— Няма и да имаш тази възможност, Джак Реймънд. Граф Килдеър е великолепен любовник. Смешно е дори да се помисли, че ще ти позволя след него да ме докоснеш. — Въпреки напредналата си бременност, или може би тъкмо заради нея, младата жена усети прилив на сили.
— Няма обаче да успее да пробута ирландското си копеле на Монтагю, защото ще го унищожа!
Застанала в горния край на стълбите, Емералд се извърна уплашено. Видя, че Джак я е последвал и инстинктивно усети сатанинското му намерение. Сякаш времето спря. Той бавно вдигна ръка и я бутна. Емералд отчаяно се опита да се хване за перилото.
Почувства как се плъзва надолу. Политна. Кракът й се хлъзна. Чу как кост изпука. Изкрещя от болка и в същия миг позна гласа на баща си:
— Какво, за Бога, става тук?
През червена пелена видя омразната фигура в подножието на стълбата. Зад Уилям стоеше достолепният Белтън, потресен от сцената, на която бе станал свидетел. Той се опита да отпрати двете прислужници, които също бяха видели и чули всичко и стояха неподвижни, сякаш краката им се бяха сраснали за пода.
— Повикайте лекар — заповяда Монтагю, който погледна дъщеря си с явно отвращение, но бащинският му дълг явно надделя.
Белтън изпрати една прислужница за лекар, а на другата нареди да приготви легло за Емералд.
— Не и в моя апартамент — изсъска Джак. — Тази жена повече не е моя съпруга.
— Настанете я в слугинските помещения — нареди Уилям.
Оправиха леглото в някогашната стая на Ирма Блуджет.
В крайна сметка госпожа Томас бе тази, която я отнесе там, съблече я и й даде една от старите й нощници. Болката в крака бе непоносима. Все едно че я пронизваха с нажежено желязо. Но Емералд се тревожеше много повече за бебето. Госпожа Томас провери дали има кръв. Не откриха и си отдъхнаха с благодарност.
Уилям Монтагю щеше да се пръсне от гняв. Ако имаше в себе си пистолет, когато О’Тул направи разтърсващото си изявление, досега ирландската свиня щеше да е мъртва и нито един съд в Англия нямаше да го осъди за убийство! Още по-лошо от унижението на дъщеря му бе мигновеното осъзнаване, че именно О’Тул бе този, който го бе разорил. Когато черните очи се приковаха в него и прозвучаха подигравателните думи: „Никога не подценявайте ирландците!“, Уилям разбра, че всичките им загуби са следствие на едно отмъщение. Е, проклетите О’Тул не са единствените, които могат да отмъщават. Много скоро щяха да изпитат силата и на неговата мъст.
За негов ужас глупавата прислужница бе довела личния му лекар. В следващия миг обаче Уилям осъзна, че доктор Слоун можеше да му помогне.
— Някакъв инцидент ли е станал? — попита той, местейки поглед от Уилям към Джак. — Май и двамата се нуждаете от успокоително.
Уилям погледна подозрително прислужницата и рече:
— Бихте ли дошли в библиотеката, докторе? Ти също, Джак.
След като внимателно затвори вратата, продължи:
— Дъщеря ми си счупи крака, но не това ни тревожи. Тя е бременна и май скоро ще роди. — Погледна към зет си. — Не е от съпруга й, затова искаме да се отървем от детето.
Веждите на доктор Слоун щръкнаха от възмущение. Монтагю се опиваше от властта си, но ако си мислеше, че и на него ще заповядва, много се лъжеше.
— Да се отървете? Предполагам, че нямате предвид извършване на престъпление. А щом искате да намерите някой, който да вземе детето, ще се уреди. Срещу известно заплащане, разбира се.
„Проклетите пари! В крайна сметка винаги всичко опираше до тях!“ Гневът на Уилям нарастваше с всяка изминала минута. Онези О’Тул добре си бяха направили сметката.
— Ще отида да видя пациентката — мрачно завърши Слоун.
Уилям го заведе до слугинските помещения, където задъханата госпожа Томас се опитваше да настани по-удобно Емералд.
Момичето се сви, когато позна семейния лекар. Спомняше си безцеремонните му обноски и грубите му ръце.
Слоун погледна с неприкрито презрение издутия й корем. После извади шина и бинтове и се зае с наместването на крака. Емералд стоически се опитваше да не издаде нито звук, но болката бе толкова непоносима, че от устните й неволно се изтръгна силен вик.
— Какво? — сопна се Слоун.
— Боли…
— Разбира се, че боли. Счупен е — безчувствено констатира лекарят. След като приключи набързо с крака, освободи готвачката и съсредоточи вниманието си върху издутия корем на пациентката си. След няколко опипвания и натискания, постави длани върху него и ги задържа за миг. Накрая смръщи рунтавите си вежди.
— Какво не е наред? — уплашено запита Емералд. Слоун допря слушалката до корема и се наведе, за да чуе сърцето на бебето. После се изправи и с глас, показващ цялото му презрение към пропадналата грешница, обяви:
— Ще имаш близнаци.
Глава 31
Монтагю крачеше напред-назад из приемната, а Джак се бе свлякъл в едно кресло.
— Има ли родилни болки? — обърна се Уилям към лекаря, сякаш искаше час по-скоро да приключи с тази унизителна история.
— Не. Бих казал, че остава още около седмица.
Монтагю изсумтя презрително.
— Трябва да бъдеш тук при раждането, за да можеш веднага да махнеш малкото ирландско копеле от къщата ми!
— Току-що я прегледах. Ще има две ирландски копелета — злобно го осведоми доктор Слоун.
Веднага щом лекарят се оттегли, Уилям изля гнева си върху Джак Реймънд.
— Безполезно нищожество! Седиш тук, заровил глупавата си глава в шепи и не правиш нищо. Нима не разбра, че О’Тул лека-полека ни унищожава?
Думите на Уилям най-после достигнаха до вцепененото съзнание на Джак и той се опули смаяно.
— Май О’Тул ще се окаже прав. Наистина не ставаш за нищо!
Реймънд скочи на крака, засегнат от несправедливата обида.
— Дърта свиня! Твоята дъщеря се е държала като курва, точно както и съпругата ти някога! Ти си този, който предаде стария граф и партньора си, замисли убийството на Джоузеф О’Тул и изпрати Шон О’Тул на затворническия кораб с осакатена ръка! Е, вече ми дойде до гуша от семейство Монтагю! — Джак изскочи от стаята, профуча през входната врата и я затръшна ядно зад гърба си.
Уилям, изпаднал в бяс, изтича в библиотеката и трескаво зарови в чекмеджето на бюрото за пистолета си. Всички да вървят по дяволите! Зет му се оказа също толкова безполезен, колкото и синът му. Щеше сам да се погрижи за О’Тул. Корабът му сигурно е пуснал котва в пристанището на Темза и рано или късно негодникът ще се качи на борда.
Емералд беше в шок. Лежеше в леглото на Ирма Блуджет и изобщо не обръщаше внимание на гневните мъжки гласове, които се носеха в другия край на къщата. Болката в крака бе пронизваща. Но все пак предпочиташе нея пред другата, която заплашваше да пръсне сърцето й.
Шон го бе извършил. Направил го бе, за да си отмъсти. Но това, което най-много я съсипваше бе съзнанието, че продължаваше да го обича. Разбираше, че когато истински обичаш, то е за цял живот. Колко безкрайно тъжно бе, че сърцето на Шон е изпълнено с толкова омраза, че в него не бе останало място за любов — нито към нея, нито към двете им деца.
Ръцете й погалиха корема. В мига, в който узна, че са две, любовта й се удвои. Не се тревожеше за себе си, най-голямата й тревога бяха те.
