да угоди на троянци и Хектор, но зло му се случи: никой му помощ не даде, макар че желаеха всички. Храбрият син Теламонов се впусна направо в тълпата, в миг Хипотоя удари със копие в шлема му меден. Шлемът със конската грива изпод острието се сцепи, [295] рязко пронизан от крепка десница със копие дълго. Мозъкът кървав потече от раната по острието чак до халката. И мъжката мощ Хипотоя остави: той от ръцете си наземи пусна крака на Патрокла, после и сам се събори стремглаво с лице над мъртвеца, [300] много далече от плодна Лариса. Отплата дължима никак не даде на свойте родители мили, че кратък бе му животът, сразен от Аякса със мед безпощадна. Своето копие Хектор тогава запрати в Аякса, който го зърна и с мъка отбягна опасния удар. [305] ала улучен бе Схедий, потомък на храбрия Ифит, твърде известен фокеец във град Панопея, много мъже управляваше в свойта богата родина. Точно под здравата ключица Хектор го тежко промуши, острото копие медно излезе през рамото горе. [310] Схедий със шум се катурна, доспехите звъннаха с него. А пък Аякс Теламонов прободе направо в корема Форкис, потомък на Фенопс, закрилящ трупа Хипотоев. Плочка от бронята счупи, с медта му червата изкорми. Форкис в прахта се простря и с ръката си сграбчи земята. [315] Първите бойни редици и Хектор отстъпиха бързо. Викнаха диво аргийци, отвлякоха двамата мъртви — Форкиса и Хипотоя, — доспехите мигом им снеха. Щяха троянци, надвити от войнолюбиви ахейци, поради своята слабост в града да избягат отново, [320] а пък аргийците, въпреки Зевса, да имат прослава само чрез собствена сила, Еней да не беше подтикнат в боя от бог Аполона, взел образа на Перифанта, син на Епита, вестител при стария татко Енеев, стигнал до старост дълбока и вещ за полезни съвети. Уподобил се на него, така Аполон заговори: [325] „Бихте ли вие, Енее, запазили Троя висока без помощта на безсмъртни? Аз помня и други герои, вярващи само на своята сила, юначност и смелост, само на своите фаланги, макар малобройни да бяха. [330] Зевс предпочита победа за нас, не за горди данайци, вие обаче треперите все и не влизате в боя.“ Каза. Еней богоравен позна Аполон далнострелец, щом го погледна в лицето, и рязко извика на Хектор: „Хекторе! Вие, троянски и вие, съюзни водачи! [335] Срам е за всички ни днеска да бягаме в Троя, надвити от войнолюбци ахейци във бой зарад нашата слабост. Някой безсмъртен застана наблизо до мене и рече: «Зевс, промислител върховен, е наш покровител във боя.» 340. Нека нападнем данайци, за да не отмъкнат спокойно близо до своите кораби черни трупа на Патрокла.“ Каза така и изтича пред първите бойни редици: те се обърнаха в миг и с лице към ахейците спряха. С копие остро удари внезапно Еней Лейокрита, син Арисбантов, другар благороден на вожд Ликомеда. Войнолюбивият мъж Ликомед съжали Лейокрита, [345] спря до трупа му наблизо и Аписаона Хипасов, вожд на войските враждебни, със копие светло улучи под диафрагмата в черния дроб; подкоси му нозете. Аписаон бе дошъл от Пеония плодна при Троя, [350] гдето изпъкна над всички по храброст след Астеропея Жалост обзе войнолюбеца Астеропей зарад него. Впусна се право напред, устремен да се бие с данайци. ала без полза, понеже те бяха се спрели готови с щитове, с копия дълги да бранят трупа на Патрокъл. [355] Всички Аякс там обхождаше, давайки често наредби: никой назад нито крачка от мъртвия да не отстъпва, никой напред да не влиза във боя, далеч от ахейци. всички край тялото сбрани сега да се бият отблизо. Тъй им нареждаше строго Аякс исполински. Земята [360] в алена кръв се окъпа, един върху други лежаха мъртви троянци, съюзници доблестни, също данайци. Тука данайците никак не водеха битка безкръвна, ала малцина погиваха, тъй като помнеха всички дружно безспир да се бранят взаимно от грозната гибел. [365] Тъй се сражаваха бурно, подобно на огън разпален. Ти би помислил, че няма ни Слънце, ни Месец на свода. Мрак непрогледен се сипна, затули мъжете в полето, гдето се биеха смело за мъртвия вече Патрокъл. Другите групи троянски и медноколенни ахейци водеха [370] боя под ведро небе и под грейнало слънце: нямаше никакъв облак върху планини и полета. Често след кратка почивка започваха битка отново, но издалеч, със стремеж да отбягват стрели многостонни в двете странични крила. А в средата от мрака и боя страдаха много и мъки търпяха от мед смъртоносна [375]
