— Има един начин, по който наистина да ми се отплатиш. Примами Монтагю в Грейстоун.
— Шеймъс, аз също копнея да види Уилям Монтагю мъртъв. Смъртта му е единственото отмъщение, което ще ме задоволи. Но нямам никакво влияние върху него. Той ме мрази.
— Много се съмнявам. Твоята загуба вероятно е най-парещата мъка в мизерния му живот. Ти си Фицджералд, никоя не може да се сравнява с теб! Знам го, защото бях щастлив, за да бъда женен за подобна жена. Амбър, ти притежаваш фатална привлекателност!
Този път тя сведе мигли. Все още не можеше да се отърси от чувството си за вина. Ала на земята нямаше сила, която да я накара да се доближи до Уилям Монтагю. Усмихна се тъжно и изрече успокоително:
— Ако някога имам възможност, ще ти се отплатя, Шеймъс.
За Емералд и Амбър дните отлетяха много бързо. Макар че се разхождаха с часове, рядко оставаха сами.
Шон ги заведе на разходка до Мейнут, където бяха топло посрещнати от братовчедки и лели. Потопиха се в спомени, шеги и смях и Амбър започна да се чувства така, сякаш никога не е заминавала.
В късния следобед Шон им показа фермата за коне. Емералд се влюби в един бял жребец с буйна грива и след като и Нан и Шон одобриха избора й, заяви, че ще го нарече Буцефал.
— Май отново си чела онази енциклопедия, англичанке?
Емералд остана очарована, че той все още си спомня първата им среща.
— Не, това е от „Александър Велики“.
После Шон подкани Амбър също да си избере кон и й предложи той да го транспортира до Уиклоу с кораба си.
Тя благодари, но отказа. Не искаше да бъде задължена с нищо на този силен и опасен мъж.
Той явно отгатна мислите й, защото обезоръжаващо се усмихна:
— Всъщност — прошепна в ухото й, — Монтагю е платил за тези коне. Аз просто го отървах от разноските по транспорта и отглеждането им.
Амбър се засия, развеселена от откровеността му.
— В такъв случай ще приема предложението ти. Би било невъзпитано да откажа.
На следващия ден тя отведе Емералд настрани. Не им оставаше много време да бъдат заедно.
— Помолих Шон утре да ме изпрати до Уиклоу.
— О, не! — извика Емералд. — Съжалявам, знам, че те чака работа, но ми се струва, че току-що си пристигнала.
— Скъпа, вече няма да е както досега. Ще се виждаме много често.
— Аз дори не знам с какъв точно бизнес се занимаваш.
Амбър пое дълбоко дъх.
— Свързан е с доставки. Наела съм жени, които доставят всичко необходимо за празненства, балове и сватби.
— Търсят ли се подобни услуги?
— Да, има голямо търсене. Мила, иска ми се да си поговорим насаме. Къде можем да отидем?
Емералд се вгледа в лицето й. Очевидно майка й не желаеше някой от обитателите на Грейстоун да ги чуе.
— Да изведем кучетата на разходка?
— Би било чудесно. Облечи се добре. Усещам във въздуха диханието на зимата.
Емералд се върна след малко, загърната в зелена кадифена пелерина, обточена с лисичи кожи. Амбър усети как гърлото й се стяга.
— Това едва ли е същата, която някога ти уших.
— Не, заминах от Англия само с роклята на гърба си. Шон поръча да ми я ушият, копие на онази, която носех на празненството по случай рождения му ден. Той си спомня всичко.
Откриха кучетата в конюшнята.
— Сивата хрътка е била на Джоузеф, макар и за много кратко…
Амбър се наведе и я прегърна през врата.
— Сърцето ми се къса, като си помисля за Джоузеф.
Голямото ловджийско куче поздрави Емералд, като се изправи на задните си крака и сложи предните си лапи на раменете й.
— О, скъпа, внимавай за бебето!
— Ти знаеш? — смаяно възкликна Емералд.
— Подозирах. В началото не, но ти цялата така сияеше, че започнах да се вглеждам по-внимателно в теб. Надявах се, че страховете ми няма да се оправдаят.
— Боях се да ти кажа.
— Детето от съпруга ти ли е или от Шон?
— От Шон, разбира се!
— Значи е копеле — меко рече Амбър.
— Не го казвай! С Шон се обичаме!
— Нека да поговорим! — Амбър се опитваше да подреди мислите си. Кучетата хукнаха през поляната към гората. Двете жени бавно ги последваха. — Знам, че си влюбена в Шон О’Тул. Би трябвало да съм сляпа и глуха, за да не го разбера. Но дали той те обича?
— Разбира се, че ме обича!
— Помисли си внимателно. Казвал ли ти го е някога? Казвал ли ти е, че не може да живее без теб? Изобщо говорил ли е за брак? Признавал ли ти е, че иска да бъдеш майка на децата му?
— Аз имам съпруг, как би могъл да ми каже всичко това? В тона ти се усеща неодобрение. Говориш също като отец Фиц. Той ме нарече прелюбодейка и ми нареди да се върна у дома при Реймънд. И ти ли искаш това?
— Мили Боже, не! Просто ми се ще да не се хвърляш с такава готовност в обятията на врага му. — Стигнаха до каменната ограда и седнаха.
— Те ме накараха да повярвам, че си развратна и порочна, омърсена завинаги от покварената си ирландска кръв. Не можех да понасям Джак да ме докосва. Нещата, които правеше с мен, ме отвращаваха. Исках да избягам, но бях уловена в капан.
Амбър знаеше отлично как се бе чувствала дъщеря й. Тя също бе живяла осемнадесет дълги години в капана на брака си с Уилям Монтагю.
— И тогава се случи чудо. Шон ме доведе в Ирландия и аз разбрах, че винаги съм го обичала. Ти беше съвсем права, като каза, че съм се хвърлила в обятията му. В действителност, той не се опита да ме насили по какъвто и да е начин. Когато ме люби за пръв път, аз вече изгарях от желание по него. А след като ме направи своя, се почувствах засрамена от някогашните си мисли за теб. Ако ти си развратна, то аз съм още по-грешна и порочна, задето с такава страст се отдадох на друг мъж. Шон може и никога да не ми е признал, че ме обича, но ми го е показал по безброй начини. Веднъж се скарахме. Бяхме в Лондон и аз го обвиних, че само се перчи с мен като със своя любовница, защото той наистина ме използва, за да си отмъсти на Монтагю. След това обаче и двамата си простихме. Всъщност аз напълно разбирам жаждата му за отмъщение.
— Но, мила, ако в сърцето му няма място за нищо друго, освен за възмездие.
— Майко, той ме научи да живея за днешния ден, защото това е единственото, което наистина имаме. Ако утре всичко свърши, аз няма да съжалявам нито за един миг, през който сме били заедно. Както не съжалявам, че ще родя това дете. То е част от него и от мен. Може би най-добрата част…
Амбър едва успя да сдържи сълзите си.
— Както и ти си най-добрата част от мен, Емералд. Само ми обещай, че ако той някога те нарани, ако красивият ти сън се превърне в кошмар, ще се върнеш при мен.
Емералд прегърна с любов майка си.
— А при кого другиго бих могла да отида?
