— Никога не си подбирай думите, когато говориш с мен, Емералд. Надявам се знаеш, че можеш да ми кажеш всичко. — Усмихна се. — Ако много ме вбесиш, ще те метна през коленете си и ще те напляскам.
— Няма да се осмелиш заради моето състояние — дръзко вирна брадичка тя.
Шон я погледна и поклати глава.
— Все още си слаба. Очаквах вече да си заприличала на малък пудинг. — Отново я вдигна във въздуха.
— Пусни ме веднага!
— Донесох ти подарък…
Пъхна ръка в джоба на коженото му сако, за да види какво е скрил там. Той ухапа леко ухото й и прошепна:
— По-надолу. — Емералд ахна, като видя издутината.
— Развратен дявол!
— Шегувам се. Подаръкът ми е друг. — Отдръпна се, за да й даде възможност да види кораба.
Емералд откъсна усмихнатия си поглед от лицето му и го насочи към шхуната. Очите й се спряха върху елегантната фигура на жена с кехлибарени коси, която бе застанала до перилото и ги наблюдаваше. Сърцето й се качи в гърлото. Застина неподвижно, сякаш бе видяла призрак, а после се разтрепери като есенно листо, брулено от вятъра. Имаше чувството, че краката й са се сраснали със земята. Страхуваше, че въображението я си прави лоши шеги с нея.
— Майко? — прошепна тя, а краката и изведнъж сами я понесоха към кораба.
В мига, в който Амбър зърна дъщеря си да приближава към нея, нерешително стъпи върху подвижния мост.
Най-после Емералд се изправи пред майка ся. Зелените й очи срещнаха майчините и плувнаха в сълзи. И двете не можеха да проговорят, но се хвърлиха в прегръдките си. След време Емералд погледна към Шон.
— Как я откри?
— Аз живея в Уиклоу — побърза да обясни Амбър и посочи към пурпурните планини.
Емералд избърса сълзите си. Сърцето й щеше да се пръсне от напиращите чувства. Отново беше с тези, които обичаше най-много на света. В главата й напираха милион въпроси, но в този миг й стигаше само да ги гледа.
Шон ги поведе към къщата.
— Не се тревожете за багажа. Вие двете има да наваксвате много години.
Когато стигнаха до поляните, Амбър се спря, за да се наслади на прекрасната гледка, която представляваше Грейстоун.
— Добре дошла в Грейстоун. — Емералд я поведе към великолепната приемна и я настани върху една дълга тапицирана пейка край прозореца, която гледаше към градината. Точно тук бе седнала и Емералд по време на първото си посещение в този дом.
— Веднъж дойдох в Грейстоун, но стигнах само до пристройката при външната порта. — Амбър замълча, опитвайки се да не позволи на старите рани да се разтворят и някогашната болка отново да я завладее. И двете внезапно се почувстваха смутени. Не знаеха откъде да започнат. — Ти си се превърнала в много красива, бликаща от живот и енергия млада жена. Толкова се боях, че баща ти ще те пречупи.
— Той го направи! — извика Емералд. — От мига, в който ни изоставя, той превърна живота ни в непоносимо страдание.
— О, скъпа моя, аз не съм ви изоставила, как можа изобщо да си го помислиш? Той ме преби почти до смърт. Закле се, че никога повече няма да ви видя. Остави ме умираща, заключена в стаята, без храна и вода.
Емералд бе ужасена. Припомни си всичко.
— Той ми каза, че си избягала от нас с любовника си, но аз не повярвах. Отидох до стаята ти… вратата беше заключена… ти не ми отговори… О, майко, толкова съжалявам че двамата с Джони сме те оставили там!
— Не си могла да сториш нищо. Монтагю е истинско дяволско изчадие, а когато го завладее лудостта… няма сила на земята, която би могла да го спре.
— Сега го мразя двойно повече. Но, майко, ти грешиш. Има сила, която е по-могъща от него. Шон О’Тул. Той ще го унищожи.
Внезапно Амбър се изплаши за дъщеря си. Емералд се бе озовала между две могъщи стихии и резултатът можеше да бъде само болка и страдание. Трябваше много тактично да я предупреди за Шон. Емералд очевидно обаче бе влюбена с цялото си сърце и душа в Шон и мигом щеше да скочи да го защитава.
— Разбрах, че си омъжена за Джак Реймънд. Как е могло да се случи такова нещо?
Емералд въздъхна тежко.
— Дълга история. Безкрайна… След като ти ни остави — искам да кажа, след като се върнахме в Англия — татко не ми позволи да отида в училище. Вместо това назначи една ужасна жена за моя гувернантка. Тя трябваше да заличи всичко ирландско у мен. Беше ми забранено да произнасям името ти, а моето собствено бе променено от Емералд на Ема. Наистина успяха да ме превърнат в покорната и безцветна Ема. Промениха всичко у мен — косите, дрехите, начина ми на изразяване, държанието ми, характера ми. Накрая се бях превърнала в една малка английска мишка, криеща се в дупката си на Портман Скуеър.
Емералд потръпна.
— Приличаше на затвор. Не, по-скоро на гробница, в която бях жива погребана. Нямах ухажори, нито пък надеждата, че някога ще имам. Когато Джак ме помоли да се омъжа за него, аз неохотно се съгласих. Мислех, че най-после ще мога да избягам от жестокото господство на баща си. Смятах, че ще се спася от онзи грозен мавзолей. Оказа се, че дълбоко съм се лъгала. Незаконният син на чичо ми е искал да се ожени за мен, за да стане законен Монтагю и да живее в мавзолея на Монтагю. Бях уловена в собствения си капан.
Дъщеря й явно бе страдала повече и от нея.
— О, мила моя, ти си повторила моята трагична грешка, когато се омъжих за баща ти, за да избягам от стълпотворението на Мейнут.
Сега двете се гледаха с нови очи, не само като майка и дъщеря, а като две жени, които изпитват еднакви нужди, чувства и страсти.
— Шон О’Тул ме спаси…
„Мили Боже, нищо чудно, че го смята за свой принц. Тя е била класическия образ на девица, изпаднала в беда, а той — рицарят с блестящи доспехи на бял кон. Как бих могла да й разкрия горчивата истина?“ Амбър осъзнаваше, че задачата й никак не е лесна. О’Тул беше не само опасно привлекателен — остроумен, чаровен, мъжествен и силен — но и властен, неустоим и безмилостен съблазнител. Накратко оказано, бе мъж, следователно и враг на жената по рождение. Как да накара Емералд да прозре истината, преди животът да я научи безжалостно на този урок? „Не мога веднага да спечеля доверието й. Но ще направя всичко, за да й помогна, ако някога се нуждае от мен.“
Докато те двете разговаряха, всички прислужници си намериха по някое извинение, за да минат през приемната. Накрая и Кейт Кенеди връхлетя, нахока ги и ги изпрати да разопаковат багажа. Емералд не можеше да пренебрегне жената, която й бе помогнала да се почувства като у дома си в Грейстоун.
— Кейт, ела. Искам да те запозная с майка си.
Изгаряща от желание да задоволи собственото си любопитство, Кейт пристъпи към жената, за която бе слушала толкова много истории.
— Майка ми, Амбър Фицджералд… Кейт Кенеди, икономката на Грейстоун. Освен че е изключително добра в работата си, тя беше много мила и любезна с мен.
Двете жена се измериха преценяващо с погледи.
„Значи това е онази Фицджералд, която успяла да се омъжи за английски аристократ, а после горчиво съжалявала. Нищо чудно, че Джоузеф е загубил ума си по нея, а после е заплатил с живота си. Рядка красавица. Ясно на кого прилича Емералд. Но у дъщерята има една невинност и благост, които тази жена
