Глава 28
Когато Уилям Монтагю узна, че е загубил два кораба в бурята, прокле и небесата, и ада, и всяко място между тях. А когато разбра, че незастрахованите коне, за които вече бе платил, също са изчезнали в морето, направо изпадна в дива ярост. Животът на Портман Скуеър, и преди нещастен за Джони, сега стана непоносим, затова се изнесе и си нае апартамент в Сохо.
Когато пристигна в кантората на „Монтагю Лайн“, баща му още кълнеше Ирландия и всичко свързано с нея. Джон остана доволен, че старата свиня не обвинява него.
— Никой не обича конете повече от мен, но ние вероятно сме изгубили и екипажа на „Гибралтар“. Изглежда хич не те е грижа за хората!
— Не ме е грижа! Жалко, че и екипажът на „Херон“ не потъна заедно с тях. Нищожни, некадърни, пияни негодници!
— Би трябвало да бъдеш благодарен, че са невредими, защото семействата им няма да искат компенсации.
— Няма да дам никому и пени! Ако дойдат роднини на капитан Бауърс или на екипажа му, кажи им да се обърнат към Джак. Той ще се оправи с тях. — Уилям Монтагю се стовари на стола и подпря пулсиращия си крак на месинговия плювалник. — И двата кораба са били застраховани, нали?
— Разбира се — излъга Джони, без дори да му мигне окото. — Но ти добре знаеш колко се бавят от „Лойд“ с документите. А ние се нуждаем от нови кораби незабавно. Не можем да чакаме парите от застраховките. Имам един източник, от когото мога да получа много изгоден заем при ниска лихва. Аз ще подготвя всичко, но ти ще трябва да проучиш кои кораби да купиш. Видя какво стана като позволи на Джак да избира.
Джон видя със задоволство как лицето на баща му пламва, както всеки път, когато му напомняше, че бяха купили собствения си кораб.
— Този път ще го възложа на теб.
— Татко, аз не мога да върша всичко. Трябва да отида до остров Ламбей и да видя дали има оцелели, а също и да проверя дали „Гибралтар“ си заслужава да бъде ремонтиран. Ако е напълно унищожен, ще напиша доклад до застрахователната компания.
Уилям отпусна глава на гърдите си. Целият му бизнес висеше на косъм. Колко по-различни бяха нещата в добрите стари дни, когато двамата с Шеймъс имаха такива големи печалби, че дори не знаеха къде да си похарчат парите. Само ако можеше да върне времето назад…
Джон Монтагю реши да се възползва от пътуването си до ирландския бряг и вместо да отплава направо за остров Ламбей, първо се отби в Грейстоун.
В мига, в който Емералд разбра, че корабът, който току-що бе хвърлил котва в пристанището, е „Чайка“, изтича да отвори тежките порти и да посрещне брат си. Щеше направо да се пръсне от нетърпение да му разкаже новините за майка им.
— Сияеш от щастие! — Брат й топло я целуна.
— Влизай. Имам да ти казвам нещо страхотно! Майка беше тук! Шон я открил в Уиклоу и я доведе на гости. За малко я изпусна.
— В Уиклоу? Но това е съвсем наблизо надолу по крайбрежието. Мили Боже, не мога да повярвам! Тя добре ли е?
— Тя е прекрасна! Изобщо не се е променила. Джони, мама не ни е изоставила. Баща ни я пребил до смърт заради връзката й с Джоузеф О’Тул и я заключил в спалнята й. Заклел се, че тя никога повече няма да ни види.
— Подозирах го. Радвам се, че се е отървала от него. Винаги съм се надявал, че живее щастливо някъде в Ирландия. Уиклоу не е много далеч, така че ще имаме възможност да се срещаме.
— Тя много иска да те види, Джони. Защо не отидеш до Уиклоу?
— О, ще го направя, но днес не мога, Ем. Дори в този момент не би трябвало да съм тук. Може би следващата седмица. Предаде ли писмото ми на Нан?
— Да. — Емералд го погледна. Искаше да му каже за бедата, в която бе изпаднало момичето, но си припомни своето обещание.
— Дали ще мога да заема кон? Искам да отида до Мейнут и да я видя.
— Не е необходимо. Тя е тук.
— О, Господи, каква прекрасна новина! Къде е?
— Горе. В същата стая, където беше отседнал и ти. Като говорим за прекрасни новини, струва ми се, че Нан има няколко за теб, но ще трябва да ги узнаеш от нея.
Джон се втурна по стълбите и остана горе повече от два часа. Когато наближи обяд, Емералд реши да се качи, за да провери какво става. През затворената врата чу, че Нан плаче, а Джони се опитва да я успокои. Почука тихо и зачака да я поканят.
Джони бе пребледнял. Очите му търсеха помощ.
— Искам да се оженим. Искам тя дойде с мен у дома.
Емералд се ужаси.
— Не можеш да я отведеш на Портман Скуеър!
— Аз се преместих в отделен апартамент. Искам да се оженим.
— Джони, съгласна съм, че двамата с Нан трябва да се ожените, но не я отвеждай в Англия. Едно ирландско момиче няма да бъде щастливо далеч от семейството си особено ако е Фицджералд.
Джони въздъхна тежко. Знаеше, че Емералд е права, прокара объркано пръсти през кестенявата си коса.
— В такъв случай ще трябва да се оженим и поне засега да живеем разделени. В никакъв случай няма да оставя Нан с незаконно дете в утробата си, и то от англичанин!
Емералд затвори очи. Грубостта му я нарани. За втори път през последните дни й се напомняше, че детето, което тя носи, ще бъде копеле. Ала побърза да отпъди собствените си грижи и се съсредоточи върху проблема на Нан.
— Смяташ ли, че отец Фиц ще ви бракосъчетае?
— О, сигурна съм! — Лицето на Нан светна от надежда.
— Имаш ли нещо против да бъдеш оженен от католически свещеник, Джони?
— Разбира се, че не. Да вървим веднага в параклиса и да поговорим с него.
— Благодаря на Бога, че Шон не е тук — промърмори Емералд. — Нан, мисля, че трябва да вземем и Тара. Отец Фиц е тесногръд фанатик, който не вижда по-далеч от носа си! Ще се нуждаем от някой член на семейството, за да му се наложи, ако започне да се инати и откаже да ви венчае.
Отец Фиц с радостно изражение благослови Нан и Джони в малкия параклис. Емералд бе направо изумена колко мило и загрижено говори на Нан и как изведнъж става суров, когато се обръща към нея. Знаеше, че ако го помоли да запази венчавката в тайна от Шон, той само ще я обсипе с възмутени укори, затова го прошепна в ухото на младоженката.
— Моля те, не казвай на графа, отче. Ние сами ще му съобщим в подходящия момент.
— Това, което стори днес, дете мое, ще зарадва Бог. Не е моя работа да го разгласявам.
Нан и Джон не се върнаха в къщата, а се отправиха към конюшните. Искаха да се сбогуват насаме и отново да си разменят клетви във вечна вярност и любов. Конюшните на Грейстоун бяха доста просторни и двамата младоженци ръка за ръка се отправиха към задната част и се вмъкнаха в една празна клетка. Джони седна на прясното сено и нежно придърпа невестата до себе си.
— Толкова много те обичам, Нан. Съжалявам, че позволих да ти се случи това. Не разбирам как съм могъл да бъда толкова небрежен и безразсъден.
— Джон, аз съм виновна. Не знаех, че може да се случи и от един път. Не искам да си мислиш, че нарочно съм те вкарала в този капан, за да се ожениш за мен.
— Нан, скъпа, не обвинявай себе си. Аз съм този, който трябваше да внимава и да се погрижи за всичко. Но не съжалявам. Оженихме се много по-скоро, отколкото иначе можехме да се надяваме. Съжалявам единствено, че ще бъдем разделени. Но Емералд е права — за теб е по-добре да останеш тук, в Ирландия. Между мен и баща ми има недовършена работа и аз съм длъжен да те защитавам от него. Не знам кога ще
