кадифена главичка, която пламъците обагряха в тъмночервено. Очите му святкаха като на хищник, което още повече подчертаваше изключителната му мъжественост. Шон бе отгатнал желанията й.
— Ела!
Емералд видя как пулсът му тупти на шията, после погледът й се плъзна по гъвкавото стегнато тяло и се спря върху главичката на дългия член. Тя също пулсираше. Емералд коленичи и с любящи длани обхвана цялата му мъжественост. Устните й докоснаха кадифената повърхност, после духнаха леко. Шон затрепери.
— Застани на колене!
Той пое дълбоко дъх и се надигна, за да бъде на нивото на красивата й уста. Тя започна нежно, внимателно, с върха на езика си, после описа широки кръгове и накрая облиза цялата пулсираща главичка. Обхвана тестисите с едната си шепа, а с другата дебелия ствол, отвори уста и го пое в тъмната гореща пещера. Смучеше и ближеше, издавайки толкова възбуждащи звуци, че Шон усети как всеки миг ще експлодира или ще умре от наслада.
Опита се да се овладее, за да удължи вълшебното удоволствие, но Емералд бе толкова чувствено предизвикателна, че целият му самоконтрол се разби на милиони късчета. В устата й се изляха първите перлени капки на екстаза му. После се изви назад, разтърсван от жарките тръпки на оргазма, а горещата бяла течност потече по корема му. Емералд притисна голите си гърди до твърдото му тяло и ги отърка в мъжкия му сок.
Шон плъзна ръка надолу между краката й, за да я дари с чудното освобождение, и бе изумен, когато усети оргазма й в мига, в който я докосна.
— Моя малка красавице, ти се отдаваш толкова щедро! — Лежаха отпуснати пред огъня. Единственото им желание бе да останат така завинаги. Накрая Емералд се размърда лениво.
— Имам подарък за теб, но първо ми позволи да те изкъпя.
— Щом искаш… — промърмори младата жена и докосна лицето му.
— Искам! — Вдигна я на ръце и я отнесе в банята. Топлата вода бе прекрасна. Шон я държеше в скута си и бавно я сапунисваше с уханния сапун, удивлявайки си на гладката й атлазена кожа.
— Обожавам да те усещам до себе си. Ти имаш най-изкусителния гръб на света.
— Напоследък отпред не съм толкова изкусителна — усмихна се Емералд.
Ръцете му се плъзнаха по налетите й гърди.
— Не е истина, моя красавице. Нямам търпение да те подсуша и да те разтрия с розово масло.
— Аз също.
Шон я обви в пухкавата кърпа и отново я отнесе при камината. С безкрайно търпение и нежност я подсуши, после стопли маслото за разтривката. Когато свърши, Емералд протегна отмалялата си ръка, за да погали лицето му.
— Това е най-хубавият подарък, който съм получавала.
Шон дрезгаво се засмя.
— Това не беше подаръкът ти. — Стана, отиде до нощната масичка, извади нещо от чекмеджето, върна се и коленичи пред нея. — Ето го. — Сложи една кадифена кутия в ръцете й.
Емералд бавно повдигна капака и застина от изумление, когато видя великолепните бижута.
— Изумруди! — Скъпоценните камъни запламтяха със зелен пламък.
— Честита Коледа, любима.
Зелените й очи се наляха със сълзи.
— Не биваше да ми купуваш толкова скъп подарък.
— Напротив, Емералд. Заслужаващ го. Ти ми даде много.
— Надявам се да ти подаря син. — Наведе се да си сложи гривната и обиците и не видя тъжната сянка, която пробяга в очите му.
В следващия миг Шон мина зад нея, за да закопчае огърлицата на шията й.
— Хайде да си лягаме, че утре ни чака уморителен ден — малко рязко рече той.
В коледната утрин сложиха в огнището бъдника, а после дойде време за подаръците. Арендаторите и семействата им пристигаха един по един. Всички носеха по нещо и, както бе традицията, всички получаваха щедри дарове от О’Тул. По пладне „Сребърна звезда“ пусна котва в пристанището и екипажът й бе поканен в Грейстоун на празничен обяд. Пиршеството нямаше равно на себе си.
Капитан Лиам Фицджералд донеси на Шон най-желаният коледен подарък. Новият шеф на адмиралтейството, които вземаше щедри подкупи от капитаните Фицджералд, бе конфискувал два кораба на „Монтагю Лайн“ заради контрабанда с френски коняк, заради което на Уилям Монтагю щеше да бъде наложена солидна глоба.
Капитанът носеше и писмо от Джон Монтагю, което потвърждаваше информацията. Шон го пъхна под ризата си и отиде да потърси Шеймъс и Пади Бърк, за да сподели радостните новини. Трудно обаче откри управителя на Грейстоун. А когато най-после го намери, видя, че лицето му е потъмняло от тревога. Шон си припомни, че по време на празничния обяд Пади Бърк се веселеше заедно с всички и вдигна множество тостове.
— Какво не е наред?
— Шеймъс. Изчезнал е.
— Странно… Не може да е отишъл много далеч — успокои го Шон, имайки предвид отслабналите крака на баща си. — Може би някое от момчетата го е завело в кулата му.
Двамата претърсиха навсякъде, но от Шеймъс нямаше и следа.
— Господи, дали не е паднал надолу по стълбите, водещи към зимника?
— Ти провери мазето, а аз ще се кача горе.
Шон обиколи всички стаи на Грейстоун, но без успех. Накрая приближи до един прозорец, който гледаше към градината, и сърцето му спря. Баща му лежеше по очи на земята.
Тутакси се спусна по стълбите, профуча през елегантната приемна и се озова в градината. Иисусе, от колко ли време лежеше върху студената земя? Младият мъж забави стъпки. Шеймъс издаваше ужасяващи отчаяни звуци. Той лежеше до гроба на Катлин и хлипаше безутешно. Шон се отпусна на колене и протегна силните си ръце, за да го вдигне и успокои, но баща му бе неутешим.
— Не! Искам да остана тук. Аз я излъгах! Заклех се, че Монтагю ще си плати за това, което стори на синовете й. Именно то разби сърцето й и я вкара в гроба.
— Татко, ти си разстроен заради Коледа. Сега мама ти липсва най-силно.
— Затваряй си устата! Нима не разбираш, че ми липсва всеки ден и всеки час? Беше сърцето и душата на Грейстоун, центърът на живота ми. Те ме наказаха чрез нея. Използваха моята любима, за да ме накарат да страдам. Тя бе единственото ми уязвимо място.
Докато Шон коленичеше край гроба на майка си, в гърдите му се надигна огромна вълна на вина, която едва не го задави. Когато разбра за смъртта й, той също бе заслепен от ярост и мъка. Тогава даде тържествена клетва, че ще накара враговете си да си платят за стореното зло. Монтагю щяха да страдат по същия начин, като им отмъсти чрез жената, която бе най-скъпото в техния живот. Дъщеря на единия и съпруга на другия. Емералд бе идеалното оръжие за възмездие.
Прегърна баща си и го притисна до гърдите си.
— Заклевам ти се, че аз няма да предам Катлин Фицджералд О’Тул, татко.
Преживяното вълнение бе отнело и последните сили на Шеймъс. Синът му го вдигна и го отнесе в леглото му в кулата. Пади Бърк стопли краката му с нагорещени тухли, а Тара му даде специална отвара от уиски и стрито маково семе, за да заспи.
В коледната нощ Емералд се строполи в леглото уморена, но щастлива. Шон, Пади и Тара решиха да не й казват за случилото се с Шеймъс, за да не я тревожат излишно, и тя мигом заспа.
Шон лежеше до нея, пъхнал ръце под главата си. Разбираше, че бе дошло време да затвори една глава от живота си. Беше отлагал достатъчно. Сега трябваше да действа решително. Нямаше да позволи да изпадне в безплодни фантазии или самосъжаление.
Вътрешно вече се бе разделил с жената до себе си, убеждавайки се, че тя повече не се нуждае от него, защото не беше някогашното безропотно и срамежливо момиче. Откакто я бе довел в Ирландия, я бе научил
