видя Емералд да лежи с бледо лице и огромен издут корем, едва не се разплака и хвана нежно ръката й.
— Ем, за Бога! Ем, какво са ти сторили?
— Джони, ще имам близнаци!
Очите му се разшириха.
— О’Тул те е изоставил! Отмъстителният кучи син не се задоволи да използва мен, за да ги съсипе, но е използвал и теб! Ще го убия! Господ да ми е на помощ, ще го убия!
— Не, Джони, достатъчно отмъщения! Моля те!
— Нямах представа, че си тук. Тъкмо се канех да замина за Ирландия. — Прокара объркано ръка през косата си. — Не можеш да останеш в тази къща. Но е опасно и да те взема със себе си.
Емералд потръпна от болка, когато отметна завивката, за да му покаже бинтования крак.
— Колкото и да не искам, трябва да остана още малко. Поне докато бебетата се родят. Доктор Слоун идва два пъти. Той ще ме изражда. Госпожа Томас обеща да го доведе, когато родилните болки започнат.
— Госпожа Томас намекна, че Джак Реймънд ти е счупил крака.
— Опита се да ме блъсне по стълбите, за да направя спонтанен аборт. Татко ме спаси от него и изпрати за лекар.
Внезапно цялата омраза и страх, които бяха напуснали Джон Монтагю, се завърнаха отново. Тревожеше се за обичната си сестра, която бе толкова безпомощна и уязвима.
— Джон, когато бебетата се родят и стане възможно да пътувам, искам да ме заведеш при мама в Уиклоу. Тя ми каза да й се обадя, ако имам нужда от помощ.
В гърдите му се надигна ярост. Да, ще замине за Ирландия, но не за Уиклоу, а за „Замъка на лъжите“. Не знаеше как, но щеше да накара онзи ирландски кучи син да прояви благородство към Емералд. О’Тул бе оставил семейство Монтагю без пукнат грош, докато самият той се наслаждаваше на богатството и титлата си. Джон се закле да го накара да си плати за сторените злини.
Разкъсваше се от мъка по сестра си, ала и да останеше, не можеше да й помогне. Щеше да бъде безполезен при предстоящото раждане. Чувстваше, че няма време за губене. Трябваше да се действа бързо и решително.
Целуна я.
— Обичам те! Опитай се да починеш и да събереш сили. — Отиде да потърси Белтън.
— Тук ли е Джак Реймънд? — твърдо попита той, едва сдържайки яростта си. Имаше нужда да излее гнева си.
— Не, сър. През последната седмица почти не се задържа в къщата.
Джон стисна зъби, за да потисне раздразнението си.
— А баща ми?
— Очаквам го, сър. Обикновено се прибира за вечеря.
Джон слезе в кухнята и даде двадесет лири на госпожа Томас.
— Това са всичките ми пари. Ако Емералд се нуждае от нещо, осигурете й го. Ако по някаква причина не можете да доведете доктор Слоун, повикайте друг лекар или акушерка. Постарайте се баща ми да не разбере за тези пари, защото ще ви ги вземе.
Когато Джон отвори входната врата, не можа да повярва на късмета си. Джак Реймънд тъкмо се качваше по стълбите. За пръв път в живота си Джони узна какво означава кръвожадност. Чувството бе силно и заслепяваше разума. Когато Реймънд стигна до горното стъпало, той вдигна юмрук и го заби с всичка сила в лицето му. Джак се претърколи назад и се озова на тротоара като смачкана купчина.
Без ни най-малко угризения на съвестта, Джон Монтагю вдигна обутия си в ботуш крак и го стовари с всичка сила върху него. Изпука кост. После го сграбчи за окървавената вратовръзка.
— Следващия път няма да ти счупя крака, а ще ти изтръгна топките! Да не си посмял отново да докоснеш Емералд!
Мъжът, който бе събудил звяра у Джони Монтагю, прекара деня сам. След завръщането му от Англия никой в Грейстоун не смееше да се приближи до него. Целият персонал, от последния коняр до Пади Бърк, искаше да узнае защо Емералд не се е върнала с него, ала мрачното и застрашително лице на графа възпираше въпросите.
Шон О’Тул се обви в мълчание. Не отвръщаше на този който се осмелеше да го заговори, и накрая всички се отдръпнаха, решили да уважат нуждата му от усамотение.
Възседнал Луцифер, Шон препускаше по хълмовете с невиждащи очи. Студеният дъжд премина в суграшица, която режеше остро лицето му, ала той сякаш не я усещаше. Беше изцяло потънал в мрачните си мисли. За него не съществуваше нищо и никой. Остави Емералд в Англия, ала тя продължаваше да е с него. Бе го обсебила напълно. Навестяваше неспокойните му сънища.
Оказа се в собствения си капан.
„Вярвай ми!“ Повтаряше й го непрекъснато. И тя не само му бе повярвала, но и му бе подарила любовта си. В гърдите му се надигна презрение към самия себе си. Усети горчивина. Самоуважението му бе осакатено от собствената му обезобразена ръка. А душата…
От гърдите му се изтръгна гневно проклятие, последвано от безрадостен смях. В какъв глупак се бе превърнал! И малкото себеуважение, което му бе останало, щеше да изчезне, ако продължаваше да се вайка и съжалява за стореното. Знаеше какво трябва да направи — да постигне мир със самия себе си. „Лесно е да се каже. Аз се отплатих на любовта й с предателство.“ Горчивите мисли отново го налетяха. Не бе способен на любов, значи Емералд щеше да бъде много по-добре без него.
Накрая, измокрен и измръзнал до кости, препусна обратно към Грейстоун. Неприветливото и студено време бе в унисон с мрачното му настроение. Загрижеността за коня бе единствената причина да побърза да се върне.
Докато разтриваше Луцифер, конярите стояха настрани. После граф Килдеър влезе в дома си през задната врата и мина през просторната кухня. Слугите се разпръсваха пред него, бързайки да го оставят сам. Затова се изненада, когато влезе в трапезарията и завари Шеймъс да седи пред камината и да се грее.
— Планината дошла при Мохамед.
Лицето на Шон запази непроницаемия са израз.
— Защо ме избягваш?
— Напоследък не ставам за компания.
— Къде е тя? — властно попита Шеймъс.
Шон погледна баща си в очите.
— Отново при семейството си с ирландско копеле в корема.
— Защо? Защо? — прогърмя гласът на баща му. Шеймъс се питаше дали някога е познавал истински мъжа, който сега стоеше пред него.
Шон се втренчи изумено в баща си. Нима причината не бе очевидна? Отговорът бе толкова прост, че и едно дете би могло да се досети.
— Те използваха твоята жена, за да те накарат да страдаш. Аз им се отплатих със същата монета.
— Да не би да искаш да кажеш, че си извършил това гнусно престъпление заради мен?
— Не заради теб, а заради нея! Катлин Фицджералд О’Тул бе сърцето и душата на всички нас. Тя бе нашият живот! Аз дадох тържествена клетва на гроба й, че ще отмъстя за нея чрез жената, която е центърът на техния живот!
Шеймъс сграбчи железния ръжен, сякаш се готвеше да удари сина си.
— Да сториш такова сатанинско нещо в нейна памет! Твоята майка бе най-благородното и нежно същество на тази земя! Сега навярно плаче в небесата заради това, което си извършил! Аз искам внука си — нейния внук — дори и ти да не го искаш. — Шеймъс захвърли ръжена. — Пади! Изведи ме оттук!
Шон стоеше гол пред огъня в спалнята си, облегнал чело на масивната дъбова полица. Пламъците
