носени нявга от мъж, от когото и други треперят. Днеска погуби Патрокла, другаря му кротък и силен, сне му доспехите сам от плещите му и от главата. [205] Ето сега ще ти вдъхна в гърдите голямо геройство — вместо отплата, че няма ти жив да се върнеш от боя, ни Андромаха ще вземе доспехите на Еакида.“ Каза Кронид и му кимна със своите вежди възчерни. Стори доспехите чужди добре да прилегнат на Хектор. Страшният Арес във него проникна, в снагата му вложи доблест и сила. И Хектор към своите съюзници славни тръгна със викот пронизен, във миг се показа пред всички, блеснал в доспехите вечни на дръзкия син на Пелея. [210] Ходеше между войските, подбуждаше всекиго с думи: [215] Медона, Местла и Главка, и храбрия в бой Терсилоха, Астеропея, герой Дейзинора и с тях Хипотоя, Форкиса, Хромия, още и птицегадателя Еном. Той ги подтикваше бодро, крилати слова произнесе: „Чуйте ме вие. безброй племена от съюзни съседи! [220] Не многочисленост търсих и нужда от нея аз нямах, тука когато ви свиках от вашите селища родни, но за да браните твърдо от войнолюбиви ахейци верни троянски съпруги и клети невръстни дечица. С тази надежда аз сам изтощавам народа във Троя [225] щедро с храна, с дарове да повдигам духа ви в гърдите. Всеки от вас да се впусне направо във бой да загине или да бъде спасен, че това е закон на войната. Който отмъкне убития вече от мене Патрокъл при конеборци троянци и който отблъсне Аякса, [230] той половината плячка ще има, наравно със мене, сам ще се радва на слава, каквато и аз ще получа.“ Тъй рече. Вдигнали копия, право напред връхлетяха срещу данайците: имаха вече голяма надежда мъртвото тяло да грабнат от вожда Аякс Теламонов. Клетници! Той на мнозина живота отне над Патрокла! [235] Тъкмо тогава Аякс заговори на цар Менелая: „Скъпи ми цар Менелае Атреев, потомък на Зевса! Мисля, че двамата няма назад да се върнем от боя. Толкова аз се не плаша за голия труп на Патрокла, който сега ще насити троянските псета и птици, [240] колкото страх ме обзема за мойта глава и за твойта, да не пострадат, че бойният облак над всичко надвисва — Хектор Приамов; нечакана гибел отново ни дебне. Хайде повикай най-храбри данайци, дано да ни чуят!“ [245] Тъй каза. Цар Менелай гръмогласен не бе непослушен. Той се провикна високо, дано да го чуят данайци: „Мили другари, водачи, съветници мъдри аргийски, всички, които с Атрид Агамемнон и с цар Менелая общото вино изпиват и своите народи предвождат, слава голяма и почит добили от Зевс олимпийски! [250] Трудно е вече за мене при всеки водач да отивам, тъй като много далеч се разгаря кипежът на боя. Всеки самичък да тръгне, душата си с гняв да препълни, за да не стане Патрокъл играчка за псета троянски.“ [255] Тъй рече. Чу го Аякс, бързоногият син на Ойлея. Пръв се завтурна насреща и стигна сред лютата битка. После дотичаха Идоменей и другарят му предан, вожд Мерион, на убиеца бог Ениалий подобен. Кой ли със собствена памет сега назовал би по име [260] всички ахейци, които по-сетне разгаряха боя? Вкупом събрани троянци нападнаха с Хектор начело. Както във устие речно, с води придошли от Кронида, грозно вълната голяма шуми пред насрещния напор, а бреговете реват, че морето навън се излива, [265] с викове толкова гръмки налитаха често троянци, а до трупа на Патрокъл стояха безсменно ахейци, единодушни в борбата, запазени с щитове медни. Сумрак изсипа Кронид покрай техните шлемове светли, тъй като в дните предишни не бе му омразен Патрокъл, докато дишаше още и беше другар на Ахила. [270] Зевс не поиска да стане той плячка на псета троянски: тутакси верни другари подтикна да бранят Патрокла. Първо троянци отблъснаха с вик бързооки ахейци, бягащи в ужас, които оставиха мъртвото тяло. [275] Никого с копия тук не убиха сърцати троянци, ала трупа те отвлякоха. Твърде за кратко без него ядни стояха ахейци: Аякс ги възвърна веднага. Както по външна осанка, така и по подвизи бойни беше той пръв сред данайци, но втори след вожда Ахила. [280] Тръгна от предните в боя, същински глиган по свирепост, който далече вдън дебри планински най-лесно разпръсва кучета бързи и млади ловци, щом назад се обърне; тъй и Аякс велемощен, синът на герой Теламона, леко нападна и пръсна троянските бойни редици, [285] струпани върху трупа на Патрокла с желание силно да го отмъкнат в града си и слава така да спечелят. А Хипотой велелепен, синът на пеласгеца Лета, беше повлякъл трупа за крака сред жестоката битка, вързал му глезена здраво със ремък край жилите ниско, [290]
