копие остро да хвърля и бързи коне да задържа. [465] Малко по-късно го зърна във боя другарят му верен Алкимедонт добродушен, синът на Лаерка Емонов. Зад колесницата спря и на Автомедонта продума: „Автомедонте, кой бог ти внуши във сърцето юначно този съвет безполезен, отне ти и здравия разум? [470] Ти се сражаваш самичък с троянци в редиците предни; твоят другар е убит, а доспехите на Еакида носи върху раменете си Хектор и с тях се гордее.“ Автомедонт пък, синът на Диора, така му отвърна: „Алкимедонте, кой друг от ахейци ще може умело [475] тези безсмъртни коне да възпира и смело да кара, ако не смятам Патрокла, подобен на бог по разумност приживе; само че днес го постигна смъртта и съдбата. Хайде вземи незабавно юздите блестящи и бича, аз ще напусна без страх колесницата, за да се бия.“ [480] Тъй рече. Алкимедонт в колесницата бойна се метна, грабна веднага в ръцете си мощни юздите и бича, скочи и Автомедонт. А блестящият Хектор ги зърна, па се обърна със реч към Енея, застанал наблизо: „Храбър Енее, съветнико на меднобронни троянци! [485] Аз забелязах конете на бързия внук на Еака пак да се впускат във боя със колесничари негодни. Мисля, че бихме пленили конете, щом само поискаш, тъй като няма да дръзнат такива колари насреща да ни излязат, когато ний двама със теб ги нападнем.“ [490] Тъй каза. Мощният син на Анхиза не бе непослушен. Двамата тръгнаха право напред и нарамиха дръзко щитове плътни със медна обковка под сухите кожи. Дружно вървяха с тях Хромий и богоподобният Арет. Те се надяваха много коларите в бой да погубят, [495] в плен да откарат във Троя конете им високошийни. Глупави! Нямаше те да се върнат от Автомедонта, без да се в кърви облеят. Щом той се помоли на Зевса, пак се изпълни сърцето му мрачно със сила и храброст. Мигом на Алкимедонта, другаря си предан, продума: [500] „Алкимедонте, не спирай конете далече от мене! Винаги близо в гърба ми да дишат през време на боя! Смятам, че Хектор Приамов не ще обуздае гнева си, без да плени дивногривите буйни коне на Ахила, без да ни двама убие и в бяг да обърне аргийци [505] или пък сам да попадне във плен между първите в боя.“ Рече така и повика Аякси и цар Менелая: „Вие, Аякси, аргийски водачи, и ти, Менелае! Тук оставете мъртвеца на група най-храбри ахейци, нека кръжат покрай него, от вражи войски да го пазят, [510] вий отблъснете от двама ни живи деня смъртоносен, че в сълзоносната битка към нас се насочват със ярост Хектор и вождът Еней, най-прочути троянски герои. Всичко обаче зависи от волята на боговете! Ето аз копие хвърлям, за другото Зевс да се грижи.“ Каза, замахна и в миг дългосенното копие метна. [515] Арета точно улучи във щита, всестранно закръглен. Плътният щит не отблъсна медта и тя мина през него, стигна във долната част на корема през якия пояс. Както и мъж здравеняк със секира изострена удря точно в тила зад рогата бика, обитаващ полето, [520] вратните жили му срязва, бикът цял подскача и пада; също тъй Арет подрипна и рухна по гръб. А в корема острото копие, силно разклатено, взе му живота. Хектор изпрати сияещо копие в Автомедонта. [525] Той го съгледа навреме, отбягна опасния удар, ловко наведен; а дългото копие мина зад него, право в земята заседна и краят му дълго трепера, докато буйният Арес смири му свирепата сила. Щяха сега да се втурнат със мечове в бой ръкопашен, [530] ако не бяха ги в миг разделили Аяксите храбри, двамата влизайки в бой, призовани от своя приятел. Хектор Приамов, Еней и със тях богоравният Хромий, щом ги видяха, веднага отстъпиха в ужас при свойте, проснат оставиха Арет, промушен направо в сърцето. Автомедонт войнолюбец, подобен на бързия Арес, [535] сне му доспехите светли и гордо така се провикна: „Малко поне облекчих си сърцето от тежката мъка заради вожда Патрокъл, макар да погубих по-долен.“ Каза и сам в колесницата сложи доспехите в кърви; [540] с окървавени ръце и нозе той се метна във нея, както лъвът е обагрен, когато е бик изтърбушил. А край трупа на Патрокла отново избухна борбата — гибелна, грозна, плачевна: Атина сега я подкладе. Тя от небето се спусна, изпрати я Зевс гръмовержец, за да подбужда данайци: духът му към тях се обърна. [545] Както Кронид разпростира в небето дъга многоцветна, страшна поличба да бъде за смъртните: или за битка, или за буря дъждовна, която възпира в полето всякакъв труд на човека и много измъчва стадата; [550]
