да бъде силна и я бе превърнал в жена, която може да се опълчи на всеки, и въпреки че бе разорил баща й, и беше дал скъпоценности, които струваха цяло състояние и щяха да я направят финансово независима. Така нямаше да й се налага да живее с Уилям и Джак.
Когато Емералд се събуди, Шон вече се бе изкъпал и облякъл. Този път обаче не дойде да приседне на леглото до нея, а отиде до прозореца, който гледаше към морето. В писмото си Джони му съобщаваше къде Уилям Монтагю и Джак Реймънд ще прекарат последната нощ от злочестата си година и той трябваше максимално да се възползва от тази информация.
— Имам работа в Англия.
— Нали няма да тръгнеш още днес?
— Не, имаме на разположение два дни, за да се приготвим за пътуването.
Лицето й светна.
— Добре! Ако си мислиш да ме оставиш сама в моето деликатно положение ще се боря със зъби и нокти.
Шон повдигна вежди.
— Деликатно положение? Та ти си дива котка!
Емералд отвори уста, за да му изтъкне, че по тялото му има следи, които го доказват, но замълча. Не й даваше сърце да се шегува с белезите му, те бяха толкова много — и видими, и невидими. Остана обаче изненадана, че той смята да я вземе със себе си в Англия. Очакваше, че ще тропне с крак и ще й заповяда да остане в безопасност в Грейстоун.
Тогава се сети, че в Лондон има много повече лекари и акушерки. Усмихна се, сякаш разбрала мотивите му. Тя самата бе пренебрегвала съветите на Кейт и Тара да се прегледа. Надяваше се да не се разболее от морска болест по време на пътуването. Махна величествено като кралица.
— Поръчай ми спокойно море.
— Не забравяй да помолиш Тара за няколко флакона с розово масло и онази вълшебна отвара. — Мислено си отбеляза да помоли Тара да му даде и от онова успокоително, което бе използвала за баща му. Щеше да му потрябва за изпълнението на плана му. Смяташе поне малко да смекчи жестокостта си и да не забърква Емералд в някоя ужасна сцена.
— Смяташ ли, че ще останем в Лондон достатъчно дълго, за да се видя с Джони?
— Сигурен съм — спокойно отвърна Шон и я остави да опакова багажа си. — Ще изпратя Кейт да ти помогне.
Два дни по-късно, докато помагаше на Емералд да се качи на борда на „Сулфур“, Шон се изненада колко е наедряла.
— Емералд, добре ли се чувстваш?
— Прекрасно, милорд, благодаря ви. Като се изключи само фактът, че Кейт не ми говори.
— На закуска тя се държа ужасно и с мен. Чудя се каква ли муха е влязла в главата й?
— Възмутена е, че заминавам за Англия в моето скандално положение. Според нея трябва да се крия в стаята си, за да не ме види никой. Смята, че поведението ми е безсрамно и, разбира се, е права! — Емералд се засмя. — Но Бог да я благослови! Има добро сърце. Предложи ми дори да дойде с мен, а ти знаеш, че за Кейт стъпването на английска земя е все едно да прекрачи дверите на ада.
— Не си взела много багаж — отбеляза Шон, като отвори вратата на каютата и видя малкия сандък. Предполагаше, че ще понесе всички нови дрехи, които й бе купил.
— Е, не ми се вярва да присъствам на някой кралски прием, нито пък на бала в Карлтън Хаус — безгрижно отвърна младата жена. Всъщност не искаше Шон да разбере колко бързо се задъхва напоследък и колко тромави бяха станали движенията й. — Качи се на палубата. Аз сама ще се настаня. Знаеш, че мога да се грижа за себе си!
Глава 30
Уилям Монтагю се чувстваше напълно объркан. Неговата търговска флота, която напоследък бе единственият му източник на доходи, вече почти не съществуваше. От Коледа той дори не ходеше в кантората си на пристанището. Вместо това вилнееше вкъщи и пиеше до забрава. За да посрещне ежедневните си разходи, бе принуден да продава мебели и ценности и цял Лондон знаеше, че е стигнал до просешка тояга.
Джак бе единственият, който все още го търпеше. Джони го навестяваше рядко, а повечето от слугите бяха напуснали.
— Немислимо! Като си помисля, че адмиралтейството конфискува нашите кораби! Проклетото адмиралтейство! Ние двамата с баща ти управлявахме британската флота! Ние бяхме адмиралтейството!
Джак му наля още едно питие. Сипа и на себе си. Беше последната бутилка коняк, а Реймънд знаеше, че повече няма и да има, защото трябваше да се плаща в брой за всяко буре.
Уилям вдигна подпухналите си зачервени очи и прикова поглед в зет си.
— Знаеш ли какво унижение е за мен да се моля смирено на брат си за помощ?
„Не колкото за мен. Аз съм копеле, за Бога — мислено отвърна Джак. — Когато се ожених за проклетата ти дъщеря и най-после станах Монтагю, си помислих, че вече никога няма да търпя унижения.“
— Просто не мога да разбера що за лош късмет имаме, та бедите следват непрекъснато. Всички тези съвпадения изглеждат странни. Не смятам, че има някаква връзка между изчезването на корабите за превозване на роби и тези, които загубихме в бурята, но у мен все пак се зараждат подозрения. Някой от враговете на баща ти, може би онзи кучи син Нюкасъл, ни е подлял вода!
При тези думи стисна толкова силно чашата, че тя се пръсна. Едно парче се заби в палеца му и от раната потече кръв. Уилям се втренчи ужасено в нея. Гледката събуди неприятен спомен. „О’Тул.“ Не произнесе името на глас. Щеше да бъде все едно да предизвика дявола.
— Аз не бих се доверявал дори на приятелите на баща си. Те са безпътни негодници. Кой ще присъства на търга? — Джак не изпитваше удоволствие от мисълта да се върне в огромната къща на Пал Мал, където бе отраснал заедно с многобройните незаконни деца на граф Сандуич.
— Доколкото разбрах доста пъстра смесица — поети, политици, благородници. Джордж Селуин, Бют и Марч. Разбира се, Уелският принц и приятелите му също няма да устоят на изкушението. Но се надявам, че брат ми не ме смята за глупак. Няма да продам колекцията си на Прайни. Разчитам на Франсис Дашуд. Той би платил всяка цена за албума ми с еротични скици.
— Подочух някои дивни истории за Медменхам — отбеляза Джак, възбуден само от мисълта за разюзданите оргии, които се вихреха в онези пещери.
— Мястото е необикновено, можеш да бъдеш сигурен. Градините са пълни с фалически символи, а пътеките приличат на разтворени женски крака, които се събират в буйни храсти.
— Носят се слухове, че се извършват сатанински ритуали — подхвърли Джак.
— Е, да се обличаш като монах и да оправяш монахини върху олтара не е нещо ново. Кой измежду нас не се е забавлявал с подобни фантазии? Но Дашуд отива и по-далеч. Той е истински богохулник. Затова съм сигурен, че ще плати цяло състояние за моите изображения на Дванадесетте апостоли. Толкова са перверзни — изкиска се Уилям.
— Лично аз предпочитам порнографските картини на Роуландсон. Садизмът и содомията не ме привличат, освен ако не са изобразени жени.
— Напълно си прав. Има нещо страшно възбуждащо да гледаш жени, които се съвокупляват. — Устата на Уилям се напълни със слюнка. Знаеше, че е изпил твърде много коняк, за да посети „Диван клъб“, а и при всички случаи това би означавало да пълни джобовете на брат си. От гърдите му се изтръгна тежка въздишка. Пак щеше да се задоволи с някоя от помощничките в кухнята.
Шон О’Тул бе планирал пътуването много внимателно, за да пристигнат в Лондон тъкмо в навечерието на Нова година. Морето благоприятстваше плановете му до последната нощ, когато над Ламанша се разрази силна буря.
