Глава 26
Бушуващото море се успокои, вятърът стихна и есенното слънце се показа на небето. Макар че Емералд не вярваше, че Бог е чул молитвите й, тя все пак му благодари, докато отпиваше от настойката на Тара.
После се облече и отиде в спалнята на Нан. Реши, че ездата и слънчевите лъчи ще им се отразят добре. А може би Нан щеше да я научи да язди по-умело. Отвори вратата и се стъписа. Нан се бе навела над ръба на леглото и повръщаше в нощното гърне.
— О, скъпа, не — меко промърмори Емералд.
Нан се сепна и вдигна глава.
— Сигурно съм яла нещо, което е разстроило стомаха ми…
— Нан — нежно рече Емералд, — не е нужно да се преструваш пред мен. Сигурно си бременна. Тези сутрешни прилошавания са ми добре познати, защото и аз очаквам дете.
— Господи, какво ще правя?
— Първото, което ще направим, е да спрем повръщането. Ще доведа Тара.
— Не, в никакъв случай!
— Тя знае за мен и изненадата не я уби.
— О, Емералд, не е същото…
— Ще ти донеса малко отвара от лайка и розова вода. Веднага се връщам.
Когато на Нан спря да й се гади, Емералд изми лицето и ръцете й.
— Не искам Тара да знае. Ще каже на майка ми и тя ще се срамува от мен.
— Коя е твоята майка?
— Маги.
— О, Боже! — възкликна Емералд. Знаеше, че целомъдрието и скромността са на първо място в списъка на добродетелите на тази жена.
— Съжалявам, че и ти си в беда, Емералд. Ала никой няма да се осмели да упрекне графа или да изрече дума срещу теб.
— Ха! Трябваше да чуеш какви неща ми наговори вчера отец Фиц, без дори да знае, че съм бременна. В неговите очи и в очите на Бога аз съм прелюбодейка! А нито ти, нито Джони сте обвързани с друг човек, така че вашият грях е много по-малък.
— Шон радва ли се за бебето?
Емералд се замисли за миг.
— Не съм сигурна. Едно нещо е ясно — не е очарован. Дълго отказваше да го повярва.
— Мъжете наистина са странни — промърмори Нан. — Джони сигурно също няма да ми повярва. Били сме заедно само веднъж… Ще ми се ядоса…
— По дяволите, Нан, ти би трябвало да си му ядосана! Нан, близките ти рано или късно ще разберат. Бременността не е нещо, което се скрива.
— Мога ли да остана тук?
— Разбира се, но Шон ще разбере.
— Господи, той ще побеснее!
Емералд мълчаливо се съгласи с нея.
— Нали няма да му кажеш? — отчаяно я замоли момичето.
— Няма.
— А на Джони?
— Нан, аз няма да му кажа, ала ти би трябвало да го направиш. Той ще се ожени за теб… И колкото по-скоро, толкова по-добре.
— О, това ще бъде чудесно!
— Фицджералд обаче може и да не се съгласят. Те мразят англичаните и особено Монтагю.
Нан се люлееше напред-назад, опитвайки се да намери разрешение на проблема.
— Ако графът одобри, те ще се примирят. Емералд, щом се върне трябва да започнеш да го убеждаваш. Не споменавай за бебето, но предложи брат ти да се ожени за някоя Фицджералд. Няколко намека в подходящ момент може да го накарат да се замисли над идеята и постепенно да я приеме.
Емералд вдигна очи към тавана. Мили Боже, Нан явно изобщо не познаваше Шон!
— По-добре ли си? Ще помоля Тара да приготви повече от чудодейната отвара. Искам обаче да останеш в леглото и да си починеш. Аз ще взема една книга и ще отида при Шеймъс да му почета. Това му доставя истинско удоволствие.
Когато Емералд пристигна в кулата, Тара вече бе разтрила краката на Шеймъс със специалния мехлем от корени на перуника. Телескопът лежеше забравен върху перваза на прозореца, а Емералд никога не го бе виждала толкова спокоен и доволен.
— Дойдох, за да ти почета. Надявам се, че книгата ще ти хареса.
— Коя е тя, красавице?
— „Пътешествия“ от Марко Поло.
— А, тъкмо ще задоволи страстта ми към пътешествията — смигна й възрастният мъж.
Емералд седна до него и зачете. Бяха изминали два часа, когато затвори книгата.
— Гърлото ми пресъхна.
— Тара, налей ни нещо за пиене. Ти какво предпочиташ, красавице?
Тара наля уиски на Шеймъс, а на себе си и на Емералд някакъв ликьор, който имаше вкус на круши.
— Много е вкусно. Ти ли го правиш, Тара?
— Разбира се, че аз. Прекарах много часове над него.
— Не знаех, че Нан е дъщеря на Маги — замислено каза Емералд, докато отпиваше.
— Маги е тесногръда — изкиска се Шеймъс. — Нямаше да одобри ликьора от круши.
— Нито пък уискито — допълни Тара. — Тя е следващата, която ще прекара един месец в Грейстоун.
Лицето на Шеймъс тутакси помръкна.
— Защо вие жените се радвате, когато лишавате мъжете от удоволствията им?
Емералд се изправи и стисна ръката му.
— Не всички жени, Шеймъс. — Взе малкия телескоп и го вдигна към очите си. — Някои от нас много добре разбират какво означава удоволствие. — От гърдите й се изтръгна смаяно възклицание, защото бе видяла нещо, на което не смееше да повярва. Отново погледна, за да се увери. — Той се връща! Шон си идва у дома! — Пусна телескопа в скута на Шеймъс, повдигна полите си и изтича навън.
— Света Дево, обзалагам се, че моят син добре знае що е удоволствие!
Емералд се спусна по стълбите, мина под арката и прекоси тичешком поляната. Задъхана, спря да погледа как „Сулфур“ влиза в пристанището. Наистина бе красиво! Погледът й се плъзна по тъмнокосите глави на палубата и го съзря на кормилото. Не можеше да сбърка високата му фигура, облечена в черно. Емералд тутакси енергично замаха. Шон вдигна ръката си в черната кожена ръкавица, Емералд забърза по пътеката към каменния кей.
Едва сдържаше нетърпението си. Беше доволна, че тъкмо днес бе облякла вълнената рокля в мек прасковен цвят която много й отиваше. Когато се запъти към нея, тя радостно извика:
— Шон! Шон!
В следващия миг вече бе в прегръдките му и той я вдигна високо, за да я целуне.
— О, как ми липсваше… обичам те… толкова много ми липсваше — задъхано шепнеше тя между целувките.
Шон я вдигна високо и я завъртя във въздуха.
— Ще трябва по-често да отсъствам, щом ме посрещаш така.
Емералд сграбчи един кичур от гъстите му черни къдрици.
— Ще те прикова за леглото, скитнико! — В мига, в който го изрече, й се прииска да си отхапе езика. Как можа да му напомни, че е прекарал години във вериги? — О, Боже, съжалявам! — Покри го със страстни целувки, за да заличи болката.
Шон взе лицето й в шепи и се засмя.
