Илиада

няма аз нивга пред него да бягам от шумната схватка:
сам ще го срещна в двубой: или аз, или той ще загине. Арес е равен към всички и често убива убийци.“
Тъй им говореше Хектор, троянците с вик одобриха. Глупави хора! Ума им бе взела Атина Палада. [310]
С Хектора бяха съгласни, макар да съветваше лошо,
с Полидаманта — не бяха, макар да съветваше мъдро. Почнаха свойта вечеря във лагера. А пък отсреща
цяла нощ всички ахейци оплакваха с вопли Патрокла. Първи синът на Пелея подхвана ридание гръмко, [315]
върху гръдта на другаря си сложил ръце мъжегубни.
Стенеше страшно, подобно на хубавогрива218 лъвица,
след като нейните малки ловец е отмъкнал далече;
късно лъвицата идва и скръб й разкъсва сърцето, скита из горски усои и търси следи от ловеца, [320]
нейде дано го намери, че яростен бяс я владее.
Стенещ дълбоко, Ахил заговори така с мирмидонци:
„Горко ми! Думи напразни изрекох в деня злополучен,
в който предумвах героя Менойтий в двореца Пелеев. Аз обещах, че в Опунт ще му върна Патрокла прославен, след като Троя съсипе и своята плячка получи. [325]
Ала не всички човешки желания Зевс изпълнява.
Двама сме с него орисани — с нашата кръв да обагрим
тука земята при Троя. Аз няма назад да се върна. Старият конесмирител Пелей и богиня Тетида, [330]
майка ми, няма дома да ме срещнат: аз тук ще загина.
Тъй като тръгвам след тебе, Патрокле, в подземното царство,
няма да те погреба, преди тук да докарам главата
с всички доспехи на Хектор — на твоя надменен убиец. Гневен за твоята гибел, дванадесет славни троянски [335]
рожби ще обезглавя върху твоята клада висока.
Ти ще лежиш дотогава при нашите кораби вити.
Теб ще оплакват троянки ведно с пълногръди дарданки,
леейки сълзи горчиви и денем и нощем във стана. [340]
Тях ги пленихме със сила и с нашите копия дълги,
сривайки с теб градове най-цветущи на жители смъртни.“
Заповед даде Ахил богоравен на свойте другари
бързо на огън да сложат огромен котел със триножник;
за да измият Патрокла от прах и от кърви сгъстени. Туриха сръчно котела за баня над огъня лумнал, [345]
с бистра вода го наляха, дърва наредиха под него.
Пламък обхвана търбуха котелен, водата затопли.
Щом като кипна водата във светлия медник, веднага
мъртвото тяло измиха и после с елей го натриха, [350]
раните пресни напълниха плътно с балсам деветлетен;
туриха в ложе мъртвеца и с ленен саван го покриха
чак от глава до пети и със бяло платно го завиха.
Цялата нощ мирмидонци задружно с Ахил богоравен
стенеха в мъка, оплакваха жално трупа на Патрокъл. Зевс заговори на Хера, на свойта сестра и съпруга: [355]
„Ти, волоока властителко Херо! Най-сетне сполучи
пак да насъскаш Ахил бързоног в безпощадната битка,
сякаш си майка рождена на къдравокоси ахейци!“
А волооката властница Хера така му отвърна: [360]
„Зевсе Крониде всесилен! Какви ми ти думи издума?
Всеки от хората може на другия зло да направи,
па и макар да е смъртен и нашата мъдрост не знае.
Как да не мога самата, когато съм първа богиня,
с почит двояка: по род и с това, че съм твоя съпруга, [365]
а пък, Крониде, нали ти над всички безсмъртни царуваш, как да не мога в гнева си злини на троянци да сторя?“
Тъй си говореха Зевс гръмовержец и Хера тогава. Сребърнонога Тетида пристигна в двореца на Хефест,
вечен и звезден, най-хубав от всички дворци [370]
на безсмъртни;
меден го беше изваял за себе си куцият Хефест.
Тя го намери да шета покрай меховете си потен.
Той едновременно двайсет триножника нови ковеше,
за да ги в низ подреди край стената в двореца си дивен. 375. Всеки крак беше снабден с колелца от излъскано злато,
та да се движат сами към съвета на всички безсмъртни
и да се връщат отново в двореца — за чудо и приказ.
Вече ги беше довършил, но липсваха дръжки изящни —
той ги приготвяше сръчно и скрепките вече ковеше.
Докато тях майстореше с вълшебното свое изкуство, [380]
сребърнонога Тетида богиня пристигна в двореца.
Щом я съгледа, излезе във було блестящо Харита, прелестна, кротка съпруга на куция майстор прославен.
Тя за ръката я хвана, по име я викна и рече:
„Ти, дългопола Тетидо, защо във двореца ни идваш? [385]
Мила и достопочтена, тъй рядко ни тук навестяваш!
Следвай ме вътре в двореца и там ще ти сложа гощавка.“
Каза богиня Харита и в къщи въведе Тетида,
гдето любезно я тури да седне на трон среброгвозден,
хубав, изкусно направен, снабден за нозете със столче. [390]
После повика прочутия майстор и тъй му продума:
„Хефесте, тука ела, че Тетида от теб се нуждае!“
Куцият майстор прославен тогава така й отвърна:
„Мила и достопочтена богиня дошла е в двореца!
Тя ме избави, когато бях паднал и болки понасях