— Не, вече съм по-добро — увери го тя, трогната от загрижеността му.
Емералд отиде направо при прозореца и дръпна завесите, които навярно Кейт бе пуснала.
— Скъпи, благодаря ти, благодаря ти, благодаря ти, задето доведе майка ми! Ти ме направи безкрайно щастлива! Тази вечер се чувствам жива и силна като морето!
Шон я вдигна на ръце, за да изпита удоволствието да я подържи.
— Мислех, че се страхуваш от морето?
— Само когато ти бе там… Но явно си го покорил, щом се върна при мен. Никога повече няма да се страхувам от него! — Обви ръце около врата му. — Когато си с мен, не се страхувам от нищо и от никого!
Шон наведе глава, за да я вкуси.
— Това не е свързано с мен, а със самоуверената и силна млада жена, в която се превърна. — Целуна ухото й, сетне плъзна език по шията й, изпращайки приятни тръпки по цялото й тяло. — Позволи ми да запаля огъня, преди да те съблека. Не искам да настинеш!
— Толкова е хубаво да усещам загрижеността и нежността ти. Аз съм най-щастливата жена на земята. Липсвах ли ти?
— Жадувах те. Кръвта ми крещеше за теб и сега, когато най-после сме сами, искам да те опия със страстта си. — Взе възглавниците от леглото и ги разхвърля по пода пред камината, в която току-що бе запалил огъня. После взе стъкления флакон от масичката до леглото. — Да не би това да е любовен еликсир, който Тара е приготвила за теб?
Емералд повдигна полите си, за да стопли краката си на огъня, при което той зърна стройните й млечнобели бедра и гъстите черни къдрави косъмчета.
— Не, това е смес от розово и бадемово масло. За да запазя кожата си красива за теб.
— Значи наистина е любовен еликсир. Ще те намажа, но когато свърша, ще притежавам и тялото, и душата ти.
Докато пристъпваше към нея, Емералд го стрелна предизвикателно с поглед изпод гъстите си тъмни мигли. Нима той вече не знаеше, че я притежава цялата?
Шон свали меката й вълнена рокля и бельото и нежно я положи да легна върху възглавниците. Очите му, потъмнели от страст, обходиха тялото й. Те милваха и се наслаждаваха на плътта, а пронизващият му поглед обещаваше неземна наслада.
Наля малко от течността в дланта си и я стопли на отъня. Ароматът завладя сетивата й и в същия миг ръцете му я докоснаха, Започна от шията, после плъзна надолу длан, за да помилва лявата й гърда. Намаза раменете й. Емералд се задъха от удоволствие. После силните му ръце се плъзнаха в чувствени кръгове по гърдите й. Тя тръпнеше от невероятна наслада.
— Ммм… чувствам се божествено! — Вдигна ръце над главата си и поднесе щръкналите зърна на гърдите си към лицето му. Той се наведе и езикът му ги обходи, а Емералд извика.
Дланите му се спуснаха надолу, достигнаха до мекия й корем и започнаха да го разтриват. Тя се изви от напиращата страст. Пръстите му се пъхнаха в черните копринени къдрици, разтвориха нежната цепка и загалиха розовата й пъпка. После я притиснаха, за да се разтвори и да навлязат вътре.
Бавно вкара и извади пръста си, а гърлените й звуци му подсказаха, че любимата му жадува за още. Тогава вкара два пръста в копринената й ножница. Бе толкова гореща отвътре, че имаше чувството, че е пъхнал пръстите си в огъня! Емералд затрепери от върховна наслада.
Шон сипа още масло в шепата си и започна да разтрива пръстите на краката й. Първо — нежното стъпало. После продължа нагоре по дългите й крака със силни и уверени движения. Когато стигна до копринените й бедра, Емералд се замята и загърчи. Прекрасните вълни на възбудата отново я заляха. Светлината на пламъците превръщаха тялото й в разтопено злато. Шон я гледа, докато му стигнаха силите, накрая наведе глава и я зарови между бедрата й.
Езикът му навлизаше и танцуваше, вкусваше, въртеше се, проникваше все по-навътре и по-навътре, докато стенанията й не се превърнаха в силни викове. Тя лежеше щедро разтворила крака и отмаляла от вълшебството на любовта. Кожата и бе станала толкова чувствителна, че само да я докоснеше и отново щеше да затрепти от желание.
Когато повдигна натежалите си от страст клепачи, Емералд видя, че най-сетне е свалил дрехите си. Беше коленичил пред нея гол и тя протегна жадните си пръсти, за да докосне набъбналата пулсираща мъжественост.
— Ти ме люби два пъти, а защо не пожела да получиш своя дял от удоволствието?
— Ти ме задоволи два пъти. Да наблюдавам прелестното ти тяло как тръпне от удоволствие и да знам, че аз съм причината, ме възбужда до лудост. — Обърна я и се зае да я маже, този път по гърба. Устните му обсипаха с целувки гладката й кожа. — Ти си като топло кадифе. От години сънувам еротични сънища за теб, красавице. В тях виждам единствено голия ти гръб. Знам, че си ти заради разкошния облак от тъмни коси. Кълна се, че имаш най-възбуждащия гръб на земята.
Пръстите му се плъзнаха във вдлъбнатината на задничето й и започнаха невероятната си магия. Когато тя се изви, Шон плъзна пръст в нея и заразтрива центъра на женствеността й.
Емералд се вкопчи във възглавниците.
— Шон, имам нужда от повече!
— Знам. Ще ти го дам. — Яхна я и изви дългото си стройно тяло над нейното. Повдигна с любящи ръце задничето й и проникна отзад.
Емералд никога не бе изпитвала подобно нещо, никога не бе сънувала, че е възможно да се люби в такава поза, но вроденият й инстинкт бе по-силен и тя се задвижи с диви, ритмични, спираловидни движения. В един миг осъзна, че това е първичният животински начин, по който жребецът се чифтосва с кобилата. Усещането бе много бурно и безкрайно порочно. С всеки тласък огромният член се триеше в малката твърда пъпка, преди да я прониже докрай.
Емералд усещаше как пулсира, как сърцата им сливат бесните си удари. Запита се щастливо дали бе възможно това неземно блаженство да продължава толкова дълго, после осъзна колко добре Шон познава тялото й.
Дланите му обхващаха гърдите й. Той ги галеше нежно, сякаш бяха направени от крехък порцелан, ала в същото време показваше с цялото си същество, че тя изцяло му принадлежи. Когато усети как у нея се надига третата вълна на удоволствието, най-после си позволи да се изпразни, изпълвайки я с течна лава. Писъкът й бе задушен от неговия дрезгав вик.
Амбър трябваше да се срещне с един човек в Грейстоун и да му каже това, което отдавна тежеше на душата й. Макар че Шеймъс едва ли щеше да се зарадва да я види, бе длъжна да му благодари за щедрата финансова помощ, която бе спасила живота й.
Отиде обаче първо да потърси Пади Бърк. Изпита огромно облекчение, когато той топло я поздрави. Двамата излязоха рамо до рамо от кухнята, усещайки възмутените погледи на Мери Малоун и Кейт Кенеди.
Вече в кулата срещнаха Тара, която заедно с Пади дискретно се оттегли.
Видът на Шеймъс стресна Амбър. Последния път, когато го бе видяла, той бе хубав и жизнен мъж, в разцвета на силите си. Сега бе бледо подобие на някогашния човек.
— Шеймъс… — нежно изрече тя.
Той я изучава няколко дълги мига, борейки се с противоречивите чувства в душата си. Амбър Фицджералд беше красива жена. Тя притежаваше особена фатална привлекателност, на която Джоузеф не бе устоял. Но не можеше само нея да обвинява за това, което се бе случило. Тя бе жертва на Монтагю, също както и обичното му семейство. Накрая Шеймъс махна с ръка към един стол, за да я покани да седне.
— Дойдох да ти благодаря за парите, които ми даде. Ти си много щедър човек, Шеймъс.
Погледът му я прониза.
— През онази нощ аз все още имах Катлин, имах и синовете си. Омразата все още не бе почернила душата ми.
Амбър успя да овладее желанието си да сведе виновно поглед.
— Не мога да моля за прошката ти. Аз самата не си прощавам. Искам само да ти се отплати.
