но знаеше, че не би могла да си легне.
Копнежът по Шон изцяло я бе завладял. Той бе нейната любов и нейният живот. Трябваше да му го каже! Да разбере какво означава за нея! Взе лампата и завъртя дръжката на междинната врата. Тя тихо се отвори и младата жена пристъпи безшумно в спалнята.
Шон видя приближаващата се светлина и се подпря на лакът.
— Емералд?
С цялото си сърце искаше да промълви името му, но отново й бе невъзможно да заговори. Докато пристъпваше към леглото, Шон видя, че ръцете й треперят, а очите й плуват в сълзи. Стана и взе
