Илиада

Цар Менелай се затича, наблизо застана и рече:
„Мили Аяксе! Ела да се бием сега за Патрокъл! [120]
Може би ний ще откараме голия труп204 при Ахила,
че шлемовеецът Хектор му смъкна доспехите славни.“
Тъй каза и развълнува духа на Аякса юначен,
който през първите гъсти редици пое с Менелая.
Щом му съблече доспехите, Хектор помъкна Патрокла, [125]
за да отреже с медта си славата му от раменете,
а пък трупа му да хвърли на стръвните псета троянски.
Близо пристъпи Аякс със грамадния щит като кула,
Хектор назад се отдръпна веднага сред своите другари,
па в колесницата скочи, предаде доспехите дивни [130]
да ги откарат във Троя за негова бойна прослава.
А пък Аякс приближи до Патрокла, покри го със своя
щит необятен. И както лъвица се грижи за свойте
лъвчета, щом ги в гората повежда и там я пресрещат
смели ловци, а тя гордо се пъчи със своята сила, [135]
рошави вежди навъсва и с тях си покрива очите,
тъй и Аякс до трупа на героя Патрокъл застана.
А Менелай, на бог Арес любимец, стоеше отсреща
с мъка несносна в гърдите, която безспирно растеше.
Главк, Хиполохов потомък, водач на мъжете ликийски, [140]
гневно погледна към Хектор и с упрек жесток му продума:
„Хектор храбър на външност, от боя далече оставаш!
Имаш съвсем незаслужена слава, понеже отстъпваш.
Трябва сега да помислиш града с крепостта да запазиш,
водейки само войските, родени в свещената Троя. [145]
Никой ликиец не ще се сражава за вашата крепост
вече с данайци, когато признателност няма за този,
който се винаги бие усърдно с мъжете враждебни.
Как ще спасиш от гмежта на борбата боец неизвестен,
щом Сарпедона, нещастнико, верен другар и приятел, [150]
ти изостави за плячка и дар въжделен на аргийци?205
Приживе бе Сарпедон за града и за тебе полезен,
нямаш ти доблест обаче от псета трупа му да браниш.
Ако сега ме послушат мъжете ликийски да тръгнем
ний към дома, очевидно зла гибел ще дойде над Троя. [155]
Ако троянците имат безтрепетна сила и дързост,
както ги имат юначните воини, които подхващат
тежка борба със мъжете враждебни на свойта родина,
тутакси бихме отвлекли Патрокла във Троя висока.
Ако убития вмъкнем в големия град на Приама, [160]
след като ний го изтръгнем със пристъп от боя развихрен,
скоро аргийци ще пратят доспехите на Сарпедона,
него пък ние сами ще откараме вътре във Троя.
Падна другар на героя им, който се смята най-храбър
между аргийци във стана и има бойци ръкопашни. [165]
Все пак ти нямаше смелост да срещнеш Аякса безстрашен,
сам да го зърнеш в очите по време на бой с враговете,
ти се не сблъска със него, понеже от теб е по-мощен.“
А шлемовеецът Хектор го ядно погледна и рече:
„Главке, защо ми говориш надменно, макар че си умен? [170]
Жалко, че аз те поставих по-горе по мъдрост от всички славни смелчаци, които живеят във Ликия плодна.
Днеска се сърдя най-много на тебе, понеже ти каза,
че не съм смеял дори да дочакам Аякса огромен!
Никакъв страх не изпитвам от боя и конския тропот. Винаги волята висша на Зевса от нас е по-силна; [175]
Зевс и героя изплашва, дори му отнема победа лесно,
макар че и сам го подтиква да влиза във битки.
Драги мой! Хайде сега застани покрай мене и гледай
целия ден ли ще бъда страхливец, какъвто ме смяташ, или пък някой данаец, макар да е с устремна сила, [180]
аз ще отблъсна във бой за трупа на Патрокъл погубен.“ След като рече това, на троянците викна високо:
„Вие, троянци, ликийци, бойци ръкопашни дарданци!
Хайде бъдете мъже и спомнете си бурната сила, [185]
за да си сложа доспехите дивни на вожда Ахила,
дето ги смъкнах, когато сразих храбростта на Патрокла.“
Каза така шлемовеецът Хектор и боя напусна.
Той се затича стремглаво назад със нозете си бързи,
скоро в полето настигна любимите свои другари, носещи в Троя доспехите дивни на вожда Ахила. [190]
От многосълзния бой надалеч преоблече се Хектор:
своите предаде в ръцете на войнолюбиви троянци,
сам пък надяна доспехите вечни на внука Еаков,
дадени от боговете във дар на баща му Пелея. [195]
В старост Пелей ги отстъпи на своето чедо Ахила,
ала синът не достигна до старост във тези доспехи. Облакосборецът Зевс, щом съгледа героя далече
да се облича в доспехите чудни на вожда Ахила,
той си разтърси главата и тъй във душата си рече: [200]
„Клетнико! Никаква мисъл за смърт във сърцето си нямаш. Тя е до тебе, а ти си поставяш нетленни доспехи,