Илиада

ний яростта и ръцете на мъжеубиеца Хектор
няма да спрем: да побегнем при нашите кораби черни.
Някой другар незабавно да каже това на Ахила, [640]
тъй като смятам, че още не е той успял да научи
тъжната вест за смъртта на любимия негов приятел.
Ала не мога да видя вестител такъв сред ахейци:
с мрак непрогледен навред са покрити коне и войници.208
Татко наш Зевсе! Спаси синовете ахейски от мрака, ведро небе ни прати, за да видим с очите си всичко. [645]
И погуби ни на светло, щом вече това ти харесва!“
Каза, а Зевс се смили над Аякса, окъпан във сълзи. Тутакси мрака надвиснал разпръсна, разсея мъглата.
Слънцето блесна отново, откри се полето на боя. [650]
Рече тогава Аякс Теламонов на цар Менелая:
„Гледай сега, Менелае божествен, дано забележиш
все още жив Антилоха, сина на юначния Нестор.
Ти го накарай да иде и каже на вожда Ахила,
че е загинал във боя най-свидният негов приятел.“ [655]
Тъй рече и гръмогласният цар Менелай го послуша.
Тръгна забързан, подобен на лъв, от кошара прогонван, сили до крайност изчерпил да дразни и псета, и хора. Будни през цялата нощ, на лъва те не дават да грабне
някоя гойна юница от сбраното стадо. А звярът [660]
алчен за тлъсто месо все напада, но нищо не взема,
че го пресрещат ръцете юнашки със копия чести,
с факли горящи, които, макар настървен, го изплашват. Рано в зори си отива, печален в душата си горда;
тъй неохотно и цар Менелай гръмогласен напусна [665]
мъртвото тяло, но той се боеше, че може ахеици
да го оставят трофей за троянци при своето бягство. Пламенно той запредумва Аякси и вожд Мериона:
„Храбри Аякси, водачи аргийски, и ти, Мерионе!
Всеки от вас да си спомни за кроткия нрав на Патрокъл, [670]
клетия! Приживе ласкав и нежен той беше със всички,
само че днес го постигна смъртта и съдбата всесилна.“
Щом като каза това, Менелай русокос се оттегли,
вредом оглеждайки, както орелът, за който говорят,
че е с най-острото зрение сред поднебесните птици; колкото и нависоко по свода с криле да се вдигне, [675]
вижда той бързия заек, стаен изпод гъстите храсти, стрелнат се спуща, внезапно го сграбчва, живота му взема: тъй, Менелае, отхранен от Зевса, тогава въртеше
своите светли очи сред тълпата на много другари, няма ли нейде да зърнеш сина на прочутия Нестор. [680]
Тутакси ти го съгледа на левия фланг на борбата
как насърчава другари и сам ги подтиква към боя.
Цар Менелай русокъдрав наблизо застана и рече:
„Тука ела, Антилохе, отхранен от Зевс, да узнаеш тъжната вест за това, що не трябваше нивга да стане. Мисля, че вече самият ти виждаш и ясно разбираш: [685]
богът наваля и трупа страдания днес за данайци,
а за троянци — победа. Погина отличен ахеец,
падна Патрокъл и горест голяма обхвана данайци. Тичай веднага във стана ахейски, кажи на Ахила: [690]
може би той ще откара при кораба голото тяло,
че шлемовеецът Хектор му смъкна доспехите светли.“
Каза така. Антилох бе потресен от тези му думи,
дълго остана безмълвен, очите му плувнаха в сълзи, силният глас на героя във гърлото секна внезапно. [695]
Въпреки всичко послуша съвета на цар Менелая.
В миг се затича, предал си доспехите209 на Лаодока. който наблизо държеше конете му еднокопитни.
В сълзи облян го понесоха вън от борбата нозете [700]
да съобщи на Ахила Пелеев печалните вести.
Твойто сърце, Менелае, отхранен от Зевс, не поиска
смело да брани обични другари, измъчени в боя,
где Антилох ги остави; а пилосци210 бяха в покруса.
Той им изпрати във помощ напред Тразимеда божествен, сам пък отново се върна да пази героя Патрокъл: [705]
тичайки, спря до двамината храбри Аякси и рече:
„Аз Антилоха изпратих при бързите кораби в стана,
там при Ахил вихроног да отиде, но все пак допущам:
няма Ахил да пристигне, макар че е гневен на Хектор. [710]
Как ще се бие с троянци, когато доспехи му липсват?
Хайде сами да обмислим задружно най-сигурен начин
как да измъкнем трупа и как вече сами да отбегнем
в боя с троянци смъртта и жестоката гибелна Кера.“
Тъй му отвърна Аякс, исполинският син Теламонов: „Всичко ти вярно ни каза, царю Менелае преславен! [715]
Двамата вий с Мерион се вмъкнете внезапно и бързо, мъртвото тяло вдигнете и вън от сечта изнесете,
а пък зад вас ще се бием с троянци и Хектор божествен
ний, едноимци, със храброст еднаква; и в дните предишни [720]
двама сме срещали често опасната битка на Арес.“
Тъй рече. Вдигнаха те от земята трупа нависоко.
Викот страхотен нададе тогава войската троянска,
щом като зърна, че вече ахеици отвличат Патрокла.
Вкупом се юрнаха бурно, подобни на псета ловджийски, дето пред млади ловци на глиган наранен се нахвърлят, хукват стремглаво напред с настървение да го разкъсат; щом се обърне глиганът, облегнат на своята сила, [725]