танцуваха весело в камината, сякаш се подиграваха на мрачното му настроение. Изпи цяла гарафа уиски, ала за негово огромно отвращение оставаше трезвен.
— Кейт! — изкрещя той, после осъзна, че икономката няма да се озове. Не бе виждал очите й от нощта, в която се върна от Англия сам и завари люлка в господарската спалня. Думите, които си размениха тогава бяха толкова остри, че и двамата още кървяха от нанесените рани. Шон беше заповядал на Кейт да махне всички вещи на Емералд. Със стиснати устни и мрачно изражение на лицето икономката ги изнесе под безмилостния поглед на тъмносивите му очи.
Сега мъката и копнежът го разяждаха отвътре. Жадуваше да докосне нещо, което й бе принадлежало. Не беше мимолетен каприз, а като нужда за въздух. Затърси трескаво ключа за междинната врата. В бързината си претърси чекмеджето три пъти, преди накрая да го напипа. Прекоси стаята и го пъхна в ключалката. Заяде. Шон нетърпеливо изруга.
Отвори високия скрин и нежното ухание изпълни ноздрите му. Дори на слабата светлина разбра, че вътре бяха изящните нощници на Емералд. Почти благоговейно протегна ръка, за да докосне хладната коприна. Тогава ръката му напипа нещо твърдо и студено.
Стомахът му мигом се сви на топка. Мозъкът му отказваше да го повярва. Издърпа грубо чекмеджето и го отнесе в спалнята си. Между коприната и дантелите проблеснаха диамантите и изумрудите, с които се бе опитал да изкупи вината си. Ледена ръка стисна сърцето му. Значи я бе изоставил без никакви средства! Сама с нероденото си дете!
Глава 32
Джони Монтагю слезе от пощенския кораб в Дъблин в късния следобед и отиде направо в Брейжън Хед, където нае кон за себе си и още един за багажа. Студеният и просмукващ се до костите дъжд не охлади гнева му. Когато пристигна в Грейстоун, кръвта му кипеше и бе готов за битката на живота си.
Макар че вече бе късно, с облекчение видя, че свети. Слезе от коня си и взе поводите. Не можеше да сбърка високата тъмна фигура на О’Тул, който в същия момент влезе в конюшнята през задната врата.
Без дори да изтрие дъждовните капки, които замрежваха очите му, Джон се нахвърли върху него. По- скоро изненадата, отколкото силата на юмрука повали О’Тул на пода. Двамата се претърколиха. Джон се опита да го ударя още веднъж.
О’Тул не искаше да наранява младежа, който не му беше равностоен съперник, затова се претърколи настрани, изправи се на крака и грабна вилата за сено.
— Кучи син! А аз те уважавах!
— Аз също някога се уважавах. — Гласът на О’Тул бе нисък и подигравателен.
— Разбирам нуждата ти за отмъщение. Мога дори да разбера и това, че използва Емералд, за да ги унижиш, но няма да ти позволя да я изоставиш без изобщо да се погрижиш за нея. Всяко нещо си има цена. Аз дойдох да я получа.
— Емералд не те е изпратила — рече Шон с равен глас, в който се усети нотка на разочарование. — Тя е твърде горда.
— Чудя се кой ли я е научил? — изсъска Джони.
— Не би приела пари от мен… Щеше да ги хвърли в лицето ми.
— Тя е в окаяно състояние! Не е в положение да избира, нито пък да проявява гордост.
Пръстите на Джони стиснаха толкова силно дръжката на вилата, че кокалчетата им побеляха.
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш? Говори, Джони!
— Махни това проклето нещо?
Шон захвърли вилата в сеното.
— Ела вътре, прогизнал си до кости. — Развърза багажа от товарния кон и извика едни млад коняр да се погрижи за животните.
Докато Джони сваляше мокрите си дрехи пред камината в спалнята, Шон му показа бижутата.
— Те са на Емералд. До тази вечер аз мислех, че ги е взела със себе си.
Припомни си спора им за диамантите. Тогава я бе накарал да му обещае, че ще ги задържи. „Ти нямаш собствени пари; огърлицата ще ти даде известна финансова сигурност“, беше й казал. Последва отговорът: „Скъпи мой, ти си единствената сигурност, която ми е нужна.“
Джони го погледна в очите.
— Ако е знаела, че смяташ да я заведеш на Портман Скуеър, е щяла да вземе проклетите дрънкулки! Но ти не си й казал, нали?
Шон едва не отвърна: „Така бе по-безболезнено“. Всъщност не беше по-безболезнено, а просто по- лесно.
— Когато тази вечер открих скъпоценностите, слязох и изпратих един коняр до Мейнут, за да събере екипажа на „Сулфур“. Отплаваме утре сутринта.
Джони въздъхна облекчено. Но още не бе приключил с О’Тул.
— Обсебен от жаждата си за мъст, някога да ти е идвало наум какво могат да й причинят те?
— Тя ще се справи с проклетите Монтагю!
— Нима? Я си опомни миналото! Ти успя ли да се справиш с тях през онази нощ, когато бе оставен на милостта им? А брат ти Джоузеф?
Шоп сграбчи празната гарафа и я разби в камината.
— Емералд е негова дъщеря! Той със сигурност държи на нея!
— Държи на нея? — изсмя се Джони. — Явно тя никога не ти е разказвала за живота си с него. Емералд бе унижавана и наказвана, докато накрая се пречупи. Омъжи се за Джак Реймънд от отчаяние, търсейки начин да избяга от Портман Скуеър, но вместо това се оказа с доживотна присъда, пазена от двама безмилостни тъмничари.
Шон усети как кръвта му се смразява. Емералд никога не се бе оплаквала от живота си в Англия, ала той се досещаше, че е бил ад. Че е била лишена от свобода, така както и той навремето. Именно заради това с такава радост й я върна. Да я наблюдава как отново се съживява, превръщайки се в страстна и бликаща от енергия жена, бе едно от най-големите удоволствия в живота му.
Внезапно го проумя. Джони нямаше да е тук, ако нещо не се бе случило с нея. Не искаше да попита, защото се опасяваше да чуе отговора. Страхът го сграбчи в пипалата си, страх, какъвто не бе вярвал, че е способен да изпита.
— Какво са й направили?
— Джак се опитал да я блъсне по стълбите, за да предизвика аборт. Успяла да се задържи, но счупила крака си.
Страхът се превърна в ужас.
— Когато дошъл да я прегледа лекарят на баща ми, установил, че ще има близнаци.
Шон яростно се нахвърли върху Джони.
— И ти си я изоставил в такава беда?
— Кучи син! Тя си я изоставил!
Когато доктор Слоун отново бе повикан на Портман Скуеър, не очакваше, че ще трябва да се погрижи за още един счупен крак.
— Явно това се превръща в епидемия — сухо рече той на Уилям Монтагю, който крачеше гневно из стаята, проклинайки цялото си семейство.
Джак Реймънд ръмжеше от болка и крещеше на слугите, които търчаха уплашени да изпълняват заповедите му. Когато докторът го скастри да мълчи и да вземе пример от смелостта на Емералд, Джак насочи злобата си към него.
— Ще се наложи да го упоя — обърна се Слоун към Уилям.
— Необходимо ли е? Искам го с бистър ум. Имаме да разрешаваме сериозни проблеми!
— Те могат да почакат. Ще разполагате с много време за разговори. През следващите седмици той и без това ще остане на легло.
