много по-голям грях да спи в леглото на Джак Реймънд без любов, отколкото да се люби с Шон О’Тул. Отиде до прозореца и се втренчи невиждащо в синята морска шир.
— Ела си у дома… ела си у дома… имам нужда от теб.
Шон О’Тул изпитваше огромно задоволство от свършената работа. Мейнут се бе сдобил с пет хиляди коня, платени от Уилям Монтагю, а търговският му флот бе сведен само до четири кораба.
Както бе планирал, по-късно отплава надолу към пристанището, където живееше майката на Емералд. Когато „Сулфур“ хвърли котва край Уиклоу, младият мъж се запита дали всъщност постъпва правилно. Беше разбрал някои неща за Амбър Монтагю, след като се завърна в Ирландия. Господин Бърк му бе разказал всичко за посещението й в деня на погребението на дядо му и как Шеймъс й дал пари, които тя използвала, за да започне собствен бизнес.
Шон я мразеше от години, защото бе Монтагю и за вината й за смъртта на Джоузеф, но бе започнал да разбира, че Емералд обича силно майка си и копнее да я види отново. Реши обаче първо да види жената със собствените си очи, да поговори с нея, да я разпита. Чак тогава щеше да прецени дали да я покани в Грейстоун. След това, което Монтагю й бе причинил, навярно тя го мразеше не по-малко от него. Може би би излязла добър съюзник.
Шон остави екипажа на борда на кораба и слезе на сушата. Мина покрай редицата пансиони и бакалии, разположени в района на пристанището, и се отправи към по-богата част на града. Изкачи стъпалата на елегантната каменна къща, вдигна тежкото месингово чукче и почука на масивната дъбова врата. Посрещна го прислужница с колосано боне, която го въведе в един кабинет и го помоли да почака.
Амбър Фицджералд влезе забързано, но забави стъпки, когато видя джентълмена, който я очакваше. Вече се бе научила да преценява мъжете по външния им вид и облекло, но този беше по-различен. Лицето му бе едно от най-привлекателните, които някога бе виждала, осанката — стройна и горда, а очите — тъмни и опасни като греха.
Беше невъзможно да определи възрастта му. Макар че не изглеждаше стар, у него нямаше нищо от безгрижната младост. Облечен в черно, той бе олицетворение на могъществото и силата. Приличаше на мъж, който, за да постигне целите си, би престъпил всички закони. Изглеждаше направо опасен.
Амбър бе уверена, че никога преди това не е виждала този човек. И все пак у него имаше нещо смътно познато. Изпита странното усещане, че би трябвало сама да отгатне кой е.
Шон О’Тул трудно можеше да повярва, че очарователната млада жена пред него е майката на Емералд. Погледна я по-внимателно и едва тогава забеляза фините бръчици около очите и устата. Те не намаляваха обаче привлекателността й; по-скоро я правеха още по-съблазнителна, намеквайки, че е жена с богат опит.
Сивата й копринена рокля бе семпла и елегантна. Тя отлично подчертаваше пламтящата й коса. Шон видя как устните й се извиват в непринудена усмивка, усмивката на жена, уверена в себе си и в умението си да се справи с всеки мъж. Изведнъж в съзнанието му изплуваха думите на Джоузеф: „Ако я видиш, ще ме разбереш.“ И сега наистина го разбираше. Тя бе въплъщение на женствеността; точно като Емералд.
— Аз съм Шон О’Тул.
Очите на Амбър се разшириха. Нима бе възможно този мъж да е младият ирландски принц, в когото се бе влюбила дъщеря й? Той притежаваше съвършената мъжка красота, която би привлякла една по-обиграна и по-зряла жена, но как би могъл да се хареса на нейното дете? Припомни си за Джоузеф и от гърдите й се изтръгна тежка въздишка, породена от горчиво-сладки спомени.
— Моля… седнете. — Посочи към елегантно кожено кресло. Наля му ирландско уиски, а за себе си сипа шери. После се настани в отсрещното кресло.
— Знам какво ми причини той, научих и какво е причинил на Джоузеф, но мога само да гадая какво е сторил на теб.
— Не — Шон бавно поклати глава, — не вярвам, че бихте могли, Амбър.
Докато говореше, тя наблюдаваше лицето и очите му и усети болката му. Разбра, че бе изцяло променен.
— Но си оцелял!
Шон отново поклати глава.
— Не напълно. Голяма част от мен умря. — Защо й казваше всички тези неща? Може би защото бе жена, която има голям опит с мъжете. Или защото тя също бе страдала и оцеляла, но не напълно. — Тази част от мен, която остана, живее единствено за отмъщението.
— Разбирам те. Жаждата за мъст едва не ме погълна, докато се научих да я овладявам и да чакам. За всяко нещо си има определено време.
Шон отпи от уискито и го задържа в устата си, наслаждавайки се на вкуса му.
— Всичко това са празни приказки. Аз съм твърде нетърпелив. Първото нещо, което умря в мен, бе вярата ми в Бога. Замених я с вярата в самия себе си.
— Може би това е просто гордост. Когато сме унизени и потъпкани, сърцата ни се изпълват с омраза и гордост.
— У мен няма сърце, нито съвест, нито страх, нито любов, нито жалост, нито срам.
— Ако чувствата ти са умрели, дали ще си способен да се насладиш на отмъщението?
— С огромна страст, защото умея да мразя и мисля за отмъщението като за справедливост.
Амбър се усмихна.
— Ние си приличаме толкова много. — Знаеше, че възнамерява да я използва за своята единствена цел. Е, нека да опита. Сега тя бе тази, която използваше.
— Какво знаете за децата си?
Сърцето на Амбър подскочи и замря за миг. Мили Боже, колко уязвима ставаше само при споменаването им!
— Нищо, с изключение на това, че вече отдавна не са деца. — Не можа да прикрие копнежа в очите си.
— Дъщеря ви е омъжена за Джак Реймънд.
Амбър скочи и притисна длан към гърдите си.
— Онзи кучи син е омъжил моята безценна Емералд за копелето на брат си? Ще го убия!
— Понастоящем тя живее с мен в „Замъка на лъжите“.
Обля я вълна на облекчение. Емералд обичаше Шон О’Тул още от дете. Ала облекчението й не трая дълго. Та нали само преди малко й бе заявил, че не е способен да обича? Нима не бе нарекъл Грейстоун „Замък на лъжите“? О’Тул имаше определена цел и щеше да използва всичко и всички, за да я постигне. Явно държеше дъщеря й в малкото си джобче. Ами синът й? Сведе поглед към ръцете на Шон облечени в черни кожени ръкавици и потръпна.
— А Джони?
— Той е много по-умен, отколкото смята баща му. Ние сме съюзници, така както някога бяха Уилям и Шеймъс.
— Няма да излезе нищо добро от сътрудничеството между Фицджералд и Монтагю — рязко заяви Амбър.
— Аз не търся доброто. Възнамерявам да унищожа финансово Монтагю и да съсипя репутацията им. Няма да се спра пред нищо. — Очите му застрашително блеснаха. — Държа силно оръжие в ръцете си. — Омразата в очите му угасна. — Амбър, ще дойдете ли с мен в Грейстоун, за да видите Емералд?
Тя закрачи развълнувано пред бюрото. Дали дъщеря й някога щеше да й прости? Нямаше значение. Би продала душата си за възможността да я види отново. „Проклет да си Шон О’Тул, знаеше какъв ще бъде отговорът ми още преди да си пристъпил прага на тази къща.“
Амбър отвори уста, но размисли и отново я затвори. Пак закрачи напред-назад. После се извърна към посетителя си.
— Ще дойда с теб, ако ми обещаеш нещо.
— Вашата тайна ще бъде опазена, мадам. Няма да кажа на Емералд, че притежавате публичен дом.
