борда има повече моряци, които да се заемат с платната. Срещата с Шон О’Тул го бе притеснила и с всяка вълна стомахът му заплашваше да изхвърли съдържанието си.
Шон бе безмилостен в отмъщението си. Джон никога нямаше да забрави онази нощ, когато се бе събудил с ножа между краката си. Дали след ката узнае, че Нан носи неговото дете, ще се върне да довърши работата си?
Застанал зад кормилото на „Сулфур“, Шон О’Тул мислеше за Джони Монтагю. Макар и неохотно, трябваше да признае, че бе започнал да уважава брата на Емералд. Разбираше отлично, че без неговото съдействие, щеше много да се затрудни. Едно нещо бе напълно сигурно — Джони Монтагю вече не бе онзи мекушав страхливец.
Минаваше полунощ, когато пристигна в Грейстоун. Изкачи се тихо по стълбите и безшумно се плъзна в господарската спалня. Емералд обаче се надигна и запали лампата.
— Съжалявам, любов моя, не исках да те обезпокоя.
Закачливите й зелени очи го стрелнаха изпод гъстите мигли.
— Колко сме различни, милорд! Аз със сигурност искам да ви обезпокоя. Това е едно от най- възбуждащите неща в този живот.
Шон съблече коженото си сако и свали ризата си.
— Изглежда почивката ти е помогнала да се възстановиш напълно. — Пристъпи към банята.
— Не се къпи! Искам да те помириша и вкуся.
Дрезгавият й глас го закова на място. За пръв път, откакто бе избягал от затворническия кораб, натрапчивата му идея винаги да бъде безупречно чист изчезна като дим.
Глава 29
Есента премина. Дойде зимата. Емералд бе благодарна, че в Ирландия снегове и ледове не сковават земята. Затова пък имаше много влажни и студени дни.
Обикновено вечер Емералд и Шон се качваха рано в спалнята си и се изолираха от целия свят. Понякога дори вечеряха там, след това играеха шах, четяха или се любеха.
Бременността вече й личеше, но като повечето дребни жени тя я понасяше леко и не изглеждаше тромава. Наедрялото й тяло я правеше още по-женствена и желана. Шон стана още по-нежен и грижовен. Често я носеше на ръце, редовно разтриваше гърба и краката й, караше я да се чувства като обичана съпруга.
И успешно отбягваше всякакви мисли за деня, когато ще трябва да я върне на семейството й. Това бе нещо, което щеше да предприеме в бъдеще. Ала бъдещето по неумолим начин се превръщаше в настояще.
Шон ходеше на гроба на майка си всеки ден, откакто се бе върнал в Ирландия. Винаги носеше свежи цветя, коленичеше под клоните на плачещата върба и повтаряше клетвите си за отмъщение. Изведнъж обаче започна да избягва гроба на Катлин, разкъсван от мъчителна вътрешна борба. През дългите нощи държеше с часове Емералд в прегръдките си. Искаше да я чувства до себе си, докато се унася в неспокойния си сън.
Това, което му предстоеше да извърши, бе най-трудното нещо в живота му. За хиляден път мислено пресмяташе в кой месец е тя и колко остава до раждането.
Според сметките му детето трябваше да се роди през февруари. Може би в началото. За пръв път я бе любил през април и ако бе забременяла веднага, детето можеше да се роди и през януари. Пътуването по море обаче излагаше здравето й на риск и той го отлагаше колкото може повече. Мъчителните мисли ден и нощ терзаеха душата му. Накрая реши, че двамата ще прекарат Коледа заедно. Упорито отказваше да мисли какво ще стане след празниците. Успя дори да пропъди всички опасения, мрачни мисли и предчувствия. Настроението му значително се подобри. Вече можеше с леко сърце да се включи в плановете на Емералд, прислугата и всички обитатели на Грейстоун в подготовката за Коледа.
Цялата къща бе празнично украсена със зеленика, бръшлян и имел. Тара отново бе в Грейстоун. Маги, Меги и Мегън се бяха изредили за по един месец, след което тя бе настояла, че пак е неин ред. Прекарваше часове в дестиларната, за да направи омайни свещи. Напълни безброй купи с най-различни ароматни подправки. Свари ликьори от круши, дюли и кайсии.
Всеки път, когато пристигаше кораб на О’Тул, моряците Фицджералд бяха канени да опитат от празничните ястия на Мери Малоун, които се приготвяха от сутрин до вечер. Господин Бърк изваждаше бурета с бира и уиски от мазетата. Грейстоун се огласяше от смях и музика.
Дори Шеймъс позволяваше на Шон или Пади да го свалят долу, за да се присъедини към всеобщото веселие. Той се шегуваше с Емералд, че е заприличала на коледен пудинг, а тя сладко му отвръщаше на закачките.
В Ирландия коледната нощ бе свята, затова след вечерята всички отидоха в параклиса за тържествената служба. Всички, освен Шон и Емералд. Двамата загасиха свещичките по високата елха, после Шон я вдигна на ръце, притисна я до сърцето си и я отнесе на горния етаж.
— Липсва ли ти църквата? — меко попита младата жена.
Шон се изсмя гръмогласно.
— Не. Религията е за невежите.
— Аз отидох веднъж… още когато Нан беше тук. Отец Фиц отказа да ми даде причастие.
Пусна краката й върху дебелия килим и я погледна.
— Наистина ли си изпитала нужда да отидеш в църквата?
— Исках да се помоля за бебето и за твоята безопасност, когато отплава в онази буря.
— Това е глупаво. Няма Бог, който ни гледа отгоре и ни предпазва от беди, Емералд. Нещастията ме научиха да разчитам единствено на себе си и аз се опитах да предам опита си и на теб.
— Свещеникът ти е ядосан, задето не си стъпвал в църквата, откакто си се върнал в Ирландия.
— Какво ти каза отец Фиц?
Емералд се поколеба. Не й се искаше да повтаря обвиненията. Шон обхвана раменете й.
— Кажи ми!
— Че душата ти е почерняла от грях.
Шон се засмя, но в гласа му прозвучаха груби нотки.
— Той е казал истината, а и какво друго може да се очаква от един свещеник?
Емералд не повтори смъртните грехове, в които я бе обвинил отец Фиц, нито думите му, че Шон е превърнал отмъщението в свой Бог. Страхуваше се, че Шон тутакси ще признае, че и това е истина, затова предпочете да не говори повече по темата. Повдигна се на пръсти и му поднесе устните си.
— Каза ми да използвам влиянието си върху теб.
— Ти го правиш всеки ден и всяка нощ. — Гласът му от груб стана дрезгав.
— А, да, няма що! Личи си дори по книгите, които четеш.
Шон й се усмихна и взе двете книги от нощната масичка. Едната бе „Ад“ от Данте, другата — „Принцът“ от Николо Макиавели. Шон ги сложи настрани и взе тази, която Емералд четеше. Беше „Декамерон“.
— Ммм, Бокачо. Защо не използваш влиянието си, като ми почетеш?
Хвърли няколко възглавнички на пода пред камината и свали халата си. Емералд развърза колана на мекия вълнен пеньоар и също остана гола. Шон се излегна, подпря брадичка на силния си юмрук и впи поглед в нея.
Емералд започна да чете, но очите й постоянно се стрелкаха от страницата към великолепното мъжко тяло до нея. Светлината на пламъците проблясваше върху стегнатия му корем, дългите слаби хълбоци, мускулестите гърди и широките рамене.
Отново се съсредоточи върху книгата и прочете още няколко абзаца. Бокачо бе едновременно изискан и прям относно тайнствата на любовта. С крайчеца на окото си видя как членът на Шон се уголемява и щръква. Тогава захвърли книгата и с нарастващо възхищение го загледа как става все по-дълъг и по- дебел.
В гърдите й се надигна изгарящо желание да го докосне и вкуси. Ръцете й жадуваха да усетят тежестта на горещите тестиси, пръстите й копнееха да се плъзнат по гордия ствол, устните й — да целуват гладката
