те видя отново, но ще ти пиша, а ако се нуждаеш от мен, изпрати ми съобщение в Сохо. Не се подписвай. На този свят съществува само една жена, която би могла да ми пише.
Тя му поднесе устните си за целувка.
— Люби ме, Джони. Може би ще минат месеци, преди отново да се видим.
Преди Джон да потегли от Грейстоун, остави кратка бележка за Шон.
— Само пет минути, след като спусне котва, той вече ще знае, че съм бил тук.
— Той притежава невероятната способност да узнава всичко, което става — загрижено отбеляза Емералд.
Лицето на Джони помръкна.
— Не се безпокой за Нан. Жените Фицджералд са като сестри, когато става дума за бременност. Те ще се грижат за нея и ще я защитават, каквото и да се случи. Аз също ще я пазя…
Очите на Джони се разшириха от изненада.
— Мили Боже, сигурно съм бил сляп, щом не съм го разбрал веднага. Какво ще правиш?
Тя се усмихна.
— Ще родя бебето на Шон, разбира се. Джони, никъде не бих могла да бъда по-щастлива и на по- сигурно място, отколкото тук, в Грейстоун. Грижи се за себе си и се пази, братко!
Джони взе Нан в обятията си за сбогом. Не искаше да оставя младата си невеста, но знаеше, че няма друг избор. Целуна я за десети път и промърмори:
— Опитай се да не се тревожиш за нищо, Нан. Обещавам ти, че ще ти пиша. И помни, че те обичам!
Нан бе на седмото небе от щастие. Макар че тъжеше заради бързото заминаване на Джони, тя чувстваше дълбоко облекчение.
— Емералд, не мога да повярвам, че съм омъжена! Имах нужда от него и той дойде. Не е ли най- прекрасният мъж на земята?
Напрегнатото лице на Емералд омекна.
— Ние го обичаме и може би сме предубедени. Но аз съм много горда от начина, по който се справи с отговорностите си. Джони е добър. Той не дава лесно любовта и доверието си. Въпреки всичко обаче съм благодарна, че Шон не се появи по средата на церемонията.
— О, Емералд, аз съм такава страхливка! Не искам да се срещам с него. Ще имаш ли нещо против, ако си отида у дома, за да кажа на майка си? А братовчедките ми ще позеленеят от завист!
— Разбира се, че нямам нищо против. Да дойда ли с теб?
— Не, не, ще помоля един от конярите да ме придружи. Ако не си тук, когато Шон се върне, той ще тръгне да те търси в Мейнут.
— Толкова ли те е страх от него?
Нан потрепери.
— Той е граф Килдеър.
Само час след прибързаното заминаване на Нан „Сулфур“ влезе в пристанището на Грейстоун. Емералд дълго се разкрасява за завръщането на Шон. Смени роклята си с нова, която току-що бе пристигнала от магазина на госпожа Макбрайд. Докато я обличаше, внезапно я прониза една мисъл. Новите рокли й ставаха съвсем точно, въпреки наедрялата фигура и много добре прикриваха бременността й. А по времето, когато ги бе поръчала, дори тя самата не подозираше, че е бременна. Имаше само едно обяснение. Шон бе предугадил всичко.
Докато разчесваше косите си и ги привързваше със зелена панделка, за да е в тон с роклята, младата жена трябваше да признае, че мъжът, когото обичаше с цялото си сърце, е пълна загадка. Той споделяше много неща с нея, но никога не й разкриваше най-съкровеното. Държеше го зад заключена врата.
След като Шон се изкъпа и преоблече, Емералд се присъедини към него. Стигаше й само да го гледа и да слуша дълбокия му глас, за да изпитва невероятна радост.
— Шон, никога няма да мога да ти се отблагодаря, задето доведе майка ми в Грейстоун. А можеш ли да повярваш? Само час след като вие двамата тръгнахте, пристигна Джони. Така ми се искаше да се бяха срещнали с мама. Това щеше да я направи толкова щастлива.
— Е, ти я имаше изцяло за себе си. Джони ще се види друг път с нея. Очаквах го.
— Той ти остави… писмо. Всъщност каза, че било доклад.
Шон взе писмото, но преди да го отвори, забеляза, че лицето на Емералд е помрачено от тревога. Прегледа бележката.
— Новините са добри. Не разбирам защо не е дочакал завръщането ми. Отплавал е към остров Ламбей. Ще отида до там, за да поговоря с него.
Тъмните му очи се вгледаха внимателно в лицето й.
— Май си уморена. Добре ли си, скъпа? — Без да дочака отговора й, той я вдигна на ръце и я отнесе в леглото. Положи я нежно, изпъна се до нея, взе я в прегръдките си и приглади непокорните къдрици на челото й.
— Не е нужно да тръгвам веднага. Ще остана още малко, за да се уверя, че си добре. Искаш ли да ти разтрия гърба?
Емералд зарови лице на рамото му.
— Не. Искам само да си лежа тихо до теб и да усещам топлината ти.
Шон остана с нея, докато тя се унесе. Усмихна се, загледан в красивото й лице. След вълнението от посещението на Амбър и последвалата визита на Джони, малко тишина и спокойствие щяха да й се отразят добре. Вдигна една къдрица от възглавницата и разтри копринения кичур между пръстите си. Очите му омекнаха, озарени от нежна усмивка. В този миг Шон О’Тул бе сигурен, че Емералд е щастлива.
Когато Джони видя „Сулфур“ да приближава към остров Ламбей, целият се скова от лошо предчувствие. Дали О’Тул вече бе узнал за тях двамата с Нан? Дали бе дошъл да се разправя с него? Призова цялата си решителност. Да върви по дяволите! Ако беше писано, Нан скоро щеше да стане вдовица. А и поведението на Шон не бе по-добро от неговото, след като бе допуснал Емералд да забременее.
О’Тул слезе на брега и остана доволен, като видя, че нищо не може да бъде спасено от стария кораб за пренасяне на роби. Дани Фицджералд явно си бе свършил добре работата. Шон поздрави Джони и насочи поглед към кораба, който някога се числеше към „Монтагю Лайн“. Според изчисленията му имаше още четири. Екипажът вече се бе качил на борда на „Чайка“. О’Тул се накани да ги последва. Обърна се и попита през рамо:
— Колко души си довел?
— Само трима. Аз бях и помощник-капитан, и с платната се оправях, макар че мразя тази работа.
Шон го потупа по гърба и се засмя.
— Малко си пребледнял, но се справяш добре. Повикай екипажа на „Чайка“. След като са били с теб в „Замъка на лъжите“, не можем да им позволим да се върнат при Монтагю и да разправят разни истории, нали? От бележката ти разбрах, че „Монтагю Лайн“ се нуждае от голям заем?
— Татко смята, че това ще е временно, докато получим парите от застраховката.
— Ти си умен дявол! Винаги съм се възхищавал на това качество. Ще ти помогне да оцелееш в този жесток и покварен свят. Скоро ще отида в Лондон. Ще получиш заем от „Баркли и Бедфорд“. Името звучи ли достатъчно английско? Искам обаче заемът да бъде гарантиран с ипотеката на Портман Скуеър.
Джон се втренчи в него с удвоено възхищение. Явно когато Шон се е заклел да унищожи Монтагю, не е говорел празни приказки. Накрая и баща му, и Джак нямаше да има дори покрив над главата си. Беше дяволски късмет, че Уилям очакваше да получи парите за застраховката на корабите от „Лойд“, в противен случай никога нямаше да се съгласи да подпише ипотека. Следващото предложение на О’Тул показа, че той все още не е свършил.
— Защо „Монтагю Лайн“ да не се заеме с контрабанда на френски коняк? Печалбите са много по-големи от рисковете, а около Коледа ще има голямо търсене.
„Сулфур“ и „Чайка“ отплаваха от остров Ламбей в различни посоки. Джон бе благодарен, че сега на
