Илиада

мигом отстъпват и вредом се пръскат, обзети от ужас:
тъй ги троянци преследваха, винаги в група събрани, удряйки с мечове тежки и с копия медни двуостри. [730]
Щом се извърнеха само двамината храбри Аякси,
спрели на място, цвета си меняха от страх враговете; никой не смееше бой за трупа да започне отново.
Носеха тъй Менелай с Мериона трупа от полето [735]
право към гладките кораби в стана. След тях се разпали яростна битка тъй, както пожар, ненадейно избухнал
в град обитаван, бушува стихийно; и къщите рухват
цели в сияние ярко, че вятърът с бяс го раздухва;
също тъй шум незаглъхващ от буйни коне и войници следваше двамата смели ахеици по пътя обратен. [740]
Както големи катъри, напрегнали сила могъща,
влачат по стръмна скалиста пътека от дебри планински тежка греда или мачта огромна за кораб презморски,
а в бързината духа им терзаят и пот, и умора, [745]
тъй устремени, те носеха с мъка трупа на Патрокъл.
А пък отдире Аякси задържаха вражия натиск.
Както и хребет горист, прекосяващ полето напряко,
спира дълбоките, силни води на реки пълноводни,
па ги отблъсва и техния ход в равнината насочва, [750]
те не успяват рида да разбият, макар да са бурни;
тъй и Аякси възпираха върлия напор троянски.
Но враговете ги следваха — двама най-много от всички: славният син на Анхиза, Еней, и блестящият Хектор.
Както безбройни скорци или гарги излитат на ято [755]
с крясъци грозни, когато съгледат нападащ ги ястреб,
който донася нечакана гибел на техните малки,
тъй от Еней и от Хектор ахейските млади войници
бягаха, викайки гръмко, забравили стръвната битка;
Много доспехи прекрасни на бягащи в ужас данайци [760]
паднаха близо до рова, но боят не спираше още.

ОСЕМНАДЕСЕТА ПЕСЕНИЗРАБОТКА НА ОРЪЖИЕ ЗА АХИЛ

Тъй се сражаваха бурно,211 подобно на огън разпален. Бързия, млад Антилох вестоносец дойде при Ахила.
Той го намери покрай праворогите кораби в стана,
в мисли потънал за всичко, което бе станало вече,
тъжен, въздъхващ да казва на свойто сърце благородно: [5]
„Горко на мене! Защо дългокоси ахейци отново
в страх през полето тъй бягат към своите кораби черни? Няма ли днес боговете несносни злини да ми сторят,
както ми нявга предсказа и моята майка Тетида:
още догдето живея, най-личен герой мирмидонски212 [10]
ще се прости със сияйното слънце, убит от троянци.
Може би вече е мъртъв юначният син на Менойтий.
Клетият! Бях му поръчал, щом вражия огън отблъсне,
с Хектора в бой да не встъпва, а тук да се върне веднага.“
Още премисляше всичко в душата си мълком, [15]
когато близо до него застана синът на прочутия Нестор. Леейки сълзи горещи, той скръбната вест му предаде:
„Тежко ми, сине на храбрия воин Пелея! Ще чуеш
горестна вест за това, що не трябваше нивга да стане!
Падна Патрокъл! За голия труп се сражават жестоко, [20]
че шлемовеецът Хектор му смъкна доспехите светли.“
Каза така. Черен облак на мъка обгърна Ахила.
Грабнал с ръцете си пясък и прах, потъмняла от пушек,
той си посипа главата, изцапа лицето си дивно.
Черната пепел полепна навред по хитона уханен. [25]
Проснат голям на голямо пространство в прахта на земята, той си заскуба косите, раздърпа ги грозно със пръсти.
А пък жените, пленени във бой от Ахил и Патрокъл,
писнаха жално с души съкрушени, напуснаха вкупом
ширната шатра и в миг окръжиха Ахила мъжествен, [30]
удряха свойте гърди,213 а нозете им се подкосиха.
Сам Антилох, разридан и обливан във сълзи горчиви,
здраво държеше Ахил за ръцете от страх да не вбие
меча си в своето гърло героят, покрусен в сърцето.
Стенеше грозно Ахил и дочу го почтената майка, [35]
седнала в морските бездни при своя баща многолетен.
Тъжно заплака Тетида и около нея се сбраха
всичките нейни сестри нереиди от морската бездна.
Там се явиха и Главка, и Талия, и Кимодока,
хубавооката Халия, Спея, Низея и Тоя, [40]
още дойде Лимнорея, Актея и с тях Кимотоя,
също Мелита, Иера, дойде Амфитоя, Агава,
Дота и Прота, Феруса и заедно с тях Динамена,
и Дексамена дойде с Амфинома и Калианира,
още Дорида, Панопа, прочутата вред Галатея, Калианаса, Немерта и твърде известна Апсевда, [45]